С днешното си изявление премиерът Борисов постави категорично ясен срок за внасяне на конституционните промени, като го обвърза със старта на есенната сесия на парламента.
„На втори септември трябва да влезем в Народното събрание със 120 подписа за новата Конституция.“, обясни той.
Мотивът – само ВНС е изход от кризата, а задължение на
получилият най-голяма подкрепа при изборите за ВНС е да поведе държавата в предстоящите трудни времена.
Как биха се развили политическите процеси в страната по графика, който Борисов начертава.
На 2 септември, в първия работен ден на парламента, ГЕРБ успяват да си осигурят 121 депутати, с които да се стартира процедурата за свикване на ВНС и обсъждане на проект за нова Конституция.
Обсъждането на проекта трябва да бъде не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 5 месеца от неговото внасяне. Ако приемем, че внасянето ще е на 2 септември, това означава, че най-ранният момент, в който може да се обсъди, е 2 ноември, а най-късният е 2 февруари.
Премиерът обвърза този ден с подаването на оставката си. В петък Борисов обяви, че ще подаде оставка в деня, в който 2/3 от настоящите депутати вземат решение за свикване на избори за ВНС.
Тук вариантите са два:
Първи вариант.
Ако законът за ВНС се приеме на 2 ноември, Борисов подава оставка, президентътнасрочва вота за ВНС в тримесечен срок от решението на депутатите. Това означава избори за ВНС най-късно до 2 февруари.
Какво става с правителството?
При оставка на Борисов започва въртележката с връчването на мандати на партиите в този парламент: последователно на ГЕРБ, на БСП и на третата – по избор на президента. Партията на Борисов веднага би могла да състави ново коалиционно правителство, ако си осигури необходимото мнозинство.
Ако всички парламентарни партии се откажат да правят правителство, при нормална ситуация следва президентът да разпусне парламента, да насрочи нови избори и да назначи служебен кабинет. Но в случая това е невъзможно, защото държавният глава е насрочил дата за ВНС.
„Президентът не може да назначи служебно правителство, защото то се назначава само когато парламентът е разпуснат и са насрочени предсрочни парламентарни избори. Така че правителството в оставка ще дочака избирането на ВНС“, казва проф. Пламен Киров.
Той е категоричен, ако се стигне до насрочване на избори за ВНС и оттегляне на Борисов, премиерът ще продължи да изпълнява задълженията си, макар и в оставка. Нещо повече, ако в евентуалното ВНС не успее да се формира мнозинство, достатъчно за назначаване на нов кабинет, правителството на Борисов в оставка ще остане на власт, при това неясно до кога. Причината е, че ВНС няма срок на действие, а се саморазпуска, след като изпълни задачите, заради които е свикано.
Според Румен Ненков пък ВНС може да избере ново правителство, но може и да не успее да приеме промените в Конституцията, лансирани от премиера.
Втори вариант.
Ако законът за ВНС се приеме на 2 февруари, Борисов подава оставка, президентът насрочва вота за ВНС в тримесечен срок от решението на депутатите. Това означава избори за ВНС най-късно до 2 май. През това време действа правителството в оставка, тъй като конституцията го задължава да продължава да изпълнява своите функции до избирането на следващо правителство.
След избирането на ВНС, то само решава, дали да се занимава само с тези въпроси, за които е избрано, или в неотложни случаи да изпълнява функциите и на Обикновено народно събрание. Безспорно функция на Народното събрание е избирането на ново правителство.
„Преценката дали сме изправени пред неотложен случай е на мнозинството в едно бъдещо ВНС. Ако то прецени, че няма неотложен случай, ще си остави правителството в оставка да управлява, защото ще бъде заето с много важния въпрос да приеме новата конституция“, категоричен е проф. Киров.
Така правителството в оставка може да продължи да работи и по време на цялото ВНС, а това означава неопределено време.
