Хампарцумян взриви ефира: Отиваме към фалит!

Финансистът Левон Хампарцумян коментира в интервю пред „България днес“ проблемите в държавата и кражбите, които обществото продължава да търпи, признава и дали е от хората, които редовно плащат данъците си.

 

Хампарцумян разказва, че е прекарал лятото си на „къси пасове“ – кратки пътувания, като се надява в предстоящите почивни дни да удължи сезона с почивка в Южна Италия. В личен план той признава, че и на 72 години продължава да работи, да плаща вноски и данъци и че ключът към по-добрите доходи за всеки човек са уменията и образованието.

„Децата, които растат обгрижени от средната класа, са добре изучени, защото за техните родители образованието има стойност“, казва Хампарцумян и подчертава, че много семейства в България жертват удобства, за да инвестират в бъдещето на децата си.

 

 

 

Заемите на правителството и ефективността на разходите

По повод заемите на държавата, които наближават 20 милиарда, Хампарцумян поставя акцент върху ефективността на разходите:

„Мен ме интересува, когато съм платил данъци и с тях е построен път, този път поне 10 години да издържи. Кой какво взел вътре е по-малко важно. Ключът е контролът върху качеството и истинска конкуренция, а не измислена.“

Корупцията и клептокрацията в администрацията

Според него проблемът с кражбите не може да се реши с декрети, а с гражданска нетърпимост:

„Докато обществото ги търпи и позволява, кражбите ще се случват. Ако обществото спре да търпи, кражбите ще спрат да се случват!“

Той е категоричен, че чужди модели – австрийски или германски – не могат да бъдат копирани, защото там действа различен морал и етика. В България промяната трябва да дойде отвътре – чрез обществен натиск и непримиримост към злоупотребите.

Бъдещето на България

Въпреки критиките, Хампарцумян остава оптимист за бъдещето на страната:

„Повечето от процесите, които не ни харесват, са циклични. България ще пребъде! Но трябва публичен натиск. Протестите не решават проблемите, те са индикация за тях. Решенията идват от държавата с административни средства и институционална подредба.“

Той завършва с послание, че гражданското общество и медиите са фонът, върху който се развива администрацията – и ако хората поискат промяна, политиците ще бъдат принудени да я направят.