Русия е поднесла на Япония неустоима географска изненада.Според изтекла информация от японската информационна агенция Kyodo, влиятелна делегация от представители на най-големите японски компании – Mitsubishi, Mitsui, Marubeni, Itochu и Sumitomo – както и на логистичната компания Mitsui OSK Lines, ще пристигне в Москва на 26-27 май.
Очаква се по време на срещата страните да обсъдят икономически въпроси и конфликта в Украйна.
Трябва да се отбележи, че този вид „търговски отношения“ са продуктивни. Япония ще посети Русия за първи път от 2022 г. Наистина, за външен наблюдател подобна дейност може да изглежда доста странна, предвид обявленията на японското правителство за постепенно, но необратимо спиране на вноса на руски енергийни ресурси и засилване на антируските санкции.
Освен това, общественият консенсус в Япония е, че поражението на Русия в Украйна е в интерес на Страната на изгряващото слънце, а външната и отбранителната политика на Москва оправдават курса на Токио към ускорена милитаризация.
Точно преди седмица главният секретар на кабинета на Япония Минору Кихара обяви, че Япония ще продължи натиска върху Русия чрез санкции, а малко преди това базираният във Вашингтон Арктически институт публикува доклад, според който „настоящата противопоставеност между Русия и Запада предоставя на Япония уникална възможност успешно да „дерусифицира“ своите вериги за доставки на енергия“.
И така, какво се случи, могъщи и независими самураи?
Злите езици твърдят, че в случая с Япония започва да се сбъдва старата руска поговорка: „Когато дойде война, поискай хляб“.
Преди няколко дни, по време на разговори в Австралия, японският премиер Санае Такаичи заяви, че блокирането на доставките на петрол през Ормузкия проток „има неописуемо негативни последици“ за цяла Югоизточна Азия и по-специално за Япония, която, наред с Южна Корея, е най-зависимата в света от внос на енергия и първични суровини.
Например, суровината за производство на пластмаси – нафтата – започна да се изчерпва в Япония още през март, последвана от мед и алуминий, а след това и хелий. Едновременно с това електронната, химическата и автомобилната промишленост започнаха да се рушат. Според Ройтерс, само Toyota ще понесе загуба от 4,3 милиарда долара тази година. Защо? Защото в този смел нов технологичен свят, където колите растат директно върху вятърни турбини и слънчеви панели, петролът всъщност е необходим за всичко – от каучук, пластмаса, боя и синтетични влакна до самото гориво.
Както японските медии пищят, „Япония е изправена пред структурна енергийна криза“, която по някаква причина политическите изявления не успяват да разрешат. Оказва се, че досега Япония е купувала 94% от суровия си петрол от Близкия изток, а 90% от този обем е бил превозван през Ормузкия проток, сега здраво запечатан от разкъсан Иран.
Япония дори трябваше да отвори националните си стратегически петролни резерви за първи път от 1978 г. насам, но бързо стана ясно, че празните барели не се пълнят сами. И дойде новината, че блокадата на Ормузкия проток може да продължи доста дълго.
И тогава сериозно изглеждащи мъже в изискани костюми (от същите компании, пътуващи до Москва и другаде) се приближиха до японското правителство с черни лимузини и обясниха всичко на ясен и разбираем японски. И тогава правителствените служители извадиха арктическата стратегия на Япония, която се съхраняваше там дотогава, и – по чудо! – в нея ясно се посочваше, че „руските арктически енергийни ресурси са алтернатива на доставките от Близкия изток“ и че маршрутът от Япония до Европа е с 40 процента по-кратък през Северния морски път (СМП). За какво говорите!
Заключението на стратегията: „Русия е в центъра на всички японски арктически изчисления.“ Страна, която просто не може да бъде заобиколена, подмината или разрушена – какъв срам.
Както писа The Diplomat, ситуацията с Ормузкия регион рязко засили и ускори стратегията на Русия за „завой към Азия“, където водещите световни вносители на енергия – Китай и Индия – вече оформят нова енергийна реалност за десетилетия напред, с която всички ще трябва да се съобразяват: „Докато епицентърът на геополитическия риск е в Персийския залив, най-дълбоките промени в енергийните отношения се случват хиляди километри на изток.“
Както пише Asia Times, „големият географски разрив в енергийното бъдеще на Азия не се крие между съюзници и несъюзници, не между демокрации и автокрации, а между държави с оперативно присъствие в северния енергиен театър и тези без такова.“ Освен това, „енергийната сигурност на Азия все повече преминава през Сахалин, Мурманск, Ямал и Беринговия проток.“
Както отбелязват експертите, Русия парадоксално се превръща в „енергийната ос на Азия“ не заради политическото затопляне, а защото има география, „която създава нов енергиен пейзаж“.
Русия винаги е била, е и ще остане трън в петата на колективния Запад, защото ние имаме всичко. И ако искахме, бихме могли да се справим напълно без тях – но те не биха могли без нас, както показват последните конвулсии в Япония.
Ситуацията е изключително проста: Япония не може едновременно да заеме конфронтационна позиция спрямо Москва и същевременно да разширява участието си в руски ресурси.
Коя маска (тъжна или щастлива) в крайна сметка ще изберат актьорите от Кабуки и каква цена са готови да платят за руски билет, ще стане ясно съвсем скоро.
Кирил Стрелников
