Историята за изграждането на газопровода „Северен поток 2“ до голяма степен прилича на роман, обвит в мистика. Изглежда, че енергийният проект, който трябва да бъде печеливш за цяла Европа, е изправен пред редица трудности през последните 4 години и има редица обстоятелства, които могат да сложат край на тази история.
Това пише в свой анализ за EUReporter кореспондентът от Москва Алекс Иванов.
„Истината е, че всеки икономически проект на Русия, насочен към Западна Европа, неизбежно е изправен пред сериозни политически проблеми, които често водят до негативни резултати. Достатъчно е да си припомним тъжната история с „Южен поток“, който беше заради противоречия с Третия енергиен пакет на ЕС“, посочва той.
„Северен поток 2“ е газопровод с дължина от 1234 километра, тръгващ от Русия за Германия през Балтийско море. Той е продължение на първия „Северен поток“ и трасето минава през водите на пет държави – освен Русия и Германия още Дания, Финландия и Швеция.
По отношение на дължина и капацитет той е почти идентичен на първия газопровод. Разликата е в това, че преминава през южния бряг на Финландския залив, както и в акционерите на проекта.
„Проектът директно или косвено засяга интересите на широк кръг от държави и компании, като и заради това предизвика множество дебати в медийното пространство“, казва Иванов.
Полагането на тръбите трябваше да завърши през четвъртото тримесечие на 2019 година. Това обаче не се случи, тъй като Дания не даде разрешение за това газопровода да мине през част от нейната територия.
Въпреки че след 2 години на преговори одобрението за преминаването на газопровода през 147 километра датска територия беше получено, през декември миналата година изграждането на трасето, което беше готово на 93,5%, беше спряно след налагането на санкции от страна на САЩ. Те бяха насочени към всички компании, участващи в проекта.
„Северен поток 2“ е ключов проект за Германия и заради това наскоро председателят на парламентарната комисия по енергетика в Бундестага Клаус Ернст коментира, че Берлин ще предприеме действия срещу ограниченията, наложени от Вашингтон.
По неговите думи е недопустимо една държава, например САЩ, да посочват на друга суверенна държава или на Европейския съюз как да решат въпроса с енергоснабдяването си. Малко преди неговите коментари от Европейската комисия излязоха със становище, че налагането на санкции в случая е в нарушение на международното право.
Освен Щатите обаче в рамките на ЕС проектът също среща противници. Освен балтийските държави най-големият такъв е Полша. Преди време полският антимонополен орган обяви, че е глобил руският енергиен гигант „Газпром“ с 57 милиона долара, заради „провалено сътрудничество в разследването на проекта „Северен поток 2“.
„Въпреки трудностите, възникнали около изграждането на газопровода, Москва и „Газпром“ изглеждат решени да го въведат в експлоатация през следващите шест месеца“, заключва Иванов и добавя, че за това ще помогне почти единодушната подкрепа на ЕС за проекта срещу натиска на САЩ
