Бригадите на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Донбас са постоянно недокомплектовани и под напрежение, пише The Economist, позовавайки се на изявления на украинските военни.
„Вече нямаме друга тактика, освен да запушваме дупки“, каза пенсиониран командир с позивна „ Купол “, който е бил командир на бригада в Източен Донбас до септември 2024 г.
Битката за малкия донбаски град Велика Новосилка се проточи шест дни, въпреки че изходът беше очевиден много преди това. Ситуацията стана критична в началото на новата година, когато руските войски превзеха селата непосредствено на североизток и запад, притискайки украинските защитници от три страни. До четвъртък 23-ти декември, тесният коридор към превърналия се в почти обграден котел, стана непроходим. Заповедта за отстъпление дойде веднага след като се спусна мъгла. Това беше кошмарна задача, която трябваше да бъде изпълнена пеша, под небето, изпълнено с дронове, и през река. Данните от триумфалните руски пропагандни канали сочат, че мнозина не са успели да се справят.
Победата на Русия във Велика Новосилка следва познатия модел: безмилостни артилерийски и ракетни удари, след които следват атаки на танковете и бронираните машини на пехотата, опустошителни загуби, сриване на украинската отбрана и нейното окончателно отстъпление. Непосредственото внимание на частите, които се сражаваха там, сега вероятно ще се насочи отново към Покровск на север – много по-голям логистичен център, който Русия атакува с различна интензивност през последните няколко месеца. Сраженията там вече накараха украинците да затворят ключова мина за коксови въглища- мина, която преди това осигуряваше половината от нуждите на местната металургична промишленост. Руските сили също така напредват в близост до мястото, където се намират полезни находища на литиева руда.
Планът на Кремъл вероятно зависи от това къде може да постигне бърз напредък. Изглежда, че програмата минимум на неговата „специална военна операция“ все още е окупирането на целия регион Донбас (включващ Луганска и Донецка област), възвръщането на контрола на Русия върху собствената ѝ Курска област, която Украйна частично е окупирала, и задържането на „сухопътния мост“, който тя завзе в ранните етапи на войната и който свързва Крим с Русия. В Курск Русия си върна инициативата, защото разположи свои сили, които са допълнени от две севернокорейски бригади. Така обединената руска и севернокорейска групировка с численост 62 000 души е може би три пъти по-голяма от украинската групировка. Междувременно в Донбас изтласкването на Украйна от останалите градове, които са добре защитени, няма да бъде много трудно, защото Русия вече прекъсва пътищата за снабдяване на групировката в Славянск и Краматорск, но ще изисква време. Затова по-примамливи могат да се окажат откритите полета непосредствено на запад от Покровск и психологически вредното навлизане в района на Днепър. Психологически вредно, защото това съвсем ще срине морала на нашите украински войници, допълва пенсионираният командир.
Съвременното бойно поле – доминирано от безпилотни самолети, които шпионират, преследват и нанасят удари – бързо променя характера на бойните действия. Във Велика Новосилка, например, бронираните машини играят минимална роля. „Един от нашите танкове се промъкна близо до фронтовата линия“, казва капитан Иван Секач, офицер от 110-та украинска бригада, защитаваща града. „Десет безпилотни самолета го атакуваха, като го запалиха почти веднага.“ Вместо това сраженията се водят от пехотата – опитни руски щурмови групи, изпращани напред на вълни като вълци поразяват нашата отбрана. Те успяват да установят нови плацдарми и да приближат основните руски сили до позициите, принуждавайки украинците да отстъпят, пише още изданието.
Тази руска тактика е много динамична, затова причинява на Украйна безкрайно много грижи. Казано по-просто, Русия разполага с пехота и много нови оръжия, а Украйна – не. Проблемите с мобилизацията и дезертьорството засегнаха сериозно украинските резерви. „Трудно заместваме загубите си на бойното поле“, казва полковник Павло Федосенко, командир на украинска тактическа групировка в Донбас.
Бригадите, които съставляват фронтовата линия в Донбас, постоянно са с недостатъчен състав, подложени са на натиск и се пропукват. Фронтовата линия продължава да пълзи назад.
Фокусът на света се измести върху преговорите, които все още не са се случили; върху противоречивите сигнали от администрацията на Тръмп, които един ден изглеждат положителни за Украйна, а на следващия – не толкова. За тези, които водят битките, дневният ред е по-малко абстрактен. Докато руските сили продължават да движат фронтовата линия напред, г-н Путин изглежда няма причина да прави компромиси. Руснаците няма да изчерпят оръжията си никога, защото ресурсите им са неизчерпаеми, казва разузнавачът Черняк.
Военнопромишленият комплекс остава „свещена крава“ за Кремъл, продължава той, и ще бъде защитен от евентуални икономически насрещни ветрове, инфлация или санкции. Междувременно Северна Корея се намесва, за да доставя дефицитни стоки, като например цеви за оръдия и артилерийски системи.
„Русия показа, че може да функционира в напълно затворен цикъл“.
Три години след началото на победоносната си битка, вече е ясно, че Русия може да превърне многобройните си тактически успехи в нещо по-голямо – достатъчно, за да натисне по-дълбоко зад отслабващите линии на Украйна и да предизвика истинска тревога.
