Вашингтон не трябва да увеличава конфронтацията с Русия и Китай, защото самите САЩ ще бъдат губещите, казва Катлийн Бруш и цитира два „очевидни факта“, които потвърждават това.
Според публициста, тактиката на Вашингтон, на фона на тактиката на Москва и Пекин, изначално е губеща и поставя Щатите „в уязвимо положение“, пише порталът American Thinker.
Факт 1. Отношението на гражданите към президента на страната им
„Рейтингът на одобрение на Владимир Путин е 82%. Джо Байдън има 42%. Може само да се спекулира за Си Дзинпин, но китайците почти единодушно вярват на своето правителство. Повече от половината руснаци вярват на своето правителство. По-малко от една трета от американците, обаче, вярват на своето. Тази статистика не е случайна, а говори за неизбежното поражение на Америка в тази, Втора студена война“, пише американският публицист.
Освен това тя насочва вниманието на читателите към друга важна разлика между руснаците и американците, която прави невъзможно вторите да спечелят над първите: Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за арест на Владимир Путин за военни престъпления в Украйна. Руснаците се сплотиха още повече около него. „Те (гражданите на Русия) се гордеят, че са руснаци. Междувременно американската гордост пада. <…> Защо американците не се сплотят около знамето си? Гордостта, одобрението и подкрепата в Китай и Русия не са същите като в Америка. Защо?“
Отговорът на този въпрос, по думите на Бруш, е вторият „факт“.
Факт 2. Патриотизъм, основан на политическа памет
Според публициста, победата на Русия над САЩ е гарантирана от руското патриотично възпитание. Или, както тя го нарича „политическа памет“: „Бегъл поглед към това как правителствата на Русия, Китай и Съединените щати използват политическата памет хвърля светлина върху това защо руснаците и китайците обичат своите правителства и управници, докато американците мразят Америка и Байдън“
Целта на политическата памет на Русия е „да даде на студентите и обикновените граждани проста и последователна история за могъща нация, с която могат да се гордеят“. Путин, за да бъде сигурен в обществената подкрепа за своите действия, насочени към „възстановяване на Украйна на нейното законно място и подготовка за Втората студена война“, се позовава на историята като крайъгълен камък на лозунга – „Руснаци и украинци винаги са били един народ – едно цяло“.
Политическата памет на Русия постоянно кара руснаците да се притесняват от екзистенциалните заплахи, особено от Запада. Ето защо те уважават своята армия и винаги са били готови да изтърпят повече страдания, но да победят и да бъдат свободна, горда и могъща страна. Те знаят, че военните предотвратяват поробването на руската държава.
Политическата памет също вдъхва на руснаците непоколебима гордост от Русия, вдъхва гордост за това, че принадлежат към велика държава. А тази гордост се засилва от възхвалата на военните победи. Най-важният празник в Русия е Денят на победата, който отбелязва края на Втората световна война. Подходът на Русия към политическата памет е в съответствие с този на Китай и е мотивиран от същата тема: Китай също живее с надвиснала екзистенциална заплаха за своята независимост, особено от Запада.
Китайският и руският подход към политическата памет са в противоречие с този на правителството на САЩ, което фокусира политическата памет върху негативизма и провала. Например за робството или системния расизъм. Според Бруш, заради това, на американците не им остава нищо друго, освен да се гордеят, не със страната си и нейните исторически победи, а със „развяване на бяло знаме, за да се извиняват ту за робството, ту за расизма. Или да развеят знаме с всички цветове на дъгата, за да не обидят някоя общност, диаспора или малцинство“.
