„Няма съмнение, че тези, които събарят паметника, ще платят политическата цена. Правят грешка“, заяви социологът Андрей Райчев.
Заедно с медийния експерт доц. Георги Лозанов и политолога проф. Росен Стоянов той дискутира в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия скандала около Паметника на Съветската армия.
„Няма съмнение, че тези, които събарят паметника, ще платят политическата цена. Правят грешка. Върху част от българите се извърша символично насилие. Властта показва, че е силна и може да докара кран и да реже статуи. Всичко това се развива на фона на украинско-руския въпрос. България е разделена на две. Едните казват, че ще има победа срещу Русия, другите казват трябва преговори. На този фон демонтажът е опит да се каже че ще победим руската държава. Няма да стане. По изкуствен начин се опитват отново да ни противопоставят един на друг”, обясни Андрей Райчев. По думите му, сцената е грозна и от технологична гледна точка е грозна и върху част от българите се извършва символично насилие – „вие не сте на власт“.
Взривяването на мавзолея на Георги Димитров беше трагедия, а това е фарс. „Между другото, какво спечелихме? Един туристически обект по-малко в София и една интересна сграда, която можехме стотици години да показваме. Е, хубаво, направиха паркинг. Сега ще стане същото. Практически резултатът е нула и минус, разбира се, за тези, които го правят. За политически минус говоря. Но друго ви казвам – по изкуствен начин се опитват отново да ни противопоставят един на друг, защото политическата легитимност дълбоко не стига, управляват с доскорошните си врагове, нещо повече, след няколко месеца пак ще бъдат врагове. Това е легитимация на този смешен режим“, добави Андрей Райчев.
Според Георги Лозанов много се надценява носталгичното, постсъветско българско настроение, защото когато се стигне до това хората да гласуват, както на последните местни избори, вотът е евроатлантически.
„От защитниците на паметника това е силно драматизирано. Това е технологичен процес. После с оксижен всички части ще се съберат. От другата страна по-скоро има опит за нормализация на това, което се случва. Струва ми се че тази мощна вълна, която се разиграва на съпротива срещу паметника е главно от московска публика. Този паметник стоя 30 години. Трябваше да се демонтира през 90-те години, когато и този на Ленин. Сега тази драма се случва, защото това се проточи”, обясни доц. Лозанов.
