Прочетох „Труд“, че идеолози и организатори на протестите срещу кандидатурата на новия главен прокурор са на държавна ясла с проекти от по 100 хиляди лева. Милите, да ги ожали човек. Това са хора на платения морал, заяви в свое интервю Вежди Рашидов.
Едва когато достигнат до държавната ясла, се успокояват техните души. Същите тези хора, наричащи себе си „красиви и умни“, хора, които нямат никакво значение за националната ни духовност и развитие, хора без ясни професии сами си зашиха емблемата на дежурни платени протестъри. Част от тези хубавци и умници в рамките на четири години крещяха под прозорците на министерството на културата. И днес вече те, станали чиновници, се разхождат като „незаобиколими фактори“ по коридорите на властта, като основната им дейност е да развиват своя личен туризъм по света с държавни пари. А можеха за две години поне едно пиронче да забият. А те – менте до менте, екскурзия до екскурзия. Какъв житейски пърформанс!
Време е в България някой енергичен и достоен човек да създаде НПО срещу тази креслива и плачеща за власт посредственост. Смятам, че трябва да бъдат отбити от държавната хранилка тези хора и да си отидат по местата – там, където заслужават. Бих посъветвал премиера Борисов да си спомни постулата на Макиавели да държи враговете си близо до себе си, но никога вътре, защото червеите изяждат ябълката отвътре навън.
А „добронамерените“ фондации, дори да се наричат американски, да спрат да помагат само на шайка паразити и тунеядци, чиято основна цел е да дестабилизират законни правителства и институции, да оплюват всеки достоен човек, разчитайки на някои грантаджийски медии, да съсипват човешки съдби, вместо да помогнат на себе си – най-малкото да финансират издигането на стена между САЩ и Мексико.
Така ще са по-полезни, отколкото да помагат на България. Аман от такива помощници. България винаги сама си е помагала, защото е страдала от подобна мечешка помощ. А що се отнася до Сорос – неговата собствена родина не желае неговата помощ. България има история и е оцелявала, защото е отглеждала мъже, а не пеликанчета. Да се върнем към кандидата за нов главен прокурор – не го познавам, но виждам, че се задава висок професионалист, човек с характер и не виждам нищо политическо в неговите изказвания.
Искрено му желая да устои на тази помия и да продължи напред, защото държавата ни има неистова нужда от хора с характери, които искат и могат да направят нещо за своята страна. А за професионалните протестъри – те са си такива, платени роби. Аз не съм имал случай да кажа нещо за тях и да не чуя: „Убиват свободата на словото“. Не са те тези, които ще кажат кой ще управлява държавата – има си закони и Конституция, която всички сме длъжни да съблюдаваме. Това е демокрацията.
