Съдът се произнесе за "сделките" на Урсула фон дер Лайен - Истината

„Сериозен удар срещу Урсула фон дер Лайeн“, „Репутацията на Фон дер Лайeн се свлича“, „Поражение за Европейската комисия“, „Прозрачността в институциите на Брюксел е химера“, „Лупа на съмнението за всяко действие на Фон дер Лайeн в бъдеще“ – такива етикети лепнаха медиите из Западна Европа след решението от сряда на Съда на Европейския съюз по аферата „Пфайзергейт“.

Защото авторитетният трибунал отсъди, че ръководената от германската християн-демократка Европейска комисия не е предоставила „достоверно обяснение, което да оправдае нейните твърдения“, че били „непроследими“ текстовите съобщения, разменени по време на ковид пандемията между Фон дер Лайeн и главния изпълнителен директор на фармацевтичния концерн „Пфайзер“ – Алберт Бурла, пише Труд.

Казано с прости думи, европейските съдии обвиниха изпълнителната власт на ЕС и нейната шефка в липса на прозрачност, в шикалкавене около наличието на важни документи и съответно в опит за прикриване на потенциално престъпни действия във вреда на Сюза и неговите жители.

Може би най-остър в критичните си оценки за Фон дер Лайeн бе влиятелният френски всекидневник „Льо Mонд“, който озаглави просторната си дописка за случая така: „Pfizergate“ – Европейското правосъдие нанесе удар на Урсула фон дер Лайен“.

Огромна корупция

Вестникът припомня, че с решението си съдиите на практика приемат обжалването на репортерката от в. „Ню Йорк таймс“ Мартина Стеви, която в хода на воденото от нея журналистическо разследване за предполагаема корупция в особено големи размери, била поискала през 2022 г. достъп до SMS кореспонденцията между Фон дер Лайeн и Бурла, но той ѝ е бил отказан официално с несъстоятелни аргументи.

„Американският всекидневник – пише „Льо Монд“ – искаше да научи повече за задкулисните преговори между Комисията от името на Двадесет и седемте и компанията „Пфайзер“, които доведоха през май 2021 г. до подписването на трети договор между двете страни за закупуване на 1,8 милиарда дози ваксини срещу „Covid-19“ за много милиарди евро.

Като самият Алфред Бурла каза пред „Ню Йорк Таймс“ през април 2021 г., че текстовите му съобщения с Урсула фон дер Лайен били установили „дълбоко доверие“ между тях двамата“ – уточнява парижкият всекидневник.

Главният изпълнителен директор на фармацевтичния концерн „Пфайзер“ Алберт Бурла

За да оправдае отказа си да приеме искането на американския вестник, Комисията била заявила, че „не е в състояние да идентифицира тези документи“, значи не може да ги намери. „Недостатъчно!“ – възразява днес Европейският съд, тъй като Комисията не е предоставила „достоверно обяснение, което да оправдае“ факта, че „тези документи са непроследими“, тоест изгубени или потулени.

Критики към Комисията

„А еврокомисарите, както и всеки един европейски служител, трябва да пазят всички документи, съдържащи важна информация“ – изтъква „Льо Монд“.

Редица авторитетни медии в западноевропейските столици цитираха и становищата на изявени политици по развихрилата се афера „Пфайзергейт“. Припомнено бе например, че още през юли 2022 г. ирландката Емили О’Райли, която тогава е омбудсман на ЕС и която също държала под око аферата с текстовите съобщения, била отправила остра критика към Комисията.

Тя „не е откровена по важни въпроси от обществен интерес“ – заявила О’Райли, обявявайки случая за пример на „административно лошо управление от страна на Урсула фон дер Лайeн“.

Белгийският политик и антивакс-лобист Фредерик Балдан пък обвинява Урсула фон дер Лайен в злоупотреба с власт, унищожаване на публични документи, преследване на незаконни интереси, корупция и нанасяне на вреда на публичните финанси на Белгия.

Съмнителни сделки

„Урсула фон дер Лайен ни чете лекции за прозрачност, докато крие съмнителните си сделки с „Пфайзер“ – коментира в сряда унгарският външен министър Петер Сиярто.

„Решението на Европейския съд е ясно предупреждение срещу липсата на прозрачност в действията на председателя на Комисията“ – обяви германският депутат Даниел Фройнд. Той повтори също така завалелите напоследък срещу Фон дер Лайен критики към нейния силно централизирани и персонализиран стил на управление, който „оставя малко място за колегиалност и прозрачност“.