Предложението на ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС за продажбата на двата реактора за АЕЦ „Белене“ на Украйна предизвика множество коментари на енергийни специалисти. Потърсихме Явор Куюмджиев за отговор на част от много поставените въпроси за целесъобразността на идеята, тъй като е участвал в реализацията на множество енергийни проекти в Швеция, Чехия, Словакия и България.
– Господин Куюмджиев, депутатите се забързаха да продадат реакторите от АЕЦ „Белене“ на Украйна – приключва ли с това решение изграждането на втора АЕЦ у нас?
– Надявам се, че въпреки вземането на това решение, което ще бъде гласувано, всичко ще е в ръцете на министъра на енергетиката. Ако преговорите завършат успешно, надявам се все пак да се отмени тази щуротия и в крайна сметка да си направим АЕЦ „Белене“.
– Как ще се отрази това на капитала на НЕК, тъй като реакторите са в активите на компанията? Ще имаме ли отново съобщения, че НЕК е пред фалит?
– Ако се осъществи, да. Много е вероятно, особено, ако приемем хипотезата, че реакторите се продават, парите от сделката влизат в НЕК и финансовият министър ги взема, за да реши въпроси от бюджета, примерно. Може би в това са се огледали управляващите, но тогава НЕК ще изпадне в тежка криза, защото преди няколко години, за да плати съдебният иск по арбитража с Росатом, взе заем от БЕХ. Този заем е с падеж края на 2024 година. Към края на 2024 година НЕК трябва да върне 1,5 млрд. лева на БЕХ, но ги няма. Особено сега със заявеното намерение на Асен Василев да вземе 100 процента дивидента на енергийни дружества. Да не забравяме, че само миналата година всички държавни дружества дадоха 6 млрд. лева на българската държава, за да подкрепя бизнеса. Още тогава няколко човека казвахме, че това е страшна глупост. Защото като дойде кризесен момент и цените паднат някой ще помогне ли на българската енергетика? Отговорът е известен – не. Да не говорим, че ни трябват страшно много средства, за да се поправи ПАВЕЦ „Чаира“, който е уникална батерия за съхранение на ток. Със сигурност е втората най-голяма подобна централа в цяла Европа. Глупост след глупост.
– Не мога да си отговоря на въпроса защо се казват неистини. Неистина е, че има наложени санкции върху руските доставчици на ядрено оборудване за ядрена енергетика. Това не е вярно. Много внимателно през всичките пакети санкции се отстояваше от източноевропейските държави това да не се случва, тъй като в Източна Европа има 14 реактора, работещи с руска технология, които трябва да затворят при такива санкции, включително и в АЕЦ „Козлодуй“. Втората огромна неистина е, че трябвало да се използват руски специалисти за строежа на тези реактори. Не, не трябва. Блоковете могат да бъдат построени и без участието на Русия, давам веднага два примера за централи – едната е на финала – „Моховце“ 3 и 4 в Словакия вече се изгражда десетина години без никакво руско участие, но с руски реактори ВВЕР 440/213. Там се включиха в един момент и български специалисти, които работиха близо 2 години. Компанията-майка на „Моховце“ до неотдавна беше италианската компания ЕНЕЛ. Второ – Унгария си развива прекрасно проект за два нови блока като нашите, при това с Русия. И си получава разрешението от Евратом. Нашите реактори в „Белене“ са с пълното оборудване за два първи контура, което е най-скъпото и най-тежкото за производство и съхраняване, което имаме за уникална цена. Ако днес някой реши да купува такова оборудване, трябва да чака поне 4 години и да плати поне 4 млрд. евро. А ние го имаме, готово е, платили сме 700 млн. за него. Малоумие е да се продава, разберете! Първият контур не е никаква водна помпа, както се опитват да го изкарат сега, а целият двигател, ако трябва образно да го опишем за масовата публика. Остава само да се купят седалките и купето и да се сложи кормило, ако правим аналогия с автомобил.
– Но точно това обясняват от мнозинството, как този двигател, както го описахте, може да се сложи в украинския проект за АЕЦ, който е готов на 80 процента и му трябват само два реактора, за да заработи?
– Поредната уникална глупост! На Хмелницка АЕЦ в Украйна има два работещи блока, които са построени около времето на „Козлодуй“. Точно в този момент започва строителството и на 3 и 4 блок, но много условно казано е „започва“, защото там съоръжението е изградено едва на 30 процента. В изградената донякъде реакторна зала, нашите реактори не може да влязат. Те са различни. Ако използваме същата аналогия, то е все едно да се опитаме да вкараме двигател на мерцедес в конструкция на трабант. Няма как да стане.
– Защо тогава Украйна има желание да закупи тези реактори?
– Не мога да отговоря на този въпрос. За мен това няма никакъв смисъл и ще си вкарат някаква страшна беля, няма логика. За мен истинското развитие на събитията ще е достигането до този идиотизъм да дадем реактори, за които никога няма да получим пари. В крайна сметка пък не е луд този, който яде баницата, а този, който я дава. Щом някой може да даде две реакторни установки с пълното им оборудване, защо да не ги вземеш? После ще решиш какво да ги правиш. Парогенераторите са важна, но малка част от цялата инсталация. Но ако сме достатъчно нагли и тръгнем да обикаляме по целия свят „дайте ни, дайте ни“, все някъде ще ни се отвори врата. Говори ни се, че няма кой да построи АЕЦ „Белене“, но и това не е вярно. Аз лично съм разговарял с ръководството на „Шкода“ – ядрено машиностроене, който имат специалисти, могат и са готови да интегрират наличното ни оборудване. Строителството ще бъде извършено от български фирми и единственото, което е необходимо, е политическа воля. Някой да застане и да каже, че си довършваме АЕЦ „Белене“.
– Започна ли обратното броене за ядрената енергетика на България? Колко живот остава на АЕЦ „Козлодуй“, предвид факта, че парогенератори там често започнаха да имат необходимост от ремонт, а очевидно скоро няма да имаме нови от Русия? Може ли да се сменят с други?
– Да, ако продадем тези реактори ние сме довиждане. До след 20 години ние няма да имаме ядрена енергетика.
– Колко живот остава на АЕЦ „Козлодуй“?
– Двайсет години и то под условие. Първоначално при модернизацията на 5 и 6 блок през 2017 и 2019 г., сега през 2027 и 2029 г. предстои нов анализ за продължаване на живота с още 10 години, производителят на раекторите даде лиценз за още 30 години. Това подлежи на ревизия и контрол на всеки 10 години. Процедурите са много сложни и отговорни, при тях се изследва здравината на реактора, материалите, има ли изтънявания… Няма да изпадам в подробности, но на 40-ата година може да има проблеми, на 50-ата още повече, а на 60-ата – никакъв шанс. Може да има още 10 години след 2029 г. може да има още двайсет, но може и да няма. Това ще се разбере след анализа.
– Много енергийни експерти дават сигнали, че енергетиката ни е в процес на свободно падане, какво е бъдещето на този сектор?
– Има два варианта. Ако най-сетне се намерят хора, които да разбират за какво става въпрос, тогава бихме могли поне да запазим позицията си на независим от енергина гледна точка субект. Вече, че не можем да бъдем енергиен център на Балканите е ясно. Турция има три ядрени централи, газов хъб, в който влизат 5-6 източника на газ и придобивайки го, тя го продава като свой. Т.е. Турция се превърна в доминиращ енергиен фактор. За пет години тези хора построиха атомна централа. Бъдещето на България е или да запазим някаква енергийна независимост, ако построим „Белене“. Ако не го направим, свободното падане ще продължи докато останем с някакви ВЕИ-та, малко вода в НЕК като източник на електроенергия, ТЕЦ-овете ще ни ги затворят и ще станем зависими от турската атомна енергия.
– Като споменахте Турция, тя очевидно е пример за държава, която изгражда успешно енергийната си стратегия. Споразумението с турската енергийна компания „Боташ“, което бе подписано за 13 години от служебното правителство породи много въпроси, дали са защитени интересите на България. И защо временен кабинет, назначен от президента, обвърза страната ни за толкова дълъг срок? Какво съзирате в това споразумение, което има силата на договор?
– Аз не мога да коментирам защо служебно правителство го е направило. Това, което мога да кажа е, че споразумението е изумително заробващо. На практика ние подаряваме на Турция 2,5 млрд. евро. Това е същността на този договор. Дали те ще доставят газ или не, няма значение – ние си пращаме. Може би е по-добре да си пратим и да се измъкнем от този договор, отколкото той да се осъществи, защото осъществяването му означава две неща. Първото е, че „Булгаргаз“ подарява българския пазар на „Боташ“, защото в споразумението е казано, че „Боташ“ може да продава свободно на крайни клиенти в България и да ползва газопреносната мрежа да ползва капацитета на границата, за който плаща „Булгаргаз“. Т.е. ние плащаме на „Боташ“, за да навлезе на българския пазар. В нарушение на всички европейски правила, защото трансграничните точки на обмен на газ по принцип подлежат на търгове. Тези капацитети трябва да бъдат търгувани – дневни, месецни и годишни търгове за капацитет. Явяват се търговци и казват: Аз вземам толкова капацитет на българо-турската граница и ще го продавам. Направиха тотално нарушение на европейските правила, разпределиха си този капацитет – половината за теб, половината за мен, но и двете половини ги плаща „Булгаргаз“. Единственото, което би могло да се направи е договорът да бъде атакуван пред ЕК за нарушението на правилата. Защото това е изключително непрофесионално и продажно. Там има и условие, че ако „Боташ“ каже, ние ще купуваме природен газ- втечнен, например и с този договор отиваме да го разтоварваме в новостроящия се терминал на „Боташ“, който още не е започнат, но ще бъде построен скоро. И „Боташ“ ни казва: Ще го разтоварите в Амстердам, не тук. И този газ „Боташ“ си го купува, ние го купуваме от американци или катарци, продаваме го на „Боташ“, „Боташ“ си го транспортира в собствената мрежа и пак ни го продава, естествено с надценка. Това е договорът. Тази операция може да се случи не на турския терминал, а в Амстердам. Ние сме си платили газа, докарваме го до Амстердам, продаваме го на турците, те си правят каквото искат с него. Т.е. ние отваряме европейския пазар на турците.
– Те имат сериозен контрагент в лицето на „Газпром“, а прекрасно знаем как европейската администрация панически бяга от руския газ и се опитва да го пакетира в нещо друго.
– До ден днешен 70% от газа по тръбите на Балканите е руски, той няма какъв друг да бъде. Това че идва през швейцарски, азербайджански, гръцки, турски, казахстански и какви ле не още други договори, не означава, че газът не е руски. Но го плащаме по-скъпо през всичките тези посредници. Това е малко шизофренно. Твърдим, че руският газ в Европа бил паднал до 12 %. Това не е вярно. Договорите с Русия са паднали до 12 %.
– Но договорите с посредници растат?
– Абсолютно. Тук няма откъде да дойде друг газ. Азербайджанският газ също може да се окаже руски, защото имаше информация преди няколко месеца, че „Газпром“ е постигнал споразумение със SOCAR всичкия азербайджански газ да се изнася насам, а Азербайджан, който има доста голямо собствено потребление – около 25 млрд. куб м годишно (те произвеждат около 36 млрд. куб м), да взема газ от Русия. Става въпрос за някаква суапова сделка, т.е. азербайджанците ползват руски газ, за да ни продадат собствения си газ. Доста малоумно.
––-
Явор Куюмджиев е роден на 14 септември 1970 година в град София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където получава диплома за средно образование. Следва в Центъра за езикова и теоретична подготовка на чуждестранни студенти към Карловия университет в Подебради, Чехия, в Чешки технически университет в Прага (1988 – 1993). Магистър по компютърни технологии в Технически университет – София (1996 – 1999). Магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт – US бизнес училище в Прага. Бил е депутат от БСП, зам.-министър на енергетиката. Бил е зам.-генерален директор на „Шкода“. Куюмджиев е един от изявените енергийни експерти у нас.
Източник: „Труд“
