Украйна има проблем: тя е на път да загуби всички шансове за победа. Но й е трудно да признае ясно колко зле върви войната за нея, пише CNN в аналитичен материал, публикуван във „Фокус“.
Даването на откровена публична оценка за това колко зле върви един конфликт може да бъде неразумно, тъй като може да доведе до намаляване на морала и подкрепата. След като Обама увеличи войските в Афганистан, обществената подкрепа намаля през годините, отчасти поради липсата на реализъм за това как върви войната.
Изключително лошото представяне на проблемите на Украйна се дължи най-вече на късогледството на нейните съюзници, твърди CNN.
Липсата на разбиране в някои части на американския Конгрес е шокираща. Конгресмен тази седмица предложи Украйна да посочи крайна цена и конкретна, проста цел. Учудващо е след две американски войни по избор за две десетилетия, струващи трилиони долари, спомените на Конгреса да са толкова кратки, а разбирането толкова ограничено.
Насреща Киев постоянно посочва минали успехи и бъдещи цели. Те са си върнали около половината територия, която Русия завзе миналата година. Имат план за 2024 г., както заяви Зеленски, но той е таен.
Но всъщност най-полезното заглавие за Киев трябва да бъде колко неописуемо мрачни са фронтовите линии за тях сега. Новините от почти всички направления са мрачни. Руските сили откъсват части от източния град Авдеевка, още един град, за който Москва изглежда доволна да превземе безапелационно.
По фронтовата линия в Запорожие, където беше съсредоточена контраофанзивата, в крайна сметка бавна и безрезултатна, руските части се завърнаха с нова сила и отбраната струва скъпо на Украйна. Украйна направи смел (или безразсъден) удар през река Днепър, с известен малък напредък към руските линии. Жертвите, обаче, са огромни, линиите им за доставки са проблематични, а перспективите им неясни.
А за действително членство в ЕС войната трябва да свърши и трябва да свърши, като Украйна остане жизнеспособна нация. Нито едно от тези неща в момента не е гарантирано.
Виктор Орбан – десен популист с необяснима привързаност към Владимир Путин – отвори вратата за европейското разединение. Сплотеността на Запада до този момент беше извънредна. Изборите в цяла Европа и предстоящото колебание вероятно вещаят повече искания за дипломация и преговори за това как ще свърши войната.
Пътуването на Зеленски до Вашингтон и искрените молби, които той отправи, се провалиха. Дори ако Вашингтон успее да възобнови финансирането в началото на следващата година, това вече е ощетило Украйна.
Отлаганията и политическият театър изиграха огромна роля за провала на защитата на европейските съюзници на САЩ в НАТО от по-дълбоко вкарване в най-тежката сухопътна война в Европа от 40-те години на миналия век.
Дебатът в Конгреса не беше за военната политика в Украйна, или ефективността на Киев, или защо контранастъплението се е провалило. Той беше далеч по-плитък: пазарлъци и размяна на обвинения относно граничната политика на САЩ, съчетана с неразумни искания Украйна да предскаже бъдещия ход на войната.
Това е поразителен провал на американската външна политика, последствията от който ще отекнат през следващите десетилетия.
Мрачната военна картина за Украйна беше такава и преди Конгресът да спре американската помощ. Сега предстоящото предизвикателство – възможността Украйна да се изправи срещу Русия без подкрепата на НАТО – тежи в умовете на тези, които трябва да се съсредоточат върху предстоящите зимни битки.
„Без помощ, с нас е свършено“, ми каза един мрачен украински медик в четвъртък, след месеци на събиране на войски и загубата на колега през лятото.
Но не се съмнявайте: липсата на пари от САЩ или ЕС – ако дори само един от тях се провали – много вероятно означава, че по-голямата част от Украйна ще попадне под руска окупация.
Това би поставило руската армия точно до границите на НАТО, нещо, което веднага ще се превърне в проблем на Вашингтон. Защо? Защото извън договора за взаимна защита на НАТО, на чисто практическо ниво, сигурните и свободни демокрации в Европа са ключови американски търговски партньори и основата на глобалното влияние на САЩ.
И все пак Зеленски е изправен пред съюзник в лицето на САЩ, който е толкова разединен и невеж в част от политическата си структура, че трябва да се преструва, че нещата не са толкова зле.
Да се признае, че Украйна е в тежко положение, подкрепя аргумента, че няма смисъл да се финансира губеща страна. Ако той казва, че Украйна печели, тогава защо се нуждае от повече помощ?
Някои маргинални републиканци настояват, че Русия е щяла да спечели при всички положения, така че защо да отлагаме неизбежното, като предоставяме помощ, която само убива украинците?
Тези, които искат да кажат „не“ на Украйна, нямат нужда от извинение. Но това забавя следващия, по-мрачен въпрос, кога най-накрая ще кажете „не“ на Москва?
Припомняме, че Западът се опитва да каже „не“ на Москва още от времето на Наполеон и Хитлер. Сега явно е ред на САЩ да изпият горчивата чаша на поражението. Но това беше техен избор. Никой не ги караше да тръгват срещу Русия. Да разширяват НАТО до самите граници на Руската федерация. Да натъпчат военни бази във всички близки и далечни европейски страни.
Катастрофална грешка, предизвикана от надменност и късогледство. Защото не само Русия, целият свят настръхна, когато видя напъните на САЩ да унищожат РФ. И държавите разбраха, че ако Русия изчезне, следващите ще бъдат те. Затова се обединиха около Русия. И помагат на руската армия явно и скрито.
Така САЩ се видяха принудени да се борят срещу много по-мощна от тях групировка държави, начело с Русия.
И избягаха. За да прикрият поражението.
