Руският артилерийски юмрук: Огнеметни системи и самоходни оръдия унищожават противника

Пролетната кампания през 2026 г. на фронтовете на СВО (специалната военна операция в Украйна) навлиза в активната си фаза, а руската артилерия получи няколко оръжия, способни да променят характера на бойните действия. Това включва не само серийно произвежданата ТОС-1А „Солнцепек“, която вече се превърна в легенда, но и системата ТОС-2 „Тосочка“ от следващо поколение на колесно шаси, както и най-новите модели: тежката огнехвъргачна система ТОС-3 „Дракон“, колесната самоходна установка 2С43 „Малва“ и РСЗО „Сарма“. За това пише руският портал „Военное обозрение“

Към средата на април се наблюдава последователна тенденция по цялата линия на съприкосновение: руската полева и ракетна артилерия действа много по-агресивно и ефективно, отколкото в предишните месеци. И това не е просто усещане – то е обусловено от специфични технически иновации, които са внедрени масово.

Огнен юмрук: От „Буратино“ до „Дракон“

Историята на тежките огнехвъргачни системи (ТОС) започва с ТОС-1 „Буратино“ на шасито на Т-72. След това се появява ТОС-1А „Солнцепек“ – същата верижна платформа, но с подобрени характеристики. И двете системи получават прякора „душманка“ по време на войната в Афганистан и с основание: принципът на действие на термобаричния снаряд е разрушителен за всяко укрепление и смъртоносен за личния състав на противника.

Но „Солнцепек“ има ахилесова пета – обсег на стрелба от само около 6 километра. Това прави системата изключително уязвима: след залп е необходимо незабавно да напусне позицията, в противен случай контраатака от контрабатарейна артилерия или FPV дрон може да се окаже фатална.

Тук се намесва Тосочка – ТОС-2 на колесно шаси Урал-63706 с двигател с мощност 440 к.с. Междуосието осигурява най-важното предимство: скоростта. Превозното средство може да ускорява до 100 км/ч по пътя и има пробег от 1000 км, което е с порядък по-добро от верижните му аналози. Броят на пусковите установки е намален от 24 на 18, но обхватът се е увеличил – „Тосочка“ вече има обхват от 15–20 км, като някои източници твърдят, че е над 20 км.

Но историята не свършва дотук.

ТОС-3 „Дракон“ вече започна да се използва в зоната на СВО. Новата система е разработена въз основа на четиригодишен интензивен боен опит и е базирана на шасито на танк Т-80. Ключовата разлика е използването на боеприпаси от „Тосочка“ – термобаричните снаряди ТБС-3М, които увеличават обхвата до 15–18 км. Снарядът е с дължина 3,7 метра и е оборудван със система за прицелване и навигация за повишена точност. Температурата в центъра на експлозията достига 3000 градуса, а разликата в налягането изсмуква въздуха върху голяма площ. Разработчиците намалиха броя на пусковите тръби до 15 (в сравнение с 24 на „Солнцепек“), освобождавайки място за по-голям заряд на горивото на всяка ракета.

Какво означава това на практика? „Дракон“ има заявен обхват от над 20 км – почти три и половина пъти по-голям от „Буратино“. Системата е получила цифрови системи за управление на огъня, като „Тосочка“, и вече може да действа от дълбоко прикритие, избягвайки ответен огън.

Операции на фронтовата линия: Не хипотетични, а реални бойни епизоди

ТОС действат в няколко посоки през април 2026 г.

В сектора Запорожие ТОС-1А „Солнцепек“ от групата войски „Восток“ унищожи крепост на украинските въоръжени сили, оборудвана с подземни комуникации. Термобаричният удар елиминира способността на противника да се укрие дори в отбранителни структури. Това не е преразказ на доклади – това е конкретен инцидент от 21 април.

В сектора Харков, екипаж ТОС-1А от групата войски „Север“ елиминира струпване на военнослужещи от ВСУ. Оператори на разузнавателни безпилотни летателни апарати локализираха укрепената позиция, предадоха координатите на командния пункт, след което екипажът изстреля залп. Корекциите бяха направени в реално време и след потвърждение на попадането на снаряда, последва основният удар.

В сектора Красноармейск, според руското Министерство на отбраната, екипажи ТОС-1А и ТОС-2 извършиха няколко серии изстрелвания от различни огневи позиции на разстояние от 15 до 20 км. Операторите на безпилотни летателни системи коригираха огъня в реално време. Атаката наруши ротацията на вражеската пехота по линията на съприкосновение.

Разликата в сравнение с началото на СВО е колосална. Преди това екипажите на ТОС рискуваха живота си, приближавайки се на разстояние до 6 км. Сега те действат от 15-20 км, а насочването с дронове им позволява да видят резултатите от залпа в реално време.

Артилерийски подкрепления: „Малва“ и „Сарма“

Историята не се ограничава само до огнеметните системи.

През април 2026 г. големи колони от най-нова техника бяха забелязани по пътищата, водещи към фронтовата линия. Това бяха предимно колесни самоходни оръдия 2С43 „Малва“.

„Малва“ е 152-милиметрова самоходна гаубица на колесно шаси БАЗ-6610-027 8×8. Машината тежи 32 тона, достига скорост до 85 км/ч по пътя и има пробег от приблизително 800–1000 км. Въоръжена е с оръдие 2А64, същото като верижната „Мста-С“. Стандартната далечина на стрелба с конвенционален снаряд е 24–25 км, но с управляваната ракета „Краснопол-Д“ се увеличава до 43 км. Скоростът му на стрелба е до 7 изстрела в минута, а екипажът е от 5 души.

„Малва“ е по-лесна за маневриране извън пътя, напуска позицията си по-бързо след изстрел и е по-малко податлива на откриване от дронове камикадзе. Това качество я прави идеална за контрабатарейни операции срещу 155-милиметровите системи на НАТО. Според отворени източници, „Малва“ е преминала бойни изпитания през 2024–2025 г. и броят им на фронта сега бързо нараства. „Ростех“ вече е доставил поредната партида, а „Малва“ на шасито БАЗ-6010-027 на групата войски „Север“ са забелязани да действат в Харковския сектор.

Но това не е всичко. РСЗО „Сарма“ – система, която вече се нарича „Руският Хаймарс“ – е базирана на шаси с пълно задвижване 8×8, използва 300-милиметров калибър и е проектирана като високомобилен носител на тежки ракети. Според неофициални съобщения руското Министерство на отбраната е подписало договор за доставка на два дивизионни комплекта (12 самоходни оръдия и същия брой транспортно-зареждащи машини).

„Сарма“ носи шест пускови установки – наполовина по-малко от „Смерч“ или „Торнадо-С“. Но това е целият смисъл: системата е по-лека, по-компактна и по-бърза. Тя е проектирана не за килимни залпове, а за точкови, високоточни удари срещу разузнавателни цели от дълбочина. На Световното изложение за отбрана през 2026 г. в Рияд „Сарма“ беше представена като средство за нанасяне на огневи щети в рамките на единна разузнавателно-ударна система. Първата партида вече е доставена на руските въоръжени сили и се тества във войските за противовъздушна отбрана.

Пролетната офанзива е осуетена: Какво казват експертите

Въоръжените сили на Украйна се готвеха за пролетната кампания с оптимизъм. Украинският анализатор Александър Мусиенко (военнослужещ във войските на ВСУ) потвърди още през април, че първата вълна на руската пролетна офанзива е била спряна. Но той също така призна, че ще има втора и трета вълна.

Ситуацията на фронта към края на април предполага, че руската артилерия е изиграла ключова роля не само в спирането на украинските контраатаки, но и в потушаването им в зародиш. Според Ройтерс, началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов заяви на 21 април, че руските сили са превзели приблизително 1700 квадратни километра и 80 населени места от началото на годината.

Военният експерт Юрий Подоляка отдава тези успехи на нарушаването на украинската логистика по подходите към линията на съприкосновение. Ако сегашното темпо на настъплението продължи, рискът от по-нататъшни пробиви се увеличава, особено ако логистиката на украинската страна вече е нарушена.

На ВСУ ще им бъде по-трудно да удържат отбраната, отбелязва експертът.

Друг анализатор, Александър Артамонов, набляга на метеорологичните условия: с настъпването на по-топло време и появата на гъста растителност, се млошават условията за операторите на дронове, на които украинската страна в момента разчита.

Къде новите системи се провалят?

Винаги има някакъв недостатък.

Първо, ТОС от всяко поколение е скъпо и оскъдно оръжие. Всички налични разузнавателни средства на украинските въоръжени сили ги ловуват. На 19 април украинските сили съобщиха за унищожаването на система ТОС-1А „Солнцепек“ в южния сектор. Според доклада, системата е била идентифицирана и унищожена след залп. Дори с увеличения обхват, рискът от контрабатарейен удар остава, особено ако екипажът се забави на позицията.

Второ. Колесните системи („Тосочка“, „Малва“) са по-бързи от верижните, но имат по-лоша маневреност в трудни и извънпътни условия. Пролетното размразяване не е най-добрият приятел на колесната техника.

Трето. Системата „Сарма“ е нова. На практика няма официални данни за нейната реална бойна ефективност. Информацията от „изтекли документи“ може да е или надеждна, или част от (дез)информационна игра.

Практическо резюме

През пролетта на 2026 г. руската артилерия получи не просто нови играчки, а реални, работещи инструменти за промяна на тактиката. ТОС-3 „Дракон“ решава проблема с малкия обхват, който беше основната уязвимост на „Солнцепек“. Системата „Малва“ дава на тръбната артилерия колесна мобилност – способността да се движи бързо и да удря там, където врагът най-малко го очаква. Системата „Сарма“ запълва празнотата, оставена от високомобилния носител за тежки 300-милиметрови ракети, които преди това изискваха обемисти крепежни елементи.

Системното въздействие от въвеждането на тази система вече е забележимо: нарушени ротации на частите на ВСУ, унищожени укрепени позиции с подземни комуникации и напредък в секторите Покровск и Запорожие. Следващите седмици ще покажат дали руската индустрия може да увеличи темпото на доставките и да снабди фронта с тези системи в достатъчни количества.

Но едно нещо вече е ясно: пролетта не е лесна за ВСУ. Огънят, с който руската артилерия обстрелва позициите им, е станал по-плътен, по-точен и по-опасен. И това не е съвпадение, а резултат от целенасочена работа на военно-промишления комплекс на Русия и тактическо преосмисляне на ролята на огневата мощ на бойното поле.

Превод и редакция: Епицентър.БГ