Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец декември 2020 година под заглавие:
Втората вълна на пандемията минава като цунами в Европа и в България.
У нас пандемичното усложнение се съчетава с криза на доверието и се превръща във взривоопасна смес. Прогнозата ни е, че двете кризи ще продължават да се усилват взаимно.
Протестите вече не са водеща новина, щафетата пое Ковид-19.
Правителството не посмя навреме да затегне ограничителните мерки и изпусна ситуацията от контрол. Моментът за балансирано управление на кризата отмина.
Страхът на Борисов от предсрочни избори засяга пряко здравната сигурност на българските граждани. Медицинските кадри са на предела на силите си. Броят на заразените лекари и сестри расте главоломно. Изход не се вижда.
Премиерът задържа властта, но изпусна държавата.
Страната върви към редовни избори, но в лоша кондиция.
Предсрочни избори не са напълно изключени, но носят риск от задълбочаване на хаоса.
Ако се стигне до оставка на Борисов, очакваме по-скоро експертен кабинет, а не служебен, който е лимитиран с време и без законодателни възможности. Но това е почти изключено или е възможно само при екстремна ситуация.
Последните месеци от управлението на ГЕРБ ще струват скъпо на българското общество – като брой жертви на заразата, бюджетни разходи и дългове, рязко влошен имидж на страната, принудителни отстъпки вътре и навън пред геополитическите фактори.
Борисов не отстъпва от позициите си, още по-нахъсан той защитава действията на правителството. В отговор на унищожителните критики за бюджета отвори нова тема – ГЕРБ може да има и нов управленски мандат, а бюджетът, който предлага, ще го изпълнява.
Структурата на комуникацията власт-общество се промени. Водещи фигури – премиер, главен прокурор, министри, депутати, директор на БНБ – напуснаха публичния терен заради вируса, общуването тръгна през социалните мрежи и стана още по-неуправляемо.
ИСА ПРЕДУПРЕЖДАВА, че може да се стигне до безпрецедентно ускорение на кризиса в държавата. Смятаме, че синхронизирането на позициите и действията на основните институции е задължително, за да се гарантира сигурност на българските граждани – здравна, социална, финансова.
Премиер и президент трябва да замразят политическата война и в спешен порядък да се изработи национален план, задължителен за всички и с хоризонт до затихване на епидемията. Форматът на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) е подходящ за постигане на консенсус.
От гледна точка на дребни политически сметки временното примирие може да доведе до щети и за двете страни, но от държавническа позиция – да съхрани живота и здравето на български граждани.
Неведнъж сме отчитали, че недоверието между премиер и президент достигна рекордни нива и това е изключително вредно за държавата.
ИСА отчита, че поведението на първите ни държавници в тази ситуация е безотговорно.
Президентът допусна грешка с визитата в Естония, като неглижира рисковете и възможните последици за репутацията на страната.
Българското председателство на инициативата „Три морета“ тръгва с фалстарт и остава с отрицателен знак в историята на дипломацията.
Същинската цел на „Триморието“ е санитарен пояс между Русия и Западна Европа, най-вече – Германия. Проектът има антируска и антикитайска насоченост и се припокрива с интересите на САЩ и на Полша – двигател на инициативата на европейска територия.
Румен Радев може да загуби симпатиите на българските русофили, чийто дял е висок, и това може да има решаваща роля за втория му президентски мандат.
Протестът с главно П се разпадна до мини-протести.
Вълната от юли изглежда пропусната, базата му се свива, но постоянното присъствие в триъгълника на властта.
Борисов е решен да играе до 90-ата минута, недоволните – също. Ситуацията е крехка.
Народното събрание се затвърди като грозен фон на случващото се в България. Единствената му роля е да крепи правителството, независимо от турбуленциите. Председателят Цвета Караянчева запази поста си с цената на тежки имиджови щети.
Системните български партии изглеждат в криза. Скорост набират нови проекти и се увеличава делът на заявяващите, че няма да гласуват.
Водещите политически сили ГЕРБ и БСП замръзнаха в паритет и това бе потвърдено от всички социологически агенции.
С днешна дата ПП ГЕРБ изглежда най-нежеланият коалиционен партньор, въпреки все още водещото ѝ място. Протестите отключиха негативен за формацията тренд. В последния месец партията се закрепи около твърдото си ядро.
Цветан Цветанов остава риск – №1 за ГЕРБ – изнася факти и сюжети от кухнята, дърпа кадри.
БСП е партията, която тръгва към изборите с най-ясно формулираната цел – да ги спечели и да управлява.
Нинова подрежда столетницата, продължава с реформите, но вътрешната опозиция остава проблем. Идеята, че с прекия вот атаките ѝ ще приключат, не се оправда. Опонентите на Нинова вече нямат институционална тежест, но се налагат като опозиция по други неформални канали, подкрепяни от външни сили.
Новото е, че вътрешната опозиция в лицето на Кирил Добрев се обединява около Мая Манолова.
Забележимо е отчуждението между Нинова и президента. Не изключваме вътрешната опозиция да търси разкол и в тази посока.
ДПС изглежда слабо засегната от протестната вълна. Партията стои институционално стабилно. Тя има твърдо ядро и подкрепата за нея като брой гласоподаватели се запазва. Парадоксът е, че без да губи електорална подкрепа, движението губи позиции. Има нови играчи, които я изтласкват по-назад в нагласите, отчитани от социолозите.
Обединените патриоти остават засега под чертата за влизане в следващ парламент.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е острият глас на правителството в комуникацията със Северна Македония.
Партията на Слави Трифонов категорично излиза като трета политическа сила на социологическата карта, макар че не е показала нито една управленска алтернатива.
Поддръжниците на „Има такъв народ“ еднозначно се самоопределят против управлението, правителството и персонално против Борисов. Ако направи таен или явен завой към ГЕРБ, партията ще се превърне в гигантско разочарование. ИСА прогнозира, че същото разочарование ще дойде, когато се види управленската несъстоятелност на екипа на шоумена.
Ръстът в подкрепата за Демократична България замръзна.
Коалицията започна рано предизборната си кампания, която проявява вече белези на повтаряемост. Еуфорията около нея се стопява, а влиянието є се връща на познатите минимални нива. В десния политически сектор вървят процеси на разлом, познат от времето на началото на прехода.
Европейската икономика посреща изтощена втората вълна на COVID.
Още преди да направи големите разходи по Плана за възстановяване ЕС е драстично задлъжнял. В края на второто тримесечие държавният дълг в еврозоната достигна 95,1 % към БВП, тоест около 9% повече в сравнение с предходното тримесечие.
Станахме свидетели на истинско „цунами“ в областта на публичните финанси в България. На фона на все още добрите показатели за бюджета, бяха стартирани стратегии и политики, които подкопават основата на стабилността на публичните финанси в условията на валутен борд и потвърждават страховете, че най-важното достижение в икономическата политика – стабилната фискална политика, ще бъде загубено.
Широко прокламираните щедри социални разходи не са свързани с пандемията. Те ще тежат на бюджетите и през следващите години. Повишаването на пенсиите и на детските надбавки не се извърши в годините на излишъци в бюджета, а се извършва при влошена фискална позиция, което накара редица експерти да видят предизборен характер на предлагания бюджет. Утвърждаването на уравновиловка в социалните плащания и отпадането на подоходен критерий в силно диференцирана социална структура на обществото игнорира проблема с бедността.
Поведението на българските домакинства е изключително важно в несигурната икономическа среда, което се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Пример за това поведение е, че за първите девет месеца на годината понижението на продажбите на автомобили спадат с 36,7% спрямо миналогодишните нива. Данните за поведението на домакинствата не потвърждават очакванията, че повишаването на доходите на пенсионерите и държавната администрация ще насърчи вътрешното търсене и икономиката.
Фундаменталният проблем на новия модел на фискална политика е, че вместо да се подкрепи частният сектор и износът, държавата се превръща в основен инвеститор в икономиката.
Единствената добра новина за икономиката през месеца беше, че рейтинговата агенция Муудис спази обещанието си и повиши с една степен кредитния рейтинг на България, което се свързва с присъединяването към Валутен механизъм II и доближаването до членството в еврозоната. Промяната в курса на бюджетната политика обаче рискува тази позитивна промяна да бъде краткосрочна.
Светът е в очакване на резултатите от президентските избори в САЩ, от които зависи и бъдещето на международния ред.
Никой не знае и каква ще бъде Америка след 3 ноември.
За четири години в Белия дом шоуменът и милиардер Доналд Тръмп успя да промени значително Съединените щати и да покаже различно лице на тази държава както на собствените си граждани, така и на чуждестранните партньори и този нов образ няма да може да бъде отменен със заклинанията на Джо Байдън.
Обявената в началото на президентството на Тръмп промяна на парадигмата „САЩ – световен полицай“ даде огромна свобода на водещи регионални сили, които почувстваха, че ако не засягате пряко интересите на Съединените щати, можете вече да действате, без постоянно да се оглеждате към Белия дом.
Според ИСА сега се очертава необходимостта от срочни срещи и преговори между външните министри на Русия, САЩ и Франция по уреждането на Карабах.
Независимо от края на настоящата Карабахска война с поредното примирие и прекратяване на огъня, напрежението в Кавказ, Черно море, Близкия изток и Средиземно море ще се увеличава, което показва нови взаимовръзки между сигурността в Кавказ и Европа.
Двустранното напрежение между Турция и Франция, което се породи по повод карикатурите на пророка Мохамед, ескалира до глобален проблем, който ще диктува динамиката в света през следващите месеци.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Северна Македония)
