Разбиващи критики от всички страни получи проектобюджетът за 2024 г., който финансовият министър Асен Василев представи пред журналисти в петък вечер. Недоволни от параметрите в него са не само партньорите от „сглобката“ ГЕРБ-СДС. Дори и от „Демократична България“ са неприятно изненадани от прекалено завишените приходи за догодина и неоправдано високия дефицит и нов държавен дълг, който трябва да бъде поет, пише Сега. бг
РОЗОВИ ПРОГНОЗИ
Първо, икономисти разкритикуваха оптимистичните очаквания за икономически растеж догодина. Проектобюджетът е разписан при прогноза БВР да нарасне през 2024 г. с 3.2% до 205.8 млрд. лв., на фона на доста по-скромните 1.8% за тази година.
„Нямаме никакво основание да очакваме толкова висок растеж, при положение, че нашият основен търговски партньор Германия и други страни в ЕС вече са в рецесия, а износът ни спада. Оттук без никакво основание са и завишените с близо 10 млрд. лв. (12%) данъчни приходи. Неизпълнението на тези приходи ще отвори още по-голяма дупка в бюджета“, коментира икономистът Кузман Илиев.
Работодателските организации също са изумени от прекаления оптимизъм на финансовия министър. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев потвърди, че от няколко месеца индустрията върви надолу, а анкетите, които правят сред своите членове, показват, че този тренд ще се засили през 2024 г.
„Притеснително е, че разходите не са подсигурени с приходи, а се залага дефицит от 3% и то не само за следващата година, а за следващите три години“, каза Велев.
Бизнесът също е притеснен, че е много вероятно планиранираните 3% дефицит да бъдат надхвърлени, което означава поредно отлагане на приемането ни в еврозоната.
НЕИЗПЪЛНИМИ ПРИХОДИ
Един от най-спорните приходи, заложени догодина от финансовия министър, са 2 млрд. лв. от въведената наскоро допълнителна такса върху транзита на руския газ по тръбата „Балкански поток“. Първо, не стана ясно как Василев е пресметнал, че страната ни трябва да събира по 20 лв. за всеки мегаватчас газ, преминал през тръбата. По-важното е, че няма и никакви индикации, че „Газпром“ смята да плати тази сума на държавата ни.
А 2 милиарда лева по-малко приходи в бюджета, означават около 1% по-висок дефицит от планираните 3%, пресмятат финансисти.
Много малка е вероятността да се съберат и заложените 740 млн. лева допълнително от ДДС в резултат на различни мерки за изветляване на икономиката, посочват работодателите.
МФ не е описала конкретно от кои мерки се очакват тези завишени приходи от ДДС – от лотарията с касови бележки ли, от „безплатния обяд“, от ограниченията на разплащията и заплатите в кеш? От АИКБ се опасяват, че повишената събираемост ще е най-вече за сметка на значително повишаване на административната тежест, на санкциите и трудностите за бизнеса. А за големите компании дори за първи път от много години ще има повишение на преки данъци – данък печалба.
„Абсолютна грешка е за втора поредна година държавата да събира 100% от печалбата от държавните предприятия. Това е допустимо само еднократно при сериозни кризи“, отбеляза още Васил Велев. И резонно задава въпроса: „Как така залагаме 3% ръст на икономиката, а искаме да изземваме цялата печалба на дружествата?“
РАЗДУТИ РАЗХОДИ
Това е най-разхитителният и популистки бюджет за целия преход, е мнението на бившият вицепремиер и министър на икономиката и на транспорта Николай Василев. Ето и неговите аргументи: „Общото ниво на разходите е рекордно, включително и като процент от БВП. От 2021 г. увеличението на разходите е двойно – от 42 млрд. лв. на 84 млрд. лв. Това е над 40.7% от прогнозния БВП, който обаче може и да не се реализира. Нивото над 40% не е високо в сравнение с още повече харчещите държави от Западна Европа, но от 1990 г. досега България е разходвала между 33 и 38% от БВП. Едва от 2021 г. насам привикнахме като към наркотик с доза над 40%“.
Василев посочва, че ако разходите бъдат овладяни в порядъка на 78 млрд. лв., отново ще са рекордно високи, но в рамките на събраните приходи. А ако са 75-76 млрд., бюджетът може да излезе с 1% излишък. Но за целта са нужни реформи и спестявания, а такива пак няма, отбелязва той.
Бившият заместник финансов министър Любомир Дацов за пореден път разкритикува „сбърканата“ философия на Асен Василев да прави бюджети с дефицити, без да има никакви причини за това. Подобни бюджети само надуват инфлацията и задлъжнялостта на страната.
ПОЧТИ УДВОЯВАНЕ НА ДЪЛГА
Безпокойство пораждат прогнозите на финансовия министър в следващите три години държавният дълг да достигне 67 млрд. лв. при сегашни 42 млрд., независимо че като процент от БВП той остава един от най-ниските в ЕС. Ще имаме почти удвояване на дълга до 2026 г. и четворно по-високи лихви по обслужването му – от 650 млн. лв. по външния дълг за 2023 г. до 2.250 млрд. лв. за 2026 г.
За догодина въпреки, че дефицитът се залага да е 6.2 млрд. лв., в проектобюджета е планиран двойно по-висок нов дълг от 12 млрд. лв.
ЗАКАНИ ЗА ПЪЛНА ПРОМЯНА
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече обяви, че партията му няма да подкрепи такъв бюджет – заради открита допълнителна дупка от 7 млрд. лв., при което дефицитът от планираните 6 млрд. ще скочи на 13 млрд. лв. Както и заради новия дълг, който ще трябва да се тегли точно по време на неговото управление след ротацията през март. Борисов направо заплаши с „разглобка“, ако бюджетът не бъде преработен, но хем да се заложат по-ниски данъчни приходи, хем да се предвидят достатъчно пари за инфраструктурните проекти на владеяните от ГЕРБ общини. Същото обяви за ДПС-общините и председателят на парламентарната група на движението Делян Пеевски.
Даже от „Демократична България“ смятат, че някои от параметрите на проекта на Асен Василев ще се наложи да се коригират – например прекалено завишените приходи, а с това и някои от разходите. „Аз не бих бил толкова щедър, а по-скоро стиснат, относно увеличението на заплатите на служителите в държавния сектор“, коментира Георги Ганев.
Оказа се, че с представянето на проектобюджета в петък Асен Василев е изненадал и партньорите от ДБ, и парламентарната група на ПП.
„Искаме да изслушаме министъра на финансите, тогава ще решим какво ще подкрепяме или няма да подкрепяме“, коментира Владислав Панев от „Зелено движение“, част от ДБ. Той също смята, че данъчните приходи са неизпълними и че едва ли ще получим очакваните 2 млрд. лв. такса за транзита на руски газ. Наред с това трябва да се обсъдят някои данъчни предложения като осъвременяване на данъчните оценки на имотите, за да не се предизвикат трусове. „Най-добре е парламентарното мнозинство да седне на масата, да се изчисти популизмът и да се направи бюджетът работещ“, призова Владислав Панев.
По този повод бившият финансов министър Владислав Горанов коментира: „Ако се допусне политиците да изземат ролята на финансовия министър и да направят бюджета в парламента, това ще бъде катастрофа. Няколко пъти вече го правеха и затова сега говорим за високи дефицити и нарастване на дълга“.
Горанов е категоричен, че правенето на бюджет е територия на Министерството на финансите и ще бъде инфантилно за партиите, ако Асен Василев внесе в парламента бюджета в този му вид и ги вкара в капан те да излязат лошите, а той добрият.
