Три проблема, които доведоха САЩ до погромите!

Най-популярното схващане относно причините за масовите вълнения в Съединените щати е версията, че негърското население протестира срещу дискриминацията.

Но при тази версия, както и при другите, остават много въпроси. Например, защо американските полицаи са толкова агресивни, особено срещу чернокожите, и редовно стрелят, не за да сплашват или предупреждават, а за да убиват? И защо чернокожите все още се чувстват като хора от втора ръка, че дори и излишни в САЩ?

Хората отново излязоха на улиците по цялата територия на Съединените щати. Но не, за да празнуват появата на ваксина или опрощаване на дълговете им. Всъщност, първото масово и непланирано излизане от карантината, бяха масовите протести срещу полицейското насилие, започнали след убийството на Джордж Флойд, както и опитите на държавата да потуши със сила възмущението на гражданите.

Но защо е толкова агресивна полицията?!

Както знаем, американците никак не обичат бруталността на полицията. И не просто бруталността, а готовността на полицаите да стрелят на поражение, както по престъпниците, така и по заподозрените. Както знаете, САЩ изпреварват другите развити страни по брой на застреляните от полицията хора.

Но дали вината тук е на полицията или на американските политици? Да, полицаите имат вина. Отчасти те действат грубо заради чувството за безнаказаност, което съществува сред служителите на реда. Още през 80-те години на миналия век, Върховният съд на САЩ постанови, че полицай може да стреля, за да убие, ако почувства заплаха за живота си. Не, ако заплахата наистина съществува, а именно ако той просто усети нейното присъствие. Съответно, полицейските служители в Съединените щати рядко са преследвани, а още по-рядко са вкарвани в затвора за убийство на цивилни.

Следователно, за тази създадена атмосфера на безнаказаност и жестокост, разбира се, са виновни политиците.

Това, първо. Второ, САЩ по принцип изпреварват всички страни в света по брой на убити от огнестрелно оръжие. И това е факт, защото Щатите са лидери и по друг показател – броят на огнестрелно оръжие в ръцете на хората. Ако пресметнем на глава от населението, оръжието в САЩ е почти два пъти повече, отколкото в Йемен – една силно въоръжена страна, където се води гражданска война. Просто казано, населението на САЩ, което представлява приблизително 5% от жителите на света, притежава 45% от цялото частно огнестрелно оръжие в света. И тук не става въпрос само за хора, които държат оръжие само у дома си, за да защитят себе си и домовете си. Собственици на оръжия в САЩ са милиони асоциални личности, които ги използват за извършване на престъпления.

Съответно, колкото повече оръжия има в ръцете на населението в даден щат на САЩ, толкова повече полицаи биват убивани в този щат. И съответно, толкова повече самите полицаи убиват обикновените граждани.

И това е огромна вина преди всичко на политиците, които са въоръжили и граждани, и полицаи, за да гледат как се самоизтребват едни други. Защото когато гражданите са във война едни срещу други, държавата се управлява най-лесно.

Политиците могат да решат проблема с полицейското насилие, както и с насилието от страна на гражданите, по най-простия начин – като спрат продажбата на оръжие за хората. Мнозина съвестни политици, полицаи и граждани се опитаха да го направят, но всичките им усилия бяха напразни. Усилията им се разбиваха във Втората поправка в Конституцията на САЩ. Понеже населението трябвало да има оръжие, за да организира опълчение, което пък било необходимо за безопасността на държавата. Чували ли сте по-нелепо обяснение?! Но политиците, които защитават оръжейното лоби отиват и по-далеч. Те навсякъде разправят приказката, че в свободна държава, свободните хора трябвало да имат право да носят оръжие. И това тяхно право не можело да се нарушава.

Вторият проблем това са мафиотизираните лидери на афроамериканското общество. Те се сдушват с определена част от американските политици и правят всичко възможно афроамериканците да не се интегрират в обществото. Да бъдат изолирани и да се самоизолират. За да могат да се разпалват граждански конфликти, които да отвличат вниманието и на черните, и на белите, от икономическите проблеми, които съществуват в страната.

Третият проблем е огромната бедност. В САЩ 40 милиона души са безработни или живеят на ръба на бедността. Делът на хората, които са доволни от живота си, падна до нивото от ноември 2008 г., когато имаше пик на финансовата криза. Затова хората не се гневят само на полицията – те са гневни и на властите, които сега следят за спазване на карантинните мерки против пандемията. И традиционно използват сила срещу нарушителите.

„Битката“ срещу полицията, обаче, е поредният опит за бягство на върхушката от реалността. Протестите не само ще се повтарят – те само ще се засилват на фона на общата радикализация на американското общество. А хората се радикализираха заради масовото обедняване, заради нарастващата популярност на социалистическите идеи сред младите хора, като отговор на нарастващото социално неравенство, както и заради закостенелия политически елит на САЩ.  Само погледнете възрастта на президента и кандидатите за президент. В най-добрият случай – над 70 години.

И ако американският елит продължи да бяга от решаването на ключови обществено-икономически и политически въпроси като всеобщото насилие и война между гражданите, трафика на хора и оръжие, интеграцията на афроамериканците и все по-нарастващото обедняване на работническата класа, тогава настоящите протести могат да прераснат в много по-голям американски бунт. Безпощаден и страшен за отдавна изживелия времето си капитализъм в САЩ.

Автор Иво Македонски, istinata.net