Девети септември създаде от пепелищата мощна социална България!

Честит празник на СОЦИАЛНАТА свобода, скъпи братя! Малка, но ДРЕВНА България скоро ще ВЪЗКРЪСНЕ от пепелищата! Жив е още НЕУСТРАШИМИЯТ български дух!

Девети септември е особена дата. Тя предизвиква пристъпи на психотична ярост и озлобление у наследниците на тънката фашизирана прослойка, която преди 1944 г. ограбваше и убиваше отрудения и мизерстващ български народ.

Защото Девети септември 1944 г. е празник на милионите неизвестни хора, които със своя къртовски робски труд, създават богатството и охолството, в което се къпят богатите и известните. Кожодерите. Онези, които минават през труповете ни, за да натъпчат още малко кесиите си.

Девети септември е и датата, която създаде могъща социалистическа България. Онази България, която имаше процъфтяваща промишленост и невероятно селско стопанство, познати в Европа и целия свят.

Онази България, която имаше мощна и модерно въоръжена 150 000 армия, надежден гарант за целостта и суверенитета на нашата родина. И чиито гранични войски не даваха и пиле да прехвръкне през свещената българска гранична бразда.

Онази България, в която нямаше безработни, нямаше хора, ровещи в казаните за боклук с надеждата да намерят омърляно парченце хляб, за да заситят поне малко глада на босоногите си и оголели деца. В която нямаше хора, изхвърлени на улицата. Без покрив над главата си. Без храна, без вода, без дрехи, без лекарства.

Онази България, в която образованието и здравеопазването бяха безплатни. И бяха на високо европейско и световно ниво. Онази България, която бе и космическа сила. Която изпрати двама свои синове в космоса. И чиито научни космически апарати удивляваха дори нафуканите изследователи от Кеймбридж и Сорбоната.

Онази България, в която населението беше 9 милиона души. Която беше на 27-мо място по индекс на човешкото развитие. В която всеки можеше да си позволи двуседмична почивка на море или планина. В която всяко дете можеше да отиде на пионерски лагер на море или планина.

България, в която държавата бе слуга на народа. А не народа – роб на няколко десетки наши и чужди олигарси, заграбили богатствата на свещената ни родина.

Днешна България, която е уж „демократична“ държава, и уж член на така наречения „Европейски съюз“…Днешна България ЗАГИВА. Вече нямаме дори вода. Скоро няма да имаме и ток.

Защото 2 милиона и 500 хиляди души я напуснаха. Избягаха в чужбина, подгонени от безработица, глад и мизерия. България сега загива, защото над 700 хиляди безработни и пенсионери бяха убити с глад и мизерия, с невъзможност да си купят храна и лекарства, с липсваща адекватна медицинска помощ. В нашата България сега и най-обикновената операция струва хиляди левове, а престоя в болница трудно може да си го позволи и работещ.

България загива, защото мощната някога промишленост и селско стопанство бяха разорени и унищожени само за десетина – петнадесет години. И заграбени за по един лев от днешните думбази – олигарси. И понеже няма реална икономика, Борисов и Росен Желязков сега вземат заем след заем. Но вместо да възродят българското производство, те дават парите за магистрали и саниране. Което означава, че колкото и заеми да вземем, това няма да увеличи благосъстоянието нито на държавата, нито на народа. Защото реални пари в бюджета на държавата могат да дойдат само от българско производство и износ. Не от правене на градски площади, фонтанчета, градинки и пейки.

Но капитализмът в България не само убива хората с глад и мизерия. Той е още ДИВА и ВАРВАРСКА конструкция. Защото само в България след 1990 г. не бяха признати заслугите на антифашистите, на партизаните, на ятаците, на войниците от Първа българска армия, които загинаха в борбата против най-голямото зло, сполетявало някога човечеството – германския фашизъм.

Капитализмът беше огромно варварство, защото унищожаваше безогледно не само хората. Но и тяхната история. Техните корени и традиции. Тяхната специфична народностна същност. Нека си припомним само събарянето на мавзолея на Георги Димитров. Един колкото варварски, толкова и безсмислен акт, който разкри зловещия лик на новите властници. Унищожен беше и паметникът на Съветската армия,  паметникът „1300 години България“, паметникът на връх Бузлуджа и още стотици паметници на антифашистката борба. Кому бе нужна тази вакханалия на диващината? Виждате ли колко са верни думите на героя от Лайпциг, който попита немския съдия: „Но аз Ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите не са диваци и варвари?“

Ето затова на 9 септември 1944 г. целият български народ посрещна съветските войски в България като освободители. С хляб и сол и всенародни тържества. Затова и днес почти всички граждани на малка, но древна България, с трепет и надежда очакват деня, в който ще сключим братски съюз с нашата велика посестрима Русия и ще се отървем веднъж и завинаги от новото иго на ЕС и НАТО.

Но за да стане това, трябва да се обединим. Нужен е един могъщ съюз на всички българи, на всички патриотични хора в страната. Сега, повече от всякога ни трябва нов Отечествен фронт. Този нов Отечествен фронт вече е налице. Нарича се Фронт за лева. Трябва всички да го подкрепим. Кой както може. За да запазим България като суверенна, свободна и просперираща страна, опираща се на своите традиционни ценности, запазени от нашите деди през вековете. За нашите деца. И за бъдещите поколения.

Автор Иво Македонски