Народното събрание избра Пламен Тончев за председател на Национална агенция „Държавна сигурност“ (ДАНС) с мнозинство от 175 гласа „за“.
Кандидатурата на Тончев получи подкрепата на 127 народни представители от ПГ на „Прогресивна България“, 33 от ПГ на ГЕРБ-СДС и 15 от ПГ на „Движение за права и свободи“ (ДПС). Против това той да оглави за втори път агенцията гласуваха общо 34 депутати от ДБ и от ПП, 12 депутати от „Възраждане“ се въздържаха.
„Вие, ПБ, току що инсталирахте още един човек на модела на олигархията. Вие не разграждате модела на олигархията, а го доизграждате заедно с ГЕРБ и ДПС. Честито!“, заяви Асен Василев от ПГ на ПП в отрицателен вот веднага след гласуването.
В началото на дебата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Пламен Тодоров от „Прогресивна България“ представи в пленарна зала доклада от изслушването на допуснатия кандидат в ресорната комисия, което се проведе на 16 юли 2026 г. Тодоров изтъкна, че богатият професионален и институционален опит на Тончев напълно съответства с предложението за заемане на длъжността председател на ДАНС. Съчетанието от доказани ръководни качества, отличното познаване на нормативната уредба, както и капацитета за носене на отговорност е достатъчна гаранция за ефективното, прозрачно и законосъобразно управление на Агенцията.
Вътрешният министър Иван Демерджиев отбеляза професионалните качества на Тончев да заеме поста. „Съчетаването на доказани управленски умения, отлично познаване на нормативната уредба и капацитет за носене на отговорност според Министерския съвет е солидна гаранция за ефективното, прозрачно и законосъобразно управление на ДАНС, заяви Демерджиев.
Божидар Божанов от „Демократична България“ заяви, че парламентарната му група няма да подкрепи кандидатурата. Той припомни, че преди малко повече от година Тончев е напуснал ДАНС, като тогава е заявил, че върху него не е оказван натиск. Той критикува управляващите, че при правилата за избор на председател на ДАНС не е била включена справка от прокуратурата и следствието за наличие на висящи досъдебни производства. Депутатът заяви, че има информация за три досъдебни производства, свързани със семейството на Тончев, но подчерта, че това са непотвърдени данни и че информацията е следствена тайна.
„Всичко ще остане в сферата на допусканията до момента, в който някакво важно решение трябва да се вземе и тези папчици бъдат извадени“, заяви Божанов.
Сред мотивите на „Демократична България“ да не подкрепи Тончев той посочи и позицията му по машинното гласуване на местните избори, както и твърденията за „саботаж“ на машинното гласуване, довел до голям брой невалидни бюлетини при избора на общински съветници.
Божанов критикува и работата на финансовото разузнаване, като заяви, че то допуска „много пропуски и много грешки“. Той направи и предположение за възможна връзка между това и близостта на Тончев с лице, санкционирано по американския закон „Магнитски“, но подчерта, че това също е „в сферата на спекулациите“. Друг мотив за отказа от подкрепа, по думите му, е свързан с големия брой подслушвани съдии и прокурори от Специализираната дирекция „Технически операции“ с подписа на Тончев.
„Той най-малкото е можел да се усъмни, че може би не е редно с негов подпис стотици магистрати да бъдат подслушвани“, заяви Божанов.
Георги Илиев от „Прогресивна България“ определи казаното от Божанов като „спекулации и слухове, лъжи без доказателства и писане на съчинение в свободен стил с елементи на криминалистика“. Той допусна и че „може би това е свързано като един вид отмъщение по отношение на едно разследване, което е проведено по линия на ДАНС, свързано с едни пудели, с едни пачки“.
Даниел Митов от ГЕРБ-СДС заяви, че Тончев е персонално назначение на Радев в качеството му на президент по време на серията от служебни кабинети, а след това е редовни такива. „Ние сме участвали в част от тези кабинети и добре познаваме качествата на г-н Тончев. Имаме ясен поглед не просто върху работата му, а и върху отношението на нашите съюзнически и партньорски служби към него – не напразно бяха цитирани и наградите, които е имал, обученията, които е преминавал, и приемаме тази номинация като опит на управляващото мнозинство да овладее проблемната работа на ДАНС в момента. Смятаме, че г-н Тончев персонално заслужава да бъде подкрепен и да му бъде дадена възможност да подреди работата на службата, имайки предвид моментното ѝ състояние“, каза той.
Според него е редно Тончев да обърне внимание на непосредствените заплахи, които са родени от динамичния и много бързо променящ се контекст на сигурността не само около нас, а и глобално и за това трябва много сериозна координация със съюзническите и партньорските служби. „Знаем, че г-н Тончев е в състояние да осигури такава координация“, допълни Митов.
Цончо Ганев от „Възраждане“ попита нормално ли е през целия предишен мандат на Тончев като шеф на ДАНС нито един шпионин на МИ6 да не бъде изобличен и изгонен. „Аз смятам, че не е нормално и би било редно за всичките тези години ДАНС и всичките служби поне един шпионин на МИ6 да бяха хванали“, каза още той.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ (ПП) се обърна към Митов с думите, че много добре е защитил професионално Тончев. „По време на вашето управление той беше председател на ДАНС. Защо така учтиво го помолихте да си подаде оставката, за да може г-н Денев да поеме ДАНС? Тези професионални качества, които вие описахте – трябваше изключително много да се радвате, че имате такъв професионалист, кое наложи да го скриете в Комисията по досиетата, та сега се налага чак да се закрие Комисията по досиетата, за да може г-н Тончев да се върне на поста“, попита той и определи Тончев като „перфектен професионалист, който се движи по шахматната дъска“ веднъж от ГЕРБ, веднъж от „Прогресивна България“, отново отправяйки въпроса защо така се е получило.
Митов от своя страна първо отговори на Ганев, като отбеляза, че на западните служби не им е нужно да шпионират България, тъй като ние обменяме информация – както те към нас, така и ние към тях. „Този обмен на информация, който е задължителен, не предпоставя някакъв активен шпионаж от страна на нашите съюзници и партньори“, поясни той. А към Божанов се обърна с думите, че Тончев е бил председател на ДАНС не само по време на служебните правителства, а по време на „сглобката“, както и по време на правителството на ПП-ДБ.
Митов отговори и на Величков: „Не съм го защитавал пламенно, а като професионалист, защото съм имал възможността да работя с него и познавам добре отношението на нашите съюзнически и партньорски служби към него и затова мога да му дам персонално доверие, не като предложение или като номинация на мнозинството, но мога да споделя собствените си впечатления“.
Ивайло Мирчев от ДБ заяви, че българското контрарузнаване мерки срещу купувачите на гласове не е взимало, както и срещу Пепи Еврото.
Коста Стоянов от „Възраждане“ обърна внимание, че украинската КУБ Корпрация започва дейността си през 2021 г., като се развихря през 2022, 2023, 2024 и 2025 г., като през този период председател на ДАНС е именно Тончев. Депутатът отправи въпрос към кандидата за шеф на Агенцията какви действия е предприел спрямо незаконните и престъпни дейности в КУБ в България. „Каква е вашата визия относно украинската престъпна групировка“, попита още той. Председателят на парламента Михаела Доцова уточни, че кандидатът Тончев е изслушан в ресорната комисия, където е отговорил на въпросите, отправени към него и не е предвидено изказване на Тончев в пленарна зала.
Председателят на ПГ на ПП Николай Денков заяви, че е работил с Тончев и може да изкаже мнение, което е достатъчно обективно и обосновано. „Пламен Тончев познава добре материята, но той е абсолютно неподходящ за тази роля днес, защото през годините той доказа, че изпълнява политически поръчки“, смята той и напомни, че чл. 4 от Закона за защита на националната сигурност изисква всички служители на ДАНС, особено председателят, да бъдат политически неутрални – нещо, което, според него, Тончев по никакъв начин не може да защити.
