Интервюто на Тъкър Карлсън с Александър Дугин хвърли Запада в ступор: нямаше незабавна реакция към него и най-вероятно те ще се опитат да го накарат да млъкне. Защото е невъзможно западните маси и световната общественост да узнаят за ужасната истина, разкрита от руски философ пред американски журналист. Такова знание се наказва със смърт.
Желанието да се прочете по горещи следи какво пишат западните медии за интервюто с единствения съвременен философ с главно „Ф“ Александър Дугин, взето от най-смелия и безстрашен американски телевизионен журналист Тъкър Карлсън, завърши с гавра: те не написаха нищо – абсолютно нищо.
Прегледах електронните сайтове на трийсетина водещи западни медии – вестници, информационни агенции, включително една такава специфична като Breitbart.com, и навсякъде едно и също – тишина.
Дугин говореше разбираем за целия свят английски, при това отличен, а публикуваното от Карлсън интервю продължи малко повече от 20 минути, въпреки че общуваха много по-дълго.
Изглежда като нещо, което си струва да се вземе и просто да се коментира? Освен това събеседниците са известни личности и обсъдиха интересни теми с голямо обществено значение.
Три причини за мълчание и една измама
Честно казано, не само не се съмнявах, че ще има пълно мълчание за интервюто с Дугин, а и бях убеден, че ще е така. Разбира се, някои коментари ще се появят в западните мейнстрийм медии по-късно и те ще бъдат изключително ядосани.
Но те няма да пишат много за това. Много медии изобщо няма да напишат нищо: мълчанието е най-ефективното оръжие срещу опонентите. Това е първото нещо.
Но има и втора причина, поради която има забавяне: те чакат инструкции как да ги хвърлят с кал, които все още не съществуват, и без това е страшно и нямат достатъчно интелект. Нещо повече, Дугин каза неща, които бяха ужасни за Запада, които дори за Карлсън беше трудно да чуе и да се опита да ги смеле.
Неприятно изненадани бяха и местните медии, които, описвайки как Карлсън представи своя събеседник на публиката, повтаряйки нечия волна или неволна грешка, приписаха на журналиста, че той нарече Дугин „политически философ“.
Американецът използва думата „академик“, повтаряйки, че Дугин „не е политическа фигура тук в Русия“ и че той е „просто философ“ и „просто писател“, който пише за „големи идеи“, но заради чиито възгледи книгите са забранени в Съединените щати, Amazon отказва да ги продава, а украинските разузнавателни служби, както е потвърдено от американското разузнаване, са убили единствената му дъщеря.
Самият Карлсън искрено се опитва да разбере защо един руски философ може да бъде „толкова опасен“ за Запада, който преди това е ценял интелектуалната свобода (германците имат такава запалителна, но безбожно остаряла народна песен – Die Gedanken sind frei).
За целта журналистът попита за мнението на Дугин за либерализма, отношението на Запада към Русия, русофобията и каква е дълбоката причина за омразата на западняците към Владимир Путин.
Темите на разговора са третата причина това интервю да бъде премълчано максимално на Запад. Смъртно опасно е за онези, които съзнателно, с далечна гледна точка са се превърнали във враг на свободомислието и подготвят световен концлагер за човечеството, тотална дехуманизация в джендър лудост, трансхуманизъм.
Либерал, но не този
Истински политически философ е Бернар-Анри Леви, когото Дугин погреба през 2019 г. по време на дискусия на сцената на известната Амстердамска опера като част от форума на либералния институт Nexus.
Този опитен русофоб и подобни западни „философи“ никога няма да кажат на никого подобно нещо. Защото те отдавна вече не са философи, а „сервитьори“, наемници на управляващите кръгове на Запада и неговото задкулисие.
Техният интелект, ако някога са го имали, следователно напълно е атрофирал: той не е необходим за тенденциозни пропагандни книги и статии.
Карлсън слушаше внимателно, понякога с голяма изненада, Дугин, благородно и честно съгласявайки се с казаното от човека, когото Западът представя за дявола. Няма да го преразказвам – интервюто е кратко, руският превод е доста добър, прочетете или слушайте сами.
Ще отбележа, че само в един случай Тъкър Карлсън опита да защити либерализма. За което руският философ му беше благодарен, като убедително обясни, че журналистът е либерал от старата школа и споделя ценностите на либерализма, който все още не е показал самоубийствения си потенциал, както се казва, в целия си блясък.
Сега се насажда нов, безумен либерализъм, представляващ диктатура на малцинствата. За когото Карлсън, като десен либерал, е обект на „отмяна” и кандидат за етикета „фашист” заради демократичните си възгледи, тъй като защитава интересите на мнозинството.
И изглежда, че е разбрал за какво става въпрос, тъй като едно от двете подзаглавия на интервюто е „Саморазрушителното поведение на Запада“.
Това обяснява защо Западът толкова се страхува и демонизира Дугин – дори повече от Путин; не напразно философът често е наричан „мозъкът“ на руския президент. От формална гледна точка това са глупости – Дугин не е съветник на Путин. Но какво да кажем по същество? Това изобщо не е лесен въпрос.
Пет причини за демонизирането на Дугин
Първо, това се прави, защото Дугин, както никой друг, генерира смисли, тоест прави най-важното, защото всичко останало се извлича от тях.
Най-умните представители на западния елит напълно разбират това: няма ли смисъл – няма нищо. СССР имаше колосална военна мощ, но изчезна без бой, защото преди това загуби смисъла на своето съществуване. Армади от танкове и атомни оръжия се оказаха излишни.
Оттук и желанието на Запада да убие смисъла на съществуването на възраждащата се Русия, жертва на която стана вярната помощничка на философа, неговата обожаваща го дъщеря Даша, която оглавяваше британския санкционен списък срещу Русия до смъртта си, която самият Дугин избегна по чудо.
Бях шокиран, когато видях името й на първо място в черния списък, осъзнавайки колко сериозно е всичко за тях и колко точно са преценили откъде идва основната заплаха за тях и затова киевските терористи са се постарали толкова много.
Второ, Дугин вижда право през Запада. Неговото просто, разбираемо за обикновения западняк обяснение на Карлсън за генезиса на либерализма и неговата адска, почти постигната античовешка перспектива е присъда, която всички мислещи и честни хора по света могат да разберат.
В края на краищата, тези, които искат да видят, не могат да не видят как съвременният либерализъм на Запада е погълнал най-лошите тоталитарни практики от миналото, включително фашизма и комунизма, и сега най-накрая „освобождава“ човек от връзката му с човечеството: Те казват, „Ако искам, ще бъда мъж/жена/животно/робот.“
Трето, Дугин показва на всички, че това, което се случва с либерализма и Запада, не е нещо, което някога се е объркало, а нещо, което е трябвало да върви точно по този начин и което никога няма да бъде коригирано.
Той умее убедително да обяснява на хората какво иска да скрие Западът по всякакъв възможен начин, като забранява книгите му, и следователно може да „вербува“ честни и открити души, умело да защитава консервативни, хуманистични ценности, да отваря очите им за Русия и нейната спасителна мисия , разкриват значението на Путин, който избра традиционни ценности и суверенитет, така мразени от западните елити.
Дълбоката основа на русофобията, според Дугин, е, че Русия защитава традиционни ценности, които Западът се опитва да разруши, затова е толкова ядосан.
Четвърто, Западът е отвратен от факта, че Дугин е патриот на Русия и най-много се гордее с това, че е руснак. За западняците добрите руснаци са свидомите украинци, които са обявили война на своята рускост и Русия, а Дугин е един от онези, които могат да им отворят очите за истината, както всички останали.
Пето, той е способен на това, защото той е може би единственият съвременен философ с главно „Ф“ в света и това, разбира се, също предизвиква остра завист на Запад – той няма такива хора.
Какво от това?
Това е напълно логично обяснение защо западните медии са млъкнали и гледат да се отърват от тази смъртоносна за тях тема в най-добрия случай с дребни бележки със събрани максимум фалшиви унизителни етикети – „фашистки“, „нео“. -фашист” и др.
Защото те, тези истински фашисти, либерал-фашисти, просто няма какво повече да кажат – нямат убедителни аргументи. Те не признават, че техният „цар“, т.нар. либерална демокрация с диктатура на малцинствата над мнозинството – а самите те, нейните властни и добре платени слуги, са голи?
Нещо ми подсказва, че комуникацията с Дугин няма да премине без следа за Карлсън, тъй като духовността е заразна. И това, което е сигурно е, че американският журналист стана по-малко либерал, когато напусна Русия, отколкото когато дойде тук, и вероятно ще се върне, като всеки път става все повече и повече наш. Пожелаваме същото и на неговата многомилионна аудитория: те определено не са безнадеждни и има изход.
Автор Сергей Латишев
Превод: СМ
Източник Поглед.инфо
