На Трети март българският народ отдава почит на велика, славянска и православна Русия, чиито народ и армия се вдигнаха, за да освободят България от непоносимото петвековно иго и да я възстановят отново като свободна и суверенна държава.
В своите записки, гениалният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски, когото цял свят почита, написа: Цялата руска земя се надигна, за да освободи своята посестрима България“.
След него, много писатели описаха небивалия ентусиазъм, който обхваща руския народ в навечерието на войната. Шият се знамена, сформират се доброволчески дружини, всеки носи каквото може, за да подпомогне армията на руския император Александър II. Руският народ е въодушевен, защото отива да освободи своите български братя.
Но за това днес никой не говори. Днес, в тържествените слова за Трети март, никой дори не споменава, че Руско-турската война от 1877/1878 г. е освободителна за нас, за българите. И вместо нужното и достойно „Руско-турска освободителна война“, по сайтовете пишат за някаква война на Русия с Турция, която е започната, не за да се освободи България, а за да се направи кефа на руския император.
Днес никой не пише, че най-важната цел на Русия в тази война е да се освободи поробения български народ. Никой не пише, че великата мисия на Русия, както тогава, така и днес, е да се освободят поробените славянски народи, да се възстанови и да се даде възможност за мирно развитие на целия славянски свят.
Ето това е великата цел на Русия, на руския император и на руския народ.
Много се спекулира с името на народния поет Иван Вазов, който бил казал, че свободата не ни е дар. Но никой не споменава, че именно Вазов описва с най-силни и точни думи героизма на руските войници и българските опълченци, които се бият братски един до друг и полагат непокорните си глави пред олтара на България и на славянския свят.
Свободата не ни е дадена даром, защото българският народ и българските опълченци се бият самопожертвователно, рамо до рамо с руските войници. Но ако руската армия не беше дошла в България, подвизите на Ботев, Левски, Бенковски, Волов, Каблешков и хилядите знайни и незнайни български възрожденци, щяха да бъдат напразни. И днес техните имена отдавна щяха да са забравени, а България щеше да е само един турски вилает за прослава на падишаха.
Защото възрастните знаят и помнят, но младите не са чували и не знаят коя страна направи Санстефанска България най-голямата държава на Балканите и в голяма част от Европа, защо 3 март е Национален празник, кой, и от какво робство ни освободи, както и заедно с кого са се били рамо до рамо българските опълченци по време на Шипченската епопея.
Нека управляващите да знаят, че историята няма да им прости тези вандалски опити за преиначаване на събитията. За това, че се опитаха да кажат на черното бяло, че злостно манипулират историческите събития, че се опитаха да „преведат“ дори безсмъртния роман на Вазов „Под игото“, за да премахнат споменът за Русия.
Никой няма да им прости. А Русия и България ще продължат да съществуват. Въпреки тях! И много след тях.
Автор Иво Македонски, istinata.net
