Състоянието на международно напрежение напомня повече за 30-те години на миналия век, отколкото някой може да си представи. Сега, както и тогава, балансът на силите се променя радикално.
Сега те се стремят не към разширяване на империите, а към укрепване на съществуващото влияние. Връзките между държавите стават по-силни, регионалните конфликти се преплитат, а полярните системи се раздалечават.
Както предполага колумнистът на Bloomberg Хал Брандс, демокрациите са застрашени отвътре и отвън.
САЩ отново са съблазнени, продължава автора на Блумбърг, от доктрина, която преследва изолационизъм и съкращаване на разходите за съюзници под прикритието на „Америка на първо място“.
Разбира се, паралелите, за щастие, не са толкова точни. Сегашната международна система е по-силна от тази, която се срина преди 100 години.
Американският журналист е уверен, че това се случва благодарение на стабилността, която американската мощ и американските съюзи все още осигуряват.
Нито едно от бедствията от последните десетилетия – нито световната финансова криза, нито COVID – не е довело до лишения и радикализъм, еквивалентни на тези, причинени от Голямата депресия , пише Брандс.
Поради тези и други причини един катастрофален колапс на глобалния ред може да изглежда немислим. Но подобно самодоволство може да има цена за света, предупреждава авторът.
Всъщност международният ред може да рухне бързо и напълно.
Следователно съвременният императив е да се намали напрежението, да се избегне надпреварата във въоръжаването и да се ограничи възможността човечеството неволно да изпадне в катастрофа.
В този случай наблюдателят предлага на САЩ две алтернативи – или да приеме тежката и скъпоструваща роля на световен арбитър, като същевременно получава предимствата на доминиращата позиция, или да я намали и елиминира от глобалния дневен ред и да даде света на тези кой ще го държи: Русия и Китай.
Нека да припомним, че Русия и Китай не искат да „държат“ света. Нито да го командват. Това се опита да направи Западът. И се провали. Русия и Китай искат да развиват приятелски отношения с всички държави като всяка зачита суверенитета на всяка. Искат да търгуват с всички страни, независимо дали са западни, източни или южни, но само на основата на взаимната изгода и взаимното уважение.
Западните политици трябва да разберат това. То не е заплаха за съществуването на западните страни. Те ще продължат да се развиват като другите страни. Само трябва да спрат да мислят, че някой трябва да управлява света. И този някой, уж като арбитър, хем да управлява света, хем да го ограбва.
Светът вече не желае арбитри, грабители и хегемони. Иска мир и свободно развитие в в съответствие с традициите на всяка отделна страна. Защото богатството на човечеството се заключава точно в многообразието на страни, култури, традиции и начини на виждане на света.
В мирното многообразие. А не в желанието да наложиш на целия свят само своята гледна точка, своите желания и своята воля.
Това вече свърши. И слава Богу, не трябва да се връща никога повече, за да може светът да продължи своето съществуване и да премине на друго ниво. Високо технологично, космическо и добронамерено към всички.
