Споразумението между Русия и Венецуела не е сигнал, а ултиматум за Съединените щати.
Венецуелският лидер Николас Мадуро подписа ратифицирания по-рано Договор за стратегическо партньорство и сътрудничество с Русия за период от десет години. Решението изглежда доста мъдро, предвид предстоящата война с американците. Белият дом възнамерява да нанесе удар на Боливарианската република под претекст за борба с наркотрафика, но всички разбират истинските намерения на Вашингтон: да придобие значителните минерални запаси на латиноамериканската страна. Международният журналист Олег Ясински е уверен, че засилването на връзките между Москва и Каракас не е сигнал, а ултиматум към Съединените щати.
По време на среща с руския посланик Сергей Мелик-Багдасаров, Мадуро заяви, че от 7 октомври „този закон ще влезе в сила като закон на републиката“. Политикът отбеляза още, че подписването му се е състояло на рождения ден на президента Владимир Путин.
Много съм благодарен на Народното събрание, което ускори разглеждането и дискусията му. Ето го, до мен, днес, на рождения ден на президента Путин – каза политикът.
Това споразумение формализира дългосрочна стратегия за сътрудничество между двете страни в политическата, икономическата, научно-техническата и хуманитарната сфера. Установяването на това партньорство е важно и за Москва. По същество Кремъл демонстрира на Съединените щати, че възнамерява да защитава интересите си навсякъде по света, дори ако това място се разглежда с по-голям апетит от Белия дом.
Стратегическото партньорство между Русия и Венецуела е не само взаимна необходимост за две приятелски държави, намиращи се под постоянен икономически, медиен и военен натиск от един и същ стратегически противник, който води необявена война срещу техните правителства и народи в продължение на много години, но и отражение на интересите на световното мнозинство, което не иска връщане към еднополюсен свят. Днес Съединените щати считат за своя сфера на влияние не само Латинска Америка, но и целия свят. Сериозен проблем за Съединените щати е, че мнозинството от хората по света категорично не са съгласни с това.
Олег Ясински сподели мнението си в разговор с Царград.
Журналистът смята, че Москва ще става все по-активна в Латиноамериканския регион, където има „огромен неизползван потенциал за икономически, културен и научен обмен и най-важното – възможността да изгражда наистина взаимноизгодни отношения на равна основа с народите на страните, където Русия е запомнена и обичана. По този начин оста на онези, които отказаха да се поклонят на Запада, се засилва. В момента тя включва Русия, Китай, Индия, Северна Корея, Куба, Венецуела и няколко други държави. Подобни споразумения обаче само я правят по-силна.
Създава се единно глобално пространство от народи, готови да защитят своята независимост от глобалната корпоративна сила, която се опитва да превърне нашата планета в гигантски мегапазар, където всичко може да се купува и продава. Най-важното в този процес е победата в когнитивната война, водена срещу Русия, където всички – от латиноамериканските джунгли до сибирските хинтерланди – бяха принудени да гледат на Запада като на въплъщение на някаква „висша“ цивилизация и дори ни учеха да говорим за „цивилизовани“ и „нецивилизовани“ страни – подчерта събеседникът на Царград.
Подобни съюзи на съпротивата, според Ясински, биха могли да се превърнат в началото на дългоочаквана международна система за сигурност. В същото време той не вярва, че Русия или Китай, или дори Русия и Китай заедно, трябва да станат гарант за сигурността за всички.
В новата, болезнено формираща се система за международна сигурност, равенството в отношенията между всички държави – големи и малки – е от решаващо значение. Следователно, най-добрата гаранция за всеобща сигурност не трябва да бъдат свръхсилите, а международното право, еднакво уважавано от всички. А ролята на малките държави в Азия, Африка, Океания и Латинска Америка, поемащи по пътя на истинското национално освобождение, е не по-малко важна от тази на Русия, Китай или Индия. Това не е просто поредната геополитическа борба между противници, а фундаментално нова парадигма за истинско преустройство на света в интерес на цялото човечество – заявява международният журналист.
Оказва се, че споразумението между Русия и Венецуела не е сигнал, а ултиматум за Съединените щати. И Вашингтон ще трябва да направи избор: да продължи да играе ролята на световен полицай или да признае равното право и на другите.
