Когато министър успее да си купи особено изгодно недвижим имот – това винаги предизвиква интерес. Когато го купи на стойност, по-ниска с повече от 50% от пазарната цена, въпросите се трупат. Ситуацията става особено озадачаваща, когато собственикът на дружеството, продало имота на министъра, няма обяснение защо му е направил подобен „подарък“. Ако всичко свършваше дотук, вероятно имиджовата криза за партия „Продължаваме промяната“ би била по-малка.
Проблем се получава обаче, когато изведнъж и дружеството, и министърът, купил апартамента си на по-ниска от пазарната цена, продадат имотите си за по-високи от пазарните цени скоро след това. А когато крайният купувач е друга фирма, облагодетелствана от държавата и съществуваща заради обвързаности с държавната власт, сюжетът заслужава повече внимание.
Началото
Преди седмица платформата за разследвания BIRD публикува материал, според който дружество, принадлежало в миналото на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ и настоящ финансов министър Асен Василев, е с блокирани сметки заради иск на американски гражданин за 5 млн. лв. Три месеца преди това то продава имотите си за над 3 млн. лв. и така американецът остава ощетен, ако искът му бъде удовлетворен.
Купувач е Станислава Арнаудова, чиято фирма „Интелигентни трафик системи“ от 2019 г. посредничи между държавата и крайните потребители при купуването на винетки със 7% комисион. Тя придобива имотите през фирмата си „Си Трейдинг 2016“.
Едновременно Aрнаудова в лично качество придобива и апартамент на депутата от „Продължаваме промяната“ Даниел Лорер, намиращ се на същия адрес. Около имота на Лорер се заформя странна схема – през 2022 г. той го купува на цена, много по-ниска от пазарната, а година по-късно го продава за рекордните 1.8 млн лева.
Проследяването на историята на сделките повдига поредица въпроси, а те станаха още повече след оскъдните публични обяснения, които дадоха Асен Василев и Даниел Лорер.
Фактите: дати, цени, имена
Според информация на BIRD на 29 декември 2023 г. Марио Иванов Сотиров, управител и настоящ собственик на „СТВ Консълтинг“ ЕООД (фирма, притежавана от Асен Василев до май 2021 г.) подава в Търговския регистър молба до съда за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Като причина се посочва, че на 17 ноември 2023 г. американският гражданин Себастиян Бретшнайдер е получил от съда обезпечителна заповед за 5 013 317 лева, издадена на негово име, и е наложил запор на сметките на фирмата.
Претенциите на Бретшнайдер към други активи на фирмата са неутрализирани. Причината е, че два месеца по-рано – на 7 септември 2023 г. „СТВ Консълтинг“ е продала дворното място и пет имота в сграда на ул. „Чаталджа“ 3 в София за близо 3 млн. лв. Средствата от продажбата отиват по сметките на фирмата, но след това изчезват оттам. Твърденията на Асен Василев, който не е в собствеността е, че е погасен банков заем. Така след като Бертшнайдер подава иска си „СТВ Консълтинг“ подава молба за несъстоятелност, защото не може да удовлетвори исканията на кредиторите си.
Купувач на имотите на „Чаталджа 3“ е дружеството „СИ Трейдинг 2016“, собственост на Станислава Арнаудова. Тя е мажоритарен собственик и във фирмата „Интелигентни Трафик Системи“ АД, чиято дейност изглежда тясно свързана с държавата по време на управлението на ГЕРБ. През 2019 г. след разследване на „Капитал“ стана ясно, че дружеството е избрано от АПИ по неясна процедура за единствен разпространител на винетки на системата BGToll. Така то се превръща в частен монополист на пазара, прибирайки комисион от 7% от всяка продадена винетка. Това ощетява държавата с от 17 до 23 млн. лева годишно.
В деня, когато дружеството на Станислава Арнаудова купува имота на „СТВ Консълтинг“ (7 септември 2023 г), самата Арнаудова в лично качество изповядва още една сделка. Тя купува апартамента на Даниел Лорер и съпругата му Виолета за 1.8 млн. лева. Имотът на сем. Лорер се намира в същата сграда на „Чаталджа“ 3. Така на практика Арнаудова придобива цялата къща (разделена на отделни имоти). За частта, собственост на бившата фирма на Асен Василев, тя плаща 3.1 млн лева, а за частта на Даниел Лорер – 1.8 млн. лева.
От Имотния регистър се вижда, че теренът е 380 кв. м, къщата е с пет етажа (включително подземен и мансарден).
Обясненията на Василев и Лорер
След оповестяването на информацията замесените в случая знакови лица на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и Даниел Лорер мълчаха два дни. После в един и същи ден двамата дадоха оскъдни обяснения.
С постинг във Facebook Василев обясни действията на компанията, в която е бил съсобственик в миналото. По думите му сградата на ул. „Чаталджа“ 3 е купена от „СТВ Консълтинг“ ЕООД през 2019 г. за изграждане на офис на фирмата. Покупката е извършена с банков кредит в размер на 2.9 млн. лв., който включва цената на имота (по оценка на банката) и средства за пълна реконструкция на сградата. Василев добавя, че реконструкцията е завършена през 2021 г. като през месец май на същата година той е излязъл от дружеството. Според нотариалния акт, с който „Капитал“ разполага покупката е на стойност 950 000 евро.
„Не само, че не познавам купувача, но и смятам за абсурдно и злонамерено замесването на името ми в скалъпена история за нещо, което се случва две години и половина след като съм излязъл от фирмата“, пише Василев.
Пред „Дневник“ Даниел Лорер обяснява, че не вижда проблем с цената, на която продава имота си на Арнаудова (1.8 млн лв), защото това се е случило след „основен ремонт“, а и жилището е продадено с цялата мебелировка.
Ударът на сем. Лорер
Всъщност първият интересен момент далеч не е сумата, за която Лорер продава имота си. А цената, на която го придобива.
Според нотариалния акт на имота, с който „Капитал“ разполага, през пролетта на 2022 г. сем. Лорер плащат 351 000 лева (около 179 000 евро) на СВТ „Консълтинг“ ЕООД. Срещу тази сума те получават една внушителна част от общата площ на имота на „Чаталджа“ 3 – 10.82 % от поземления имот; офис от 113.61 кв.м; помещение в подпокривното пространство от 91.06 кв.м. Освен това получат и две технически помещения: едно от 16 кв.м и едно от 12 кв.м.
По данни на оцениме.бг за 2022 г. офертните цени в центъра на София са между 2381 и 1988 евро на квадрат. Най-вероятно сделката е била с отстъпка, каквито са над 60% от сделките в този район. Тя обичайно е около 3%.
При такива сметки – около 2200 евро е била цената на квадрат за онези 113 квадрата, които в документацията са вписани като офис. Това прави около 248 000 евро. Със сигурност цената на подпокривното помещение (91 квадрата) не е 2200, а по-ниска. Брокери на недвижими имоти, с които „Капитал“ разговаря, предположиха, че стойността на квадратен метър на мансардно помещение в района е около 1500 евро. Което означава, че към онези 248 000 евро добавяме още 135 000 евро. Тук е възможно да се направи отстъпка и сумата да е била около 120 000 евро.
И така сметката, дори без сервизните помещения от 16 и 12 квадрата e 368 хил. евро. Това прави около 730 000 лева, а семейство Лорер е платило едва 351 000 лева.
„Не мога да отговаря как е формирана цената“
Това се случва година след като Асен Василев е излязъл от собствеността на „СТВ Консълтинг“ по неговите думи. В същото време Даниел Лорер е министър на иновациите, а съпругата му е шефка на кабинета на финансовия министър Василев.
Подобно обстоятелство означава, че министърът и съпругата му са купили на ниска цена имот в центъра на София от частно дружество. Подобни финансови отношения винаги предизвикат въпроси относно евентуални зависимости.
Ниската цена навежда на мисълта, че може имотът да е купен с тежести от ипотеката, с която е придобита собствеността върху цялата къща от „СТВ Консълтинг“. Нотариалният акт обаче сочи, че тежести няма – т.е. фирмата, в която Асен Василев вече не е собственик, е продала имота без никакво обременяване.
Потърсен от „Капитал“ Даниел Лорер каза, че му е нужно „малко време“ за коментар, а след това престана да вдига телефона си.
„Капитал“ се свърза и със собственика и управител на дружеството продавач Марио Сотиров. На въпрос как е формирал цената за сем. Лорер, Сотиров каза: „Не мога да ви отговоря на този въпрос“. После прекрати разговора и обясни, че няма проблем да бъде търсен по-късно. Впоследствие спря да отговаря на обажданията.
Печалба от 1.5 млн лева
Година след изгодната покупка сем. Лорер в един и същи ден със „СТВ Консълтинг“ продават имота си на известната като „кралица на винетките“ Станислава Арнаудова – съответно за 1.8 и 3.1 млн. лв., като продажната цена на Лорер представлява ⅔ от цената на цялата останала част.
Бившият министър не отговори на въпроса на „Капитал“ какъв допълнителен ремонт е направил, тъй като по думите на Асен Василев (а той е публикувал и снимки) още докато е бил собственик на фирмата (до 2021 г.) на цялата сграда е направен не просто ремонт, а мащабна реконструкция.
Така в рамките на година семейството Лорер купува от едно дружество имот, който продава на друго дружество с печалба от 1.5 млн. лв. Собственичката на фирмата-купувач още от управлението на ГЕРБ има монопол върху посреднически бизнес, получен от държавата. И сделка с нея прави уязвим всеки действащ политик.
Нещо повече: според BIRD подобна сума води до мисълта за „насрещна престация“. Или казано иначе – допуска се, че ПП са направили услуга Арнаудова и бизнеса ѝ, но медията не посочва каква би могла да бъде тя.
„Капитал“ потърси Арнаудова с въпроси както по тази тема, така и по цените, на които придобива имотите на „Чаталджа“. Тя обаче не отговори на повикванията.
Една законодателна услуга
В публикация за българската секция на „Дойде веле“ журналистката Емилия Милчева дава пример къде интересите на купувач и продавач може да са се сблъсквали. Според разследване на медиата миналото лято Министерството на финансите публикува на портала за обществени консултации законопроект за промени на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който предвижда значителни изменения на някои режими. Освен предложенията там са отразени и становища, подадени от заинтересованите организации.
Едно от становищата е подписано от собственичката и управител на „Интелигентни трафик системи“ Станислава Арнаудова. С него тя се противопоставя на предвидената от МФ отмяна на чл.14, ал. 9 от действащия тогава ЗОП. Тоест тя иска да се запази текста, с който се „определя като изключение от приложното поле на Закона за обществените поръчки сключването на договорите между АПИ с доставчици на електронни услуги за пътно таксуване“.
За направеното от нея предложение впоследствие от МФ пишат: „Приема се по принцип“. В законопроекта, подготвен от министерството и внесен в парламента на 22 август м.г. от МС, текстът, срещу който протестира Арнаудова, липсва. Така се запазва старото положение – няма обществени поръчки за доставчиците на електронни услуги, които продължават да се избират от управителния съвет на АПИ. И Арнаудова към онзи момент е защитена от конкуренция.
Когато Петков и Василев не са в зала
Дали има връзка между изчезването на този законодателен текст и покупката от Арнаудова на имотите на „Чаталджа“ – трябва да разчитаме на честната дума на замесените.
При всички положения обаче отношенията между ПП-ДБ и „кралицата на винетките“ са необясними. Два дни след публикацията на BIRD коалицията внесе стария проект на ДБ от 48-я парламент, с който се предлага намаляването на комисиона за продажба на винетки за частното дружество от 7% на 3%.
Любопитно обстоятелство е, че на 19 януари 2023 г, когато ДБ вкарват за първи път проекта си, той е отхвърлен с въздържането от гласуване на ГЕРБ и вота против на „Възраждане“ и ДПС. ПП тогава подкрепят колегите си, с които по това време не са една в обща парламентарна група. От гласуване обаче липсват съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев, като справка в архива на strazha.bg сочи, че преди това са били на работа в парламента.
Сега, година по-късно ПП-ДБ отново внесоха текстовете и предстои гласуването им.
Американската следа и българската връзка
В сюжета около къщата на „Чаталджа“ 3, която „Продължаваме промяната“ ползваше доскоро като партиен офис нает от фирмата на Марио Сотиров, остава неизяснена докрай ролята на американския гражданин Себастиян Бретшнайдер, който е получил от съда обезпечителна заповед за над 5 млн. лв. и е наложил запор на сметките на „СТВ Консълтинг“.
Продажбата на имотите на „Чаталджа“ обаче става месеци преди той да предяви иска си. Така дружеството се освобождава от активите си предварително. А след като Бретшнайдер предявява претенцията, собственикът на фирмата подава молба в съда за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Едно от основанията е именно искът на Бертшнайдер.
Към датата на подаване на молбата от страна на Марио Сотиров (собственикът на „СТВ Консълтинг“) задълженията на търговеца са на обща стойност 8.85 млн. лв. Дружеството разполага с активи на обща стойност 708 хил. лв., от които 3 890,64 лв. – ДДС за възстановяване, както и с парични средства по банкови сметки от 561.8 хил. лв., които обаче са блокирани, чрез запора от кредитора Себастиян Бретшнайдер.
Съществен момент е, че задълженията, обезпечени със запор, са условни, защото за тях съдът не се е произнесъл, че съществуват. Той се е произнесъл единствено, че има вероятност евентуално да бъде уважен иск с подобна претенция. Няма съдебен акт, че претенцията е уважена и задължението съществува реално в този му размер.
Същевременно задълженията към кредитори на дружеството, записани в документа, са 8.8 млн. Като от тях бъдат махнати петте милиона, за които американецът има иск, остават 3.8 млн лева задължения на „СТВ Консълтинг“. За тази сума не са известни нито кредиторите, нито източниците на задълженията.
От CV-то на Себастиан Бретшнайдер в LinkedIn се вижда, че той все още работи в „СТВ Консълтинг“, като началото на ангажимента му в компанията е от 2020 г.
„Капитал“ опита да провери тази информация, но от нея се натъкна на друг съществен детайл: оказа се, че и Бретшнайдер и дружеството „СТВ Консълтинг“ ползват един и същ адвокат – Йорданка Панчовска. Потърсена за коментар с въпрос как представлява интересите и на двете страни тя отказа да говори по темата и побърза да прекъсне разговора.
Така остана неизвестно как Бретшнайдер се е свързал точно с юриста, обслужвал „СТВ Консълтинг“, и дали всъщност това не е познатата схема, в която приближен на собствениците на дадено дружество завеждат иск срещу него, за да се наредят на масата на несъстоятелността преди други кредитори. „Капитал“ отново опита да се свърже със Сотиров, но той не отговори на позвъняванията. Изпратени бяха и въпроси до финансовия министър Асен Василев, на които отговор не е получен.
Източник: Полина Паунова, capital.bg