Взгляд: Ето причината за огромния взрив на коронавирус в страните от Запада!

Свят

„Пандемията бързо връща страните от „златния милиард“ в истинско Средновековие. Става въпрос не само за чудовищното качество на медицинската помощ, но и за етически норми. В много страни бе обявено официално, че в условията на претоварване на болниците, старите и слабите пациенти няма да бъдат реанимирани. В други държави това се прави неофициално“, пише руският вестник „Взгляд“ в материал, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Взривният ръст на жертвите на коронавируса в най-просветените страни на Европа изглежда неочакван. Но малко по малко става ясно, че до това е довела не небрежността на гражданите, а държавната политика в организацията на цялата система за здравеопазване. Ето какво разказва за протичането на своята болест пред вестник Daily Mail „нулевият“ пациент на Великобритания с коронавирус, жителят на Лондон Бен Лазаръс.

За първи път той се почувствал зле още на 3 март. Температурата му се е повишила рязко, боляла го е глава и е имал силен задух и кашлица. В такива случаи е безполезно да се обаждате за линейка – те просто ще ви посъветват по телефона да стоите вкъщи и да пиете парацетамол. Лазаръс лежал, пил лекарства за понижаване на температурата и търпял до 6 март. Щом почувствал, че повече не може да диша, той набрал 111 – номерът на колцентъра на NHS – Националната служба за здравеопазване.

Лазаръс съобщил подозренията си, че е болен от коронавирус. За това говорели всички симптоми – включително до загубата на обоняние и вкус. Но английските лекари имали „насока“, според която трябва да се тестват за коронавирус само хора, които преди началото на заболяването са били в Китай или Италия. Затова мъжки глас му обяснил по телефона, че не може да има коронавирус и го посъветвал да се обърне към местния терапевт.

Самият Лазаръс не си спомня как е стигнал до лекаря. Тя преслушала дробовете му и казала: „Да, имаш нещо там“ и предписала антибиотици. Но го посъветвала да не ги приема още, защото болестта може да има вирусен характер. Лазаръс се прибрал вкъщи и започнал да се задушава през нощта. Приятелката му се обадила отново на 111. Обещават й, че в скоро време ще се обади лекар. Три часа по-късно лекарят действително се обажда, Лазаръс описва симптомите и моли да бъде проверен за коронавирус. Лекарят отговорил, че това не е възможно, и го посъветвал да отиде в болницата.

Тук Лазаръс се проявява като истински англичанин. В стила „глупав, но смел“ той решил, че „болниците не са за такива млади хора, като мен, а за тези, които наистина са болни“. Той лежал вкъщи с температура, кашлял, задъхвал се, а цялото му гърло отвътре се покрило с язви. На 9 март приятелката му отново се обажда на 111 – и отново му е отказан тест за коронавирус и е даден съвет да отиде при терапевта.

Чак две седмици след началото на болестта местният лекар успява да избере схема на лечението му и 28-годишният никога не разболявал се от нищо Лазаръс започнал постепенно да оздравява. По това време работодателят му решил лично да купи тест за коронавирус. Той си направил намазка сам и я изпратил в лабораторията. Скоро след това получил потвърждение, че действително е имал коронавирус.

Всичко това се случва в Лондон по наше време. Лазаръс съвсем не е нещастен бездомен мигрант, а висококвалифициран специалист с добра работа – самият връх на средната класа. И ето как с толкова тежки симптоми му се налага да ходи сам по лекари и аптеки, заразявайки свободно всички, които се оказват в близост. Никой не го е посетил в дома му. Никаква бърза помощ не е била предвидена. И, най-вероятно, дори Лазаръс да се беше добрал до болницата, там едва ли биха се намерили места.

Оптимизацията на английското здравеопазване, започната при Тачър, стигна толкова далеч, че броят на легломестата от края на 70-те години е намалял с три пъти – и това на фона на увеличаващото се население и милионите нови мигранти. Затова пациентите с коронавирус лежат в коридорите и залите на болниците – всички реанимации са препълнени, а за главно средство за борба с Covid-19 се смята „да си поседиш у дома“. С други думи, нищо не се е променило след чумата в Лондон от XVII век.

Днес болният британец може да разчита само на помощта на своите близки – така, Лазаръс буквално е спасен от приятелката си.

Но за самотните граждани режимът на самоизолация носи смъртен риск. Линейка за тях няма, лекарят няма да дойде в дома им, съседите се страхуват да помогнат и дори скъпата медицинска застраховка не спасява при форсмажорни обстоятелства.

В истинска катастрофа се превърна коронавирусът за жителите на британските старчески домове. Само за една седмица през април смъртността там се увеличи 10 пъти. Роднините на възрастните граждани нямат право да ги посещават, не им е позволено да се прибират и лекарите отказват да посещават пациенти там – от страх да не се инфектират.

Метрополисите като Лондон са особено засегнати от пандемията. Тук властите бяха принудени спешно да разположат полева болница с пет хиляди легла точно на стадиона за ръгби. Все още обаче няма достатъчно места в интензивните отделения.

Лондонските лекари обясниха на обществеността как ще „сортират“ пациентите с коронавирус. Младите пациенти без съпътстващи заболявания ще бъдат лекувани в полева болница. Възрастните, чиито шансове за оцеляване са откровено малки, ще бъдат разпределени в обществени болници от мрежата на NHS. На много възрастни хора са предлагани документи за подпис още в болниците, че се отказват от реанимационни мероприятия в случай на криза. Но много пациенти се разбунтуваха срещу подобно решение. Сега лекарите въведоха специален алгоритъм, според който се изчислява дали пациентът е „достоен“ за това да му бъде предоставено скъпоценно легло в интензивно отделение и вентилатор.

В зависимост от възрастта, съпътстващите заболявания, наднорменото тегло, общото състояние, пациентът получава от 0 до 10 точки. Ако той има повече от пет от тези точки, мерките за реанимация се считат за „безполезни“. Тогава пациентът просто се оставя да умре в болнично легло.

Интересно е, че дори здравите стари хора не могат да оцелеят в тази система. Възрастта от 75 години вече дава фатални пет точки. Същата присъда получава 50-годишен човек със сериозно съпътстващо заболяване – астма или диабет. Високи балове се приписват на умствено изостанали пациенти. Тоест, лекарите публично признаха, че отказват да помагат на възрастни или „сложни“ пациенти. Обществеността посреща това с чисто английска сдържаност. Лондончани продължават да аплодират лекарите, въпреки дори това по същество ужасно решение.

Печалната ирония е, че дори попадането в дефицитната реанимация не гарантира оздравяване на пациента. Днес в британските реанимации умират повече от половината постъпили болни с коронавирус. За последната седмица в тях са умрели 51,6% от пациентите.

Днес подобни трагедии се разиграват из цялата континентална Европа по същата причина – липсата на вентилатори и места за интензивно лечение. Във Франция има пет хиляди устройства за цялата страна и всеки ден лекарите в болниците са принудени да решават кого да спасят. Журналистите от Le Parisien откриха, че пациентите под 40 години без съпътстващи заболявания имат най-много шансове. Старите хора са почти обречени.

Докторите разказаха пред френските журналисти и за това, че болниците отказват да приемат пациенти с коронавирус от старчески домове, мотивирайки се с недостига на места. На възрастните хора просто се инжектира лекарство, чийто страничен ефект е спиране на дишането. Умират директно в стаите си. „Това е евтаназията на нашите стари хора, страдащи от проблеми с дишането“, пише Кристиан Кулон, известен анестезиолог, в профила си в Туитър.

В Испания подобни трагедии са с масов характер.

Още през март полицията започна да открива в страната цели старчески домове, откъдето е избягал персоналът, оставяйки на произвола на съдбата своите подопечни. Някои от пациентите към момента на откриването вече бяха мъртви, а останалите прекарваха тежка форма на коронавируса.

Каталунски журналисти получиха и публикуваха тайните инструкции за линейка в Каталуния. Тя предполага всички възрастни хора с коронавирус да останат вкъщи, за да не се усложни ситуацията в пренаселените болници. На лекарите се нарежда да отговарят на близките на пациента с фразата „най-предпочитаният вариант е смъртта в домашни условия“. Според официалните препоръки на Медицинския съвет на Каталуния, пациенти над 80 години нямат право на дефицитните апарати за вентилация. Те са недостъпни и за тези, които страдат от болестта Алцхаймер.

В социалните мрежи стана вирусно видеото на Оскар Харо – спортен директор на мотоциклетен отбор. Испанецът току-що беше загубил баща си и разказа как той се е сражавал с коронавируса: „Баща ми работи цял живот, от 14 до 65 години, никога не е молил за нищо… На 18 март той поиска респиратор, за да не умре. Не му го дадоха. Това е нашата Испания…“

Подобна история разказа и футболният треньор от Каталуния Иван Кале Сапата: „82-годишната ми баба и 71-годишният ми дядо не умряха от коронавируса. Те бяха оставени да умрат… Каталунските лекари не им дадоха кислородни маски, не ги включиха към вентилатори – и това се случва с всички възрастни хора в Каталуния…“

Толкова дългото икономисване от здравеопазване в Европа не изглеждаше като толкова голям проблем. Но първата пандемия разкри натрупалите се системни грешки, показващи как погрешно разбраната икономическа целесъобразност фактически обрича хиляди хора на смърт, а семействата им – на страдания, пише в своя статия информационната агенция Епицентър.бг.

loading...

Tagged

1 thought on “Взгляд: Ето причината за огромния взрив на коронавирус в страните от Запада!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *