Решението на прокуратурата да извика шефа на МВР Бойко Рашков като ключов свидетел по делото за грабежа на милиони от строителството на АМ „Хемус“, колкото и да е изненадващо, толкова и потвърждава поговорката, че вълкът козината си мени, но нрава-никога.Хората, които от години следят поведението на държавното обвинение са наясно, че обича да прилага отработената вече схема- за да се запуши устата на някой по даден случай, просто се привиква на разпит и толкова. От там насетне следва предупреждение, че в качеството му на свидетел няма право да коментира подробности. И край – мачът е свирен! Напълно логично е да смятаме, че и в случая с Бойко Рашков ще се постъпи по сходен начин. Ситуацията този път е меко казано по-сложна, тъй като вътрешният министър не е случаен човек.
Като юрист и преподавател отлично е запознат с правилата на процеса в наказателното право. Наясно е къде е границата, за която вероятно по указание „отгоре“ денонощно дебнат хората на главпрок Гешев. Както и че, предупреждението да не говориш не е крайно. Защото се отнася само за това, за което са те питали разследващите органи. Хубавото в цялата работа е, че колкото и да се перчи държавното обвинение, че владее информацията за скандалното дело и може да я контролира до последната буква, няма сила, която да попречи истината да излезе наяве.
Гешефтурата направи жалък напън да изиграе сценката: „Ние се скъсваме да работим, но от МВР ни пускат крак“. Аплодисменти, обаче не последваха, защото обвинението ни убеди в противното с няколкото нескопосани пресконференции. На първата стана ясно, че наблюдаващите прокурори се вълнуват повече от собствените си емоционални преживявания, отколкото от това в кое чекмедже залежават онези 60 милиона, задигнати с чували от банката. На втората пък се разбра, че прокурорите ще чакат отговор на въпроса от „доцент Бойко Рашков“, който по времето на грабежа не е бил в изпълнителната власт и реално няма как да е видял с очите си как при управлението на Борисов се гепило с размах. Съдът не допуска показания по слухове – сиреч какво се е чуло в публичното пространство или пък какво ти е рекъл този или онзи. Така, че доцентът и да е научил нещо, то трябва да се докаже с „кръв и пот“ от прокуратурата.
Като бял ден е ясно, че с привикването на вътрешния министър, прокуратурата залага капани. От една страна, за да му запуши устата, а от друга, за да го уязви и да го компрометира пред враговете му, като се опита да пробута удобната опорка, как Рашков говори това, което ще му донесе политически дивиденти. Този подход също бе често прилаган през последните години, само и само опонентите на предишната власт да бъдат омаскарявани. „Днес истината най-трудно се доказва“, не случайно обичат да казват магистратите с опит.
Свидетелят иска да говори, свидетелят вече не иска. Той пак напира, но при условие – пред Бойко Рашков и Иван Гешев. Следват снимки, прессъобщения.. И накрая на пангара е сложен Бойко Рашков. За Борисов и министрите му нито дума. Цялата офанзива около разплитането на аферата „Хемус“ прилича по-скоро на скалъпен от задкулисието сюжет за отклоняване на вниманието, отколкото на напън да се стигне до онзи или онези, задигнали най-нагло пачките на народа. Затова все по-философски започва да звучи въпроса по чия свирка играе единствения засега арестуван свидетел.
Прокуратурата може и да потрива доволно ръце, надявайки се, че ще принуди Бойко Рашков да проговори пред тях. Ще им дойде дюшеш, ако могат да му спретнат дело за набеждаване. Хората на Гешев и без това се специализираха през последните месеци да гонят „по устав“ служители на МВР- директори на служби, говорители, редови полицаи. Ако човек проследи накъде подчинените на Гешев са насочили енергията си, ще остане изненадан, защото ще научи, че МВР е най-големия враг на държавата.
Пригответе си семките, защото тепърва предстои да се забавляваме на скалъпените циркове на грабителите. А както изглежда, на прокуратурата е отредена специална роля. С времето като че ли все по-лесно става да ни извъртят главите натам, накъдето да ни напръскат очите със спрей, за да не можем да различим истината от лъжата. Ако може, да мине още малко време и да забравим за това, че някой нагъл и сръчен бандит ни е бъркал дълбоко в джоба. А той толкова се увлякъл, че дори незабелязано е отмъкнал живота ни. Искат да тупат топката колкото може по-дълго. Но от нас зависи дали ние ще им дадем това време.
