168 български интелектуалци, начело с Георги Лозанов, призоваха правителството да даде всичко на Украйна и да я спаси от лошата Русия

Български общественици – журналисти, учени и културни дейци – пуснаха отворено писмо до президента на България, председателя на парламента и министър-председателя. В документа се посочва желание за ясна и категорична подкрепа за Украйна от страна на българската държава. Действията на Русия застрашават не само съществуването на Украйна, но и на цяла Европа, се посочва в текста.

Писмото е подписано от 168 души, които заявяват, че застават зад украинския народ.

Ето и мнението на Нона Йотова:

Основният проблем с онези военнолюбци от списъка за мир е, че те не виждат по-далече от пъпа си. Те са се вторачили в себе си, тези около тях, и съм сигурна, че дори не четат истината, която непрекъснато се пише от хора, които за тях не съществуват. Значи, може би не я знаят.

Иначе не си обяснявам този дебилитет. Тях нищо освен тях не ги интересува. Не поглеждат извън техния нюзфийд.

Преди време, моя приятелка беше излязла възмутена от премиерата на „хага“, и ми се обади, и беше потресена, как всички я хвалели! Тогава ѝ казах да излезе от нейния нюзфийд, който е пълен с тези хора и ще види, че не всички хвалят откровената пропаганда от театралната сцена. Това са коне с капаци. И то, толкова големи, че тяхното невежество се превръща в жестокост.

Не, те не са видели, как от улицата отвличат украински мъже и ги пращат на фронта, където те оцеляват два дена. Те не са видели, че украинците вече се бунтуват срещу недоносеното диктаторче, което, ако си отворят капаците, ще видят, че е същия като явката божанков. Може би не знаят и кой е явката. Защо им е, не ги интересува.

Те презират всичко, което не е тяхно. Което не е в техния егоцентризъм.

Бяхме много млади, студенти още, и на една Аполония, срещайки Санчо Финци, съвипусник, го поканих да гледа нашето представление, на 4 по C, на Николай Георгиев, със Стефан Попов и за Алеко, а Санчо надменно ми отвърна, че “такива” неща не гледал. Разбира се, той това няма да го помни. Той, те, не се интересуват от мен. Те никога няма да дойдат да гледат мое представление, дори от любопитство да видят и чуят текст на Тенеси Уилямс, който не е излизал на български досега. Те никога няма да работят с мен, защото ме презират, а и доста ги е страх от мен. Все пак, не е удобно да се срещнеш на сцената с човек, на когото си ясен. Некомфортно е.

Те се интересуват само от себе си.

Чудовищния скандал с ЮНЕСКО на сегашния културен министър, също е продукт на синдрома никой, освен мен и моите приятели не ме интересува. То, затова и нямаме кино и почти няма безкомпромисни театрални постановки.

На по-прост език, на това му се вика шуробаджанащина. Може да я има по цял свят, но у нас е чудовищна. Нужно е отваряне на очите, отпушване на ушите и разбиране на нещата най- после от така наречените ни интелектуалци. Иначе са изгубени. Те.

Жал ми е за тях, но ако продължават с този гьонсуратлък, по-добре да вървят на украинския фронт и всичко най-хубаво.

Нона Йотова