Die Welt отчаяно: Владимир Путин ТРИУМФИРА по целия свят!

Свят

Независимо от някои успехи в обезпечаването на мира, Западът и Алиансът непрекъснато демонстрират своята слабост. Така започва анализът на Die Welt по отношение ситуацията в света, ролята на Запада и значението на Владимир Путин и Русия в него.

Първо, въпреки че НАТО е обградил Русия със свои военни бази, президентът на Русия Владимир Путин диктува нещата в света. Защото, освен да обгради Русия, Алиансът няма смелост да направи нищо друго. Второ, Западът и неговият военен блок НАТО често реагират на ситуациите със закъснение и, вероятно, са недооценили готовността на Москва за ескалация, както и нейния стремеж към териториално преустройство на Европа.

Трето, НАТО няма отговор на такива важни въпроси, като отношенията с Китай и Ирак.

Какви са последствията: Военната заплаха за европейците расте и нейното ниво, може би, е по-голямо даже от периода на Студената война. В същото време вероятността от нова надпревара във въоръжаването е голяма, защото Китай, Индия, Русия, както и САЩ, всъщност, не са заинтересовани от  разоръжаване, пише Кристоф Шулц в материал за германския ежедневник Die Welt.

И още един момент: Западните общества ще бъдат принудени да инвестират все повече и повече средства в увеличаването на собствените си военни възможности. А това, на свой ред, в близките години ще означава, че все по-малко средства от бюджета, които ще се отделят за социалната сфера. А увеличените разходи за армии и въоръжения,  могат да доведат до конфликт вътре в обществото. Това засяга най-вече Германия и Франция.

В сряда министрите на отбраната на страните от НАТО за първи път обсъдиха новата ситуация: Разрушаването на двустранния договор между Вашингтон и Москва за забрана на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), които могат да преодоляват от 500 до 5 500 километра. Вече е невъзможно това споразумение да бъде спасено.

При това е удивително, коментира авторът, доколко НАТО не е готово за създалата се ситуация, след повече от 30 срещи между представители на САЩ и Русия, посветени на тази тема. Неочаквана за Алианса бе и анексията на Крим през 2014 година, както и сблъсъкът между руски гранични катери с украински военни кораби  през ноември 2018 година в Черно море. По този начин възниква много сериозен въпрос: А доколко НАТО въобще е способно да мисли стратегически? И да защитава своите страни-членки?

Разработените от Русия ракети със среден обсег 9М729, довели до разрушаването на ДРСМО, твърди авторът, са нещо повече, отколкото въпрос на „военната кухня“. Защото тази руска ракета би могла „да парализира решимостта на европейските съюзници да се защитават един друг, в случай на криза или по-голяма опасност“.

Ако Русия, в рамките на стремителна настъпателна операция (както в Крим), нападне Балтийските страни, Москва би могла да подкрепи това нападение с ядрена угроза от ракетите 9М729. А партньорите на балтийските страни в НАТО ще бъдат ли в състояние да им помогнат?

Отговорът на този въпрос може да разцепи Алианса – точно, както и спорът относно разходите за отбрана. И именно това е целта на Путин. Но той не разчита само на това. С разпадането на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег/ДРСМО/, Москва може, най-накрая, сама да разположи ракети със среден обсег на западните си граници, където, според Москва, има заплаха. И така да пази ефективно своите граници. Тоест, излизането на Вашингтон от ДРСМО се оказва по-полезно за Владимир Путин, отколкото за Запада.

Новите решения на НАТО за усилване на източната граница, приети след 2014 година, са правилни, но те така или иначе са недостатъчни за реалното сдържане на Москва. На Алианса не му стига съвременна техника, инфраструктура и мобилност на големите войскови съединения. Така наричаната „стратегия на руското направление“ – която разчита на сдържане в комбинация с диалог, е остаряла.
Защото, паралелно с това, Русия последователно укрепва позициите си в Африка, запълвайки вакуума, възникнал след изтеглянето на американците. Споразумението за създаване на логистичен център на Африканския рог, дава на Москва достъп до Червено море. Аналогични цели преследват и споразумението за военно сътрудничество с Централноафриканската република и съвместните антитерористични учения с Египет, както и договора с Кайро за сътрудничество в космоса. Москва играе важна роля и в Либия.

При подписването на Договора за създаване на НАТО, на 9 април 1949 година, президентът на САЩ Хари Трумън каза, че целта на Алианса е „да създаде предпазен щит, който ще позволи да продължим нормалната работа на правителствата в интерес на обществото, за да могат всички наши граждани да водят пълноценен и щастлив живот“.

Всичко това остава в сила. Но постигането на тези цели става все по-трудно. Защото НАТО вече не може, без помощта на Владимир Путин и Русия, да обезпечи сигурността на Запада, на Изтока и на целия свят.

Точно обратното е. Сега излиза, че само Владимир Путин и Русия играят главната роля в обезпечаване на световната сигурност, понеже Алиансът реагира много по-бавно и по-беззъбо на случващите се събития в света.

По материали от Епицентър.бг

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *