Богатите упорито се опитват да ни убедят в ползата от ранното ставане. Почти във всеки сайт има статия как събуждането преди зазоряване е най-доброто нещо, което можем да направим в живота си.
За пример се дават няколко холивудски актьори, които се събуждат в 2:30 сутринта, за да отидат на фитнес. Посочва се и служител на банка, който ставал в 5:30, защото използвал сутрешните часове за медитация, пиене на зелен чай и разговори с приятелите и семейството през Интернет.
Дори вестник New York Times писа, как 300 анкетирани успешни хора са определили, че средното време за събуждане на един бизнес лидер или олимпиец е 6:27 сутринта.
Но култът към ранното ставане пропуска нещо очевидно: за да се случи ранното ставане, е нужно да е налице и друго условие. Или казано по друг начин – ако ставате толкова рано, без да си лягате да спите рано, ще бъдете много уморени и нуждаещи се от сън през деня. Ако пък си лягате рано, това означава, че трябва да ограничите дейността в други области от живота си, които не са свързани с работата. Като например домакинството, излизането на по питие с приятели, четенето на книги, гледането на филми и т.н.
Нещо повече. Идеята за ранното събуждане изобщо не се спира на факта, че основната мотивация за максималното ползване на сутрините, е да се отвори по-голям часови прозорец за работа. Тъй като изискванията на работодателите надхвърлят значително това, което е възможно да се свърши за един осемчасов работен ден, тези, които защитават ранното ставане, ни препоръчват не да ограничим работата, а да намерим начини да я вършим повече време.
Така се оказва, че събуждането рано не е особено полезно за хората, но е много полезно за капитализма. Както пише Николас Лезард в своята книга “24/7: Късният капитализъм и края на съня”: “Днес искат от нас да работим, без да спим. Защото за капитализма, ние не сме нищо повече от единици, които трябва да работят, за да функционира икономиката”.
И така, докато някои идеализират ранното ставане и го препоръчват на всички, то практиката показва нещо съвсем друго. Странно е да караш някого, който се събужда трудно дори след изгрев, да става още по-рано, убеждавайки го, че има тайни часове от 24-часовото денонощие, които могат да се използват по-добре.
Ранното ставане неминуемо се случва с цената на нашето здраве. Това е истината!
