Западни анализатори: Русия напредва, Украйна пропада, САЩ трябва да преговарят

Свят

Напредъкът на Русия в украинската война тласка Съединените щати към болезнен избор.

Ако искаме просперираща Украйна с устойчив път към либерално управление и членство в Европейския съюз, ще трябва да се съгласим, че тя не може да бъде член на НАТО или съюзник на САЩ, и че тази неутрална Украйна трябва да има доказуемо ограничение на видовете и количествата оръжие, които може да притежава. Ако откажем да се съгласим на тези условия, Русия най-вероятно ще превърне Украйна в дисфункционална развалина, неспособна да се възстанови, да се съюзи със Запада, както и да представлява военна заплаха за Русия.

Руското напредване все още не е очевидно на картата, където фронтовите линии не са се преместили значително през последната една година. Украинската контраофанзива не успя да пробие руската защита, а Русия не е изтласкала украинските сили значително на запад. При сравнение на териториалните завоевания от януари 2023 г. и януари 2024 г., наблюдателят може с основание да заключи, че войната е в патова ситуация.

Но тази картина е подвеждаща. Почти е сигурно, че Кремъл не търси подобен пробив, или поне не още. По-скоро той методично смила капацитета на Украйна – не само за водене на война, но и за военно възстановяване след войната – убивайки и ранявайки огромен брой украински войници и изтощавайки украинските и западните арсенали от оръжие и боеприпаси. Украйна привършва артилерийските снаряди, а САЩ и Европа не могат да произведат нови достатъчно бързо, за да посрещнат нуждите на Украйна. Руските баражи от далекообхватни въздушни и ракетни удари взимат все по-голямо надмощие над възможностите на украинската въздушна отбрана, а Западът просто не е в състояние да продължи да доставя ракети „Пейтриът“ или други модерни системи за въздушна защита.

Напълно вярно е, както предупреди администрацията на Байдън, че спирането на американската помощ за Киев бързо ще доведе до колапс на Украйна. Следователно помощта в степен, позволяваща на Украйна да остане успешно в дефанзивна позиция, трябва да продължи. Но това, което американските политици трябва да разберат и честно да признаят, е, че при липсата на компромисно мирно споразумение, помощта в огромни размери ще трябва да продължи не само през идната година, а за неопределено дълго време. Има съвсем малък реален шанс Западът да успее да издържи на Русия и да я принуди да приеме мир при украинските условия. Противоречията в Конгреса относно помощта за Украйна отразяват тези реалности и поради това е слабо вероятно да намалеят.

При подобни обстоятелства няма да е мъдро, ако администрацията на Байдън се ангажира с американска помощ за Украйна „колкото е необходимо“ за победата ѝ над Русия, а ще бъде освен това и непочтено. Във Вашингтон се шири убеждението, че провалът на украинската контраофанзива означава, че Западът няма друг избор, освен да подкрепя войната на Украйна срещу Русия в продължение на още дълги години. Търсенето на компромис с Москва се смята не само за нежелателно, но и за безполезно. При липсата на алтернативи, ние трябва да останем в сегашния курс, надявайки се че времето ще подобри позицията на Украйна.

Но времето не е на украинска страна нито във военно, нито в икономическо отношение, така че позицията на Украйна в каквито и да е бъдещи преговори вероятно ще бъде много по-лоша, отколкото е настоящата. Населението на Русия е поне четири пъти по-голямо от това на Украйна, а нейният БВП – 14 пъти. Руската армия е много по-добре ръководена и много по-тактически умела, отколкото беше в началото на войната, а западните санкции не показват признаци, че са в състояние да осакатят руската икономика, която е все по-подготвена за война.

И каквото и да говори Брюксел, докато войната продължава е изключително малко вероятно Украйна да успее да се развие икономически и да започне извънредно трудния процес по присъединяване към Европейския съюз.
Но най-важното, Съединените щати не са проверили каква е възможността руският президент Владимир Путин да няма интерес да разговаря. В действителност е много вероятно Путин да смята, че Русия в момента има надмощие във войната и може да си позволи да чака. Независимо от това обаче, Путин не веднъж е настоявал, че Русия е готова за разговори, а също и че Вашингтон – не Киев – взима ключовите решения във войната и поради това Вашингтон трябва да се ангажира в разговорите.

Това може да е и поза, но също така е възможно Путин да вярва, че едно бъдещо президентство на Доналд Тръмп е най-добрата надежда на Кремъл за споразумение при руските условия. Първият мандат на Тръмп обаче произведе донякъде приятелска реторика, но и много враждебни действия спрямо Москва, включително оттеглянето от споразумението за ядрените оръжия и увеличаването на потока от американски оръжия и обучение за украинската армия.
Освен това, предвид очевидната враждебност от страна на Конгреса и на официалните кръгове на външната политика и сигурността спрямо Тръмп, за Путин няма много причини за увереност, че Тръмп може действително да направи някаква сделка. През 2020 г. руснаците бяха в сериозна заблуда относно Тръмп. Както видният руски външнополитически анализатор Фьодор Лукянов каза пред радио „Свобода“ за изборите през 2020 г., „Защо руснаците да ги интересува? Не мисля, че някой тук очаква някаква промяна, независимо кой ще спечели.“
Предвид предимството, което Русия има сега на бойното поле и усещането, че времето е на нейна страна, за да накара Путин да спре войната и да сложи край на амбициите му да подчини Украйна, Вашингтон ще трябва да предложи някакви сериозни стимули. Това включва и демонстриране на готовност от страна на Съединените щати да удовлетворят руската загриженост във връзка със заплахата за сигурността ѝ от страна на САЩ и НАТО (загриженост, която действително съществува в официалните руски среди).

Това ще означава споразумение за договор за неутралитет на Украйна, с гаранции за сигурността на Украйна, което би позволило на страната да следва неутралитета на Финландия и Австрия от времето на Студената война и да се развива като свободна пазарна демокрация. Западните санкции срещу Русия ще трябва най-малкото да бъдат облекчени, ако не и отменени, но с обвързващ ангажимент, че ще бъдат автоматично подновени, ако Русия предприеме нова агресия.
По въпроса за териториите, които в момента са окупирани от Русия, единственият възможен път напред е отлагане на този въпрос за бъдещи разговори под егидата на ООН, като същевременно се приложат максимални мерки за сигурност на място, за да се предотврати подновяване на войната.

Едно споразумение в този дух би било крайно болезнено както за Украйна, така и за администрацията на Байдън. Въпреки това ние трябва да гледаме на запазването на независимостта на 80% от Украйна като на реална победа, макар и непълна такава. Тя със сигурност е далеч по-добра от вероятно единствената възможна алтернатива – война на изтощение със страховити загуби за Украйна, която рано или късно ще доведе до много по-голямо украинско поражение.

За проучванията във връзка с тази статия допринесе София Абгарян.

Автори:

Джордж Бийби работи повече от двайсет години в правителството като анализатор на разузнавателни данни, дипломат и политически съветник, включително като директор на руския анализ на ЦРУ и като съветник по върпосите на Русия на вицепрезидента Чейни. В книгата си „Капанът Русия: Как нашата война в сянка с Русия може да се превърне в ядрена катастрофа“ (2019) той предупреждава как Съединените щати и Русия могат да се препънат в опасната военна конфронтация, много подобна на ситуацията, пред която сме изправени днес във връзка с Украйна.

Анатол Ливен е директор на програмата за Евразия на Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Бил е преподавател в Университета в Джорджтаун в Катар и в департамента по Военни науки в лондонския „Кингс Колидж“.

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова

Източник: responsiblestatecraft.org

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *