Историята познава много начини, по които една партия умира.Понякога я забраняват. Понякога я разгромяват на избори. Но най-сигурният начин е третият – когато бъде предадена от собственото си ръководство.
Днес, на конгреса на БСП, приключва именно такъв период.
Днес приключва едно лидерство, което ще се запомни не като грешка, а като ликвидация.
Лидерството на Атанас Зафиров ще остане в историята не като неуспешен опит за „модернизация“, а като фаза на вътрешна капитулация.
Зафиров не просто провали БСП, той я предаде. Под негово ръководство партията, родена като алтернатива на модела „Борисов“, бе хвърлена в прегръдките именно на този модел, допълнен с най-токсичния му символ – Пеевски.
Зафиров превърна БСП от партия на социалната съпротива в придатък на статуквото. От опозиция – в алиби. От лява идея – в безгръбначна администрация на чужда власт.
Това не беше „компромис в името на стабилността“, а капитулация заради постове и уютна тишина.
Както социалдемократически партии в Европа през 90-те, които изоставиха идеите си и се превърнаха в технократични придатъци на неолибералния консенсус, така и БСП бе обезоръжена – идейно, морално, политически.
Историята има име за това: не коалиция, а абдикация.
Днес въпросът не е кой ще наследи Зафиров.
Историческият въпрос е друг: ще се повтори ли този сценарий или БСП ще направи това, което малко партии са успявали – да спре собственото си разложение.
