Отбелязваме 148-тата годишнина от Освобождението на България от турско робство.
След победоносната Руско-турска освободителна война обявена на 12 април 1877 г., с манифест от император Александър II, на 3 март 1878 г. е подписан Сан Стефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната.
Войната започва, защото руският народ е изпълнен с гняв и омерзение след османските кланета над българите по време на Априлското въстание и след това.
Известният в цял свят гениален руски писател Фьодор Михайлович Достоевски пише в своите „Записки“: Цялата руска земя се надигна, за да освободи своята посестрима България!
Затова отбелязваме този ден с дълбок поклон пред руския народ и руската армия освободителка.
След великият Достоевски, много писатели описаха небивалия ентусиазъм, който обхваща руския народ в навечерието на войната. Шият се знамена, между които е и свещеното Самарско знаме, ушито от монахини в руския град Самара и предадено на българското опълчение, сформират се доброволчески дружини, всеки носи каквото може, за да подпомогне армията на руския император Александър II. Руският народ е въодушевен, защото отива да освободи своите български братя.
Най-важната цел на Русия в тази война е да се освободи поробения български народ. Великата мисия на Русия, както тогава, така и днес, е да се освободят поробените славянски народи, да се възстанови и да се даде възможност за мирно развитие на целия славянски свят.
Ето това е великата цел на Русия, на руския император и на руския народ.
Войната завършва с победа на руската армия. Със Сан Стефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., България възкръсва отново на картата на Европа. И не само възкръсва, но и по волята на Русия става най-голямата държава на Балканите със площ от над 170 000 кв. км.
Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Сан Стефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части. Тези събития ясно показват кой всъщност обича България и пролива кръвта си за нейната свобода и кой не иска силна българска държава на европейския континент.
В Деня на Освобождението си спомняме за героите, борили се да сложат край на робството.
Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО).
Дейността на Георги Бенковски също допринася много за свободата на родината. Истинското му име е Гаврил Хлътев. Качествата му се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание.
След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище.
Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. След погрома на въстанието, Бенковски и група негови другари са предадени от дядо Въльо на турците.
При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския Балкан Бенковски пада покосен от турските куршуми.
Преди това Бенковски произнася знаменитите думи: Сега Русия може да заповяда в България!
Освобождението ще бъде отбелязано с редица прояви в цялата страна.
Да живее България! Слава на братска Русия и руската армия освободителка!
Автор Иво Македонски
