Ако бъдат приети предложените промени в Конституцията, България може да се окаже с двама премиери, с два парламента, с депутати и министри с множествено гражданство. За това алармират юристи, цитирани от “Труд news”.
Конституционалисти смятат, че въвеждането на т. нар. индивидуална жалба ще превърне Конституционния съд в бюро “жалби”, а причината е, че никъде не е казано по какви въпроси е допустимо юридически лица да се обръщат към КС.
Промени в основния закон предвиждат парламентът да работи със служебен кабинет и да излезе във ваканция месец преди произвеждане на изборите. Разпускането на старото Народно събрание (НС) става с конституирането на новоизбраното.
“Не е ясно кога се смята за конституирано новото НС. В момента, президентът с указ определя от коя дата се разпуска”. Така доцентът по конституционно право Наталия Киселова обясни защо е напълно възможно да се окажем с два парламента.
А с двама премиери може да се сдобием защото има седем дни в които е определен служебен министър-председател, но не е ясно той само определен ли е, или вече е назначен. Конституцията предвижда служебното правителството и премиер да бъдат назначени едновременно.
Не се знае и какво става, ако НС при отказ на президента, не успее да избере служебно правителство по предложение на определения служебен премиер, коментира още Киселова.
Докторът по конституционно право Борислав Цеков пък е категоричен, че за промените във ВСС е необходимо Велико народно събрание.
Професор Огнян Герджиков попита кой ще определя какви нравствени качества трябва да притежават магистратите във ВСС.
Професорът по конституционно право Пламен Киров предупреди, че всеки парламент ще може да стеснява или разширява кръга от случаите за т. нар. индивидуални жалби до КС. Според него условията трябва да бъдат предвидени в самата Конституция.
Прогнозите са, че предстоят ожесточени спорове по предлаганите промени, които трите партии вносители смятат да се гледат в правна комисия още в началото на есенната сесия на парламента. В конституцията е записано, че предложенията се разглеждат от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването им.
Вече се разбра, че бърза процедура за приемане на предложенията е невъзможна, тъй като няма осигурени 180 гласа. Ако текстовете получат по-малко от три-четвърти или 180 депутати, но не по-малко от две-трети или 160 от гласовете на всички народни представители, предложението може да бъде разглеждано отново след не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
Михаил Миков, юрист: Промените са тежко посегателство срещу националния суверенитет
Предложените промени в Конституцията са тежко посегателство срещу националния суверенитет. Предлага се по отношение на депутатите и на министрите да няма онова изискване още от Търновската конституция да са само български граждани. Това е грубо обиждащо националното самочувствие.
Страхуват се главният прокурор да бъде избиран от Народното събрание, защото тогава ще е ясна отговорността. Затова се прави индиректен подход – въвежда се прокурорска колегия, в която мнозинството е избор от Народното събрание, тя избира главния прокурор и се занимава с кадруването на прокурорите. Така прокуратурата ще стане политическа функция.
Всичко това се прави тихо и кротко, без обяснение. Прави впечатление, че същите хора през 2015 година обещаваха цветя и рози след такава промяна.
Проф. Огнян Герджиков, бивш председател на 39-то НС и бивш служебен премиер: Ако България има проблеми, проблемът с Конституцията е на най-последното място
Първо искам да кажа, че ако България има проблеми, проблемът с Конституцията е на най-последното място. След него няма как да има друг по-малозначителен проблем. Това е като че ли един удар във въздуха за отвличането вероятно на вниманието, защото няма нищо наистина наложително са се променя в действащата Конституция. Има много по-наложителни неща, които трябва да се вършат в държавата. Това първо.
Второ. Като си помисля за нещата, акъла ми го не побира защо трябва да се сменя националния празник. Ако чак толкова им е припарило, това е един от въпросите, който би могъл да се реши с референдум. Но аз лично не виждам някакъв рационален смисъл за това нещо.
Ако САЩ ни бяха освободили на 3 март, на никой нямаше да му дойде на акъла да сменяме националния празник. Но понеже Русия го е направила, дайте сега да го сменяме. Това нещо наистина не го разбирам.
Трето. Също така не виждам някаква въпиюща нужда да се правят промени в това кой да бъде служебен министър-председател. Имаше няколко служебни кабинета през последните 5-6 години, не виждам нещо да е станало, което да е катастрофално заради това, че е имало служебно кабинетно конструиране по този начин.
Те си работеха много добре като цяло, даже според мен кабинетът на Гълъб Донев има много заслуги, така че може да му се сложи само знак плюс. Така че тази промяна е също самоцелна.
Четвърто. Двойното гражданство на народните представители е деликатен въпрос, нямам категорично разбиране по него.
Пето. Разделянето на двете колегии във ВСС също е конюнктурна промяна. Ние сме шампиони по промени, ние сме непрекъснато променяща се държава. Не става така.
Шесто. Идеята за назначаването от парламента на повече членове на прокурорската колегия във ВСС е такава измишльотина, то бива бива самодейност, но чак пък такава, поне да е художествена…
Седмо. Във ВСС трябвало да има освен действащи магистрати, и юристи с високи нравствени качества – кой ще определя хората с такива качества? Вероятно трябва да им се прави кръвен тест и по кръвна група да се види кой е с високи нравствени качества…
Пламен Киров, професор по конституционно право: Създава се предпоставка за два парламента едновременно
Внесените текстове за промени в Конституцията доста се разминават с обявеното на пресконференция на ППДБ. Но значение имат не пуснатите в публичното пространство идеи и намерения, а написаното на хартия, т. е. това което е внесено в НС като проект.
Някои текстове са предпоставка да има два парламента едновременно, които да са встъпили в мандат и те биха могли да упражняват своите правомощия по конституция, но с различно съдържание – най-малкото по отношение на въвеждане на извънредно положение като в КС това се сочи като основание за продължаване на мандата на действащото НС.
Това е доста сериозен проблем, тъй като при наличието на два представител ни национални органа, които имат значителни правомощия и които могат да воюват (образно казано при упражняването на тези правомощия).
На следващо място има един юридически нонсенс за служебен министър председател. Ако президентът назначи за служебен премиер председателят на КС, той веднага изпада в несъвместимост, която е особено драстична, що се отнася до конституционни съдии и мандатът му като конституционен съдия би трябвало да бъде прекратен веднага. Изобщо може ли магистрат да бъде министър-председател, тъй като българските магистрати са деполитизирани? Съдебната власт по конституционен принцип е неполитическа власт.
Странно е и ограничаването на правомощията на прокуратурата да участва в админстративни дела, след като прокуратурата е защитник на интересите на държавата и, ако на нея и се отнеме правото да атакува незаконосъобразни актове на правителството, кой би могъл да атакува едно постановление на МС пред ВАС?
Знаем, че ВАС изисква, за да допусне до разглеждане едно такова дело, правен интерес. Кой да докаже правен интерес? Това е орязване на правомощия на прокурорите, които съществуват във всички демократични държави.
Какво би станало, ако тримата, които са записани в списъка на възможни министър-председатели откажат да заемат тази длъжност?
Голям проблем е и текстът, който позволява двойно гражданство на народните представители. Защо само те да могат да имат двойно гражданство? Защо и президентът да няма, защо и съдиите и прокурорите също да нямат?
Борислав Цеков, доктор по конституционно право: Нищо няма да се промени с преструктуриране на ВСС
Проектът в съдържателно отношение е доста семпъл на фона на бомбастичните заявки. Има какво да се желае и от правно-техническо гледище. С малки изключения предлаганите промени нямат потенциал да подобрят нещо съществено във функционирането на държавата. Открояват се три групи предложения: полезни, безполезни (а отчасти и недопустими) и вредоносни. Полезните са свързани с намаляването на президентската дискреция при назначаването на служебно правителство.
Това е необходимо заради девиациите от последните години, когато служебните правителства бяха превърнати в гумен печат за фактическо президентско управление, каквото Конституцията не предвижда. Предложението не променя баланса на властите, а укрепва установената парламентарна форма и контрола на НС върху изпълнителната власт.
Безполезни от гледище на очакванията на гражданите и бизнеса за качествено правораздаване са предложенията, които засягат съдебната власт. Нищо няма да се промени с преструктуриране на ВСС и скъсяване на мандатите на “тримата големи”. Единственият ефект ще е, че с промените се създава възможност правителственото мнозинство да овладее кадрово сьдебната власт. Идеята за два отделни съвета – съдебен и прокурорски – изисква ВНС.
Вредоносно е предложението депутати, министри, президент и вицепрезидент да могат да са и български граждани, които имат и чуждо гражданство. В САЩ се изисква президентът и вицепрезидентът да имат само американско гражданство. В Австралия лица, които имат и чуждо гражданство, не могат да са депутати и министри. И това са държави, създадени от емигранти. Защо за тях е важно да не поверяват висшите етажи на властта на двойни граждани, а за България да не е важно? Защото сме туземен бантустан ли?
