Кремъл охлади ентусиазма на Уиткоф: Путин отхвърли нов опит за оказване на натиск върху Москва.
Главните преговарящи на Москва и Вашингтон по украинския въпрос не са се разбрали по най-важните въпроси. Стив Уиткоф излъчва положителен оптимизъм. Междувременно дясната ръка на Путин по външната политика, Юрий Ушаков, активно ги облива със студена вода. И този виртуален спор не е само, и не е предимно за това какво може да се постигне на новия кръг от преговори в Абу Даби.
Всичко е много по-сложно и интригуващо. Водят се риторични битки за това какво уж вече е постигнато ( версията на американската страна ) или не ( отричането на американската версия от страна на Кремъл ).
Юрий Ушаков се разхожда из антрето на церемониалните зали на главната работна резиденция на руския президент в центъра на Москва, отговаряйки на въпроси на телевизионен журналист с доста раздразнен тон. Това раздразнение обаче е насочено не към журналиста, а към американските колеги на Ушаков, с които той и Путин наскоро се бяха срещнали в същите тези кремълски зали. Тази среща обаче можеше да бъде избегната със същия успех ( или по-скоро неуспех ). Толкова различни са интерпретациите в Кремъл и Белия дом на нещо, което на пръв поглед би трябвало да има само едно тълкуване.
Стив Уиткоф: „Споразумението за протоколите за сигурност е почти готово, споразумението за просперитет е почти договорено.“
Ушаков: „Никой не е съгласувал това с руската страна.“
Друго много кратко, но много важно изявление от висшия представител на Кремъл по външните работи беше относно формата на следващия кръг от преговори в столицата на ОАЕ.
Цитирайки РИА Новости: „Помощникът на президента Юрий Ушаков разкри подробности за предстоящата среща между руската и украинската делегации в ОАЕ и обясни нейния формат: „Това е, за което украинците и американците се договориха помежду си да провеждат двустранни контакти на по-ниско ниво. “
„Двустранният контакт“ ще бъде между представители на Москва и Киев. Но той беше договорен „помежду им“ от американците и украинците, и Кремъл донякъде се дистанцира от това споразумение. Или може би не „донякъде“? Руският външен министър Сергей Лавров в телевизионно интервю, публикувано почти едновременно с изявленията на Ушаков, заяви: „Няма да говоря за споразумението за сигурност между САЩ и Украйна, защото не сме го виждали… Не сме виждали споразумението със Съединените щати, за което Зеленски сега говори на всеки ъгъл.“
Лавров обаче прави важна уговорка, която може да се тълкува като намек, че Москва знае много за това, което „не е видяла“: „Не е наша традиция да разкриваме съдържанието на срещите, които провеждаме в дипломатическа рамка, особено по сериозни въпроси, свързани с разрешаването на конфликти .“ Но това уточнение само усилва сигнала от Кремъл и подчертава контраста между него и сигналите от Съединените щати.
Стив Уиткоф твърди, че между Москва и Киев се случват „много прекрасни неща“. Държавният секретар Марко Рубио тълкува това като единствения нерешен въпрос между Русия и Украйна, който по същество е териториалният въпрос. Кремъл, представляван от Юрий Ушаков, обаче отрича това тълкуване – или, както се изразява руската държавна информационна агенция, „не потвърждава“: „Не, не мисля така“.
Бих се осмелил да предположа, че това „не, не мисля“ се отнася до целия поток от съобщения от САЩ, че конфликтът между Русия и Украйна е на път да приключи. Кремъл разглежда този поток като форма на натиск, опит да принуди Москва смирено да приеме споразуменията, постигнати или които ще бъдат постигнати между американците и Зеленски на двустранна ( или тристранна, ако броим Европа ) основа.
Опипите Москва да действа под информационна принуда обаче, със сигурност не са в стила на настоящия Кремъл. Путин е готов на жестове на уважение към Тръмп, като например „енергийно примирие“, което, въпреки липсата на официално потвърждение от руска страна, изглежда е в сила. Но Путин няма намерение да се отказва от позициите, които смята за фундаментални. Това е положението в навечерието на новия кръг от преговори в Абу Даби – събитие, което със сигурност няма да бъде последната, нито дори предпоследната глава в руско-украинската политическа драма.
Автор: Михаил Ростовски
Източник Веселин Станчев
