Няколко дни cлeд бeзпpeцeдeнтнaтa aтaĸa нa пaлecтинcĸитe бoйци oт „Xaмac“ cpeщy Изpaeл, мнoгo мaлĸo нeщa ca яcни. Cpeд тяx oбaчe e тoвa, чe ни пpeдcтoи дългa, ĸъpвaвa, нo и cĸъпa вoйнa.
Нападенията стават все по-жестоки, а жертвите – всеки ден повече. Колко време може да продължи тази война? Възможно ли е да прерасне в световна и какви са последствията за страната ни?
Геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев коментира по горещата тема. Ето какво заяви той:
– Г-н Вацев, очертава ли се дълга война между Израел и Палестина?
– Да, за съжаление. Когато войната започна в събота, аз си въобразих, че ще свърши за една седмица, но очевидно няма да е така. Най-важният фактор, от който зависи продължителността на войната е дали Цахал (израелската армия) ще направи сухопътен рейд в територията на Ивицата Газа.
Ако израелската армия влезе в Ивицата Газа, от „Хизбула“ са обещали да участват във войната. Това означава директно участие и на Иран, защото където е „Хизбула“, там е и Иран. Това означава, че войната може да продължи по-дълго и да ескалира.
– Какви са възможните изходи от този конфликт?
– Първо трябва да се събере Съветът за сигурност и да постановят деескалация и за двете страни. Тук става дума не просто за поредния конфликт между Израел и палестинското ръководство. Става дума за много стария проблем от десетилетия за това как ще се разреши израело-палестинския въпрос по принцип.
Има резолюции на ООН, според които трябва да съществува, освен израелска, и палестинска държава. Никой не е отменял тези резолюции, така че нещата имат богат контекст и дълбоки корени. Как да спре тази война? Може би трябва великите сили да се изкажат в полза на тази теза.
Според мен този конфликт, който датира от десетилетия насам, няма военно решение. Той може да се реши само с някакво договаряне от двете страни. Сега просто трябва се спрат военните действия, но нито една от двете страни няма да обръща внимание на външни фактори.
За нас, българите, този въпрос е много неприятен, защото това е конфликт между ционизма и ислямизма. От една страна ние трябва да помним, че сме в добри близки приятелски отношения с държавата Израел. Това е традиционно за нас. Съвсем разбираемо е защо българското ръководство реши да освети парламента с израелското знаме, но това не е решение на въпроса.
Работата е там, че от другата страна на конфликта не са само някакви си палестинци, а милиард и половина мюсюлмани. И те не всички са араби. Там има иранци, индонезийци, малайзийци, турци. Турският президент е категоричен, че трябва да се сбъдне концепцията на ООН за създаване на още една палестинска държава, което от Тел Авив, разбира се, никога няма да приемат.
Ние, като обикновени български граждани, можем да имаме всякакви становища. Българското външно министерство трябваше досега да изработи становище, национална позиция на държавата България, като помним, че с Израел сме в традиционни добри отношения.
– В този ред на мисли, какви могат да бъдат последствията за България?
– Можем да си развалим отношенията с Израел, което е крайно нежелателно. Можем да си развалим отношенията и със световния ислям, а това са много десетки страни, повечето от които са много, много, много влиятелни чрез своята международна позиция и чрез нефтодоларите. Спомнете си, че малката държава Катар, която е чудовищно богата, в момента изкупува Париж.
Те купуват националните паметници на Франция и пет пари не дават за това какво ще кажат французите. Световната ислямска общност е много важна институция. С тях трябва да внимаваме, независимо от това накъде ни теглят сърцата.
Едно е като обикновени граждани да изразим предпочитания към някого в този конфликт, друго е да изработим с интелектуалните усилия на българското външно министерство отговорна, балансирана, добронамерена и конструктивна позиция.
За съжаление май ще си останем само с израелското знаме на парламента. Става дума и за много други неща.
Тази война се явява не на празно място. Вече тече една война – украинската. Тази война ще отвлече вниманието от украинската и това има значение. Появява се в навечерието на категоричното участие на Иран в международните отношения. Иран е велика регионална сила.
Те може би вече са произвели своето ядрено оръжие, което е голяма грижа за Израел, защото за тях това представлява национална опасност.
Става това, което аз в най-лошите си предвиждания очаквах още в началото на годината – всеобща ескалация и появата на различни огнища на напрежение в света, ново възбуждане на стари конфликти, както това което виждаме.
Палестина и Израел имат конфликт от 70 години, ако не греша. Просто, отговорните велики сили в света, те са няколко, може би страните членки на Съвета за сигурност, постоянните, трябва да се съгласят бързо, че това положение е нетърпимо и трябва час по-скоро да се прекрати пожара на войната и двете страни да седнат да разговарят помежду си.
Лошото е, че и двете страни изразяват нежелание да се подчинят на всякаква външна воля. Израел е категоричен, че няма да обръща внимание на никого и ще направи това, което е длъжна да направи. Това е позиция на воюваща страна. Аз разбирам Израел.
Палестинците, имам предвид специално „Хамас“, говорят точно същото – „ще продължим войната до победен край“. На този етап трябва великите сили, в рамките на следващите 36 часа, да излязат със становище. Трябва да се разберат в Съвета за сигурност към деескалация.
Съвсем няма значение ние на чия страна сме. Ние трябва да бъдем на своята си страна, която да отчита традиционните топли отношения с Израел. Това не бива да се рискува, но да не забравяме факта, че на Земята има милиард и половина мюсюлмани, които са единни по въпроса за палестинската държава. Палестинската държава се превърна в кауза за милиард и половина мюсюлмани.
Някой може да каже, че на нас не ни пука какво ще кажат мюсюлманите, но това не е умна позиция. Мюсюлманите са велика сила в света и да не забравяме, че в България има мюсюлмани – не само турци, но и помаци мюсюлмани. Защо да им обръщаме гръб? Това нормална политика ли е?
Да кажем, че ние не мислим директно за българските мюсюлмани, но има фактори които модифицират нашите отношения.
– Възможно ли е да се постигне траен мир в този район или той винаги ще бъде въпрос на конфликт?
– Аз вярвам от години, внимателно и дълбоко изучавах тези отношения. Общувах и с палестинци, и с израелци и имам нелоши отношения и с едните, и с другите. Вярвам, това е моя лична вяра, че този въпрос има решение, и то мирно.
Не желая да приема идеята за вечен конфликт там. Той е ужасно жесток. Там за нищо умират огромно количество хора. С това не може да се свикне и не съм съгласен с идеята за вечен конфликт.
В рамките на следващото поколение трябва да има диалогично решение. Трябва да има някакво съгласие между израелци и палестинци. „Хамас“ е на трайни позиции. Той не е равнозначен, идеологически на цялото палестинско общество. Има и други сили в Палестина. В Израел също вътрешнополитически не са единни.
В момента десницата категорично подкрепя Бенямин Нетаняху, но има много корава, непреклонна и жилава левица.
Те са няколко чешита леви сили в Израел, на които общо взето едва ли ще срещнете становището в българския печат. Не е прието да се дава думата на израелската левица, но те са там и протестират срещу всичко това.
Имам надежда, че те все някак ще се разберат, защото този конфликт няма военно решение, освен ако не се стигне до геноцид, но Боже мой, какво решение може да бъде това.
– Има ли шанс тази война да прерасне в световна?
– Мисля, че да. Краткият отговор е „да“. Ако нещата продължават да ескалират, както досега, и великите сили не заемат разумни позиции, това може да бъде елемент на глобална Трета световна война.
В САЩ също не са напълно съгласни с развитието на този конфликт. Още вчера кандидатът за президент Доналд Тръмп обвини Байдън, че е финансирал Иран и със същите пари Иран е финансирал „Хамас“.
Тук има директно включване на тази израело-палестинска проблематика във вътрешноамериканския проблем за изборите. Това е част от предизборната кампания на Тръмп.
– Каква е ролята на Русия в този конфликт?
– Не може Путин да не се намеси. Непременно ще се намери някой български, прости Господи, политолог, който ще разобличи Путин.
Истината е, че Русия направи, преди години още, стабилни отношения с всички политически сили в палестинското движение. Направи балансирани отношения и с „Хамас“, което не беше лесно.
Русия, разбира се, има отношение с палестинското ръководство. Не съм срещнал доказателство, че Русия финансира войната, но това е въпрос на време. В България има специализирани русофоби, които ще ви кажат всичко по въпроса.
Тези неща дори не подлежат на доказателства. Щом като Путин е виновен, значи е виновен. Това е highly likely. Не съм срещнал обвинение към Русия, но е въпрос на време. Сигурно още утре ще срещна.
Засега е сигурно доказано и не е отречено, че шестте милиарда долара, които правителството на Байдън деблокира, ги даде на Техеран. Това е факт. Благодарение на добрата воля на кабинета на Байдън Иран получи 6 милиарда долара. Оттук нататък не е трудно да се предположи, че тези пари са отишли за финансиране на „Хамас“. Аз лично съм готов да приема такава хипотеза.
Работата е там, че Близкият изток се промени. След много мощния натиск на предишното американско ръководство да се изгради нов Близък изток и участието на Русия в сирийската война, стана ясно, че отношенията в Близкият изток са променени. Русия взе много важни нови позиции като скрит регулатор на близкоизточните отношения.
Забележете, че с усилията на Русия и Китай стана нещо невероятно – сдобриха се Саудитска Арабия и Иран. Аз не вярвах на очите си. Не вярвах, че това е физически възможно, но стана. Скритият регулатор и важен фактор в Близкият изток е Русия. Разбира се, не трябва да се забравят и САЩ.
Близкият Изток вече не е същият. Тепърва трябва да внимаваме и да видим кой от важните арабски фактори там, как ще се държи.
Трябва да видим емиратите как ще се държат, Катар е ясен. Той напълно подкрепя палестинската съпротива. Саудитска Арабия за малко да оправи отношенията си с Израел, но началото на тази война осуети идеята за сдобряване на Израел и Саудитска Арабия.
Не обичам конспирологията, но вчера прочетох, че някой желаел на всяка цена Израел и Саудитска Арабия да не си стоплят отношенията, и започнал войната.
Близкият Изток е изключително сложно място. Може би няма по-сложно от гледна точка на международната политика. Там всеки играе по две роли и нищо не е вечно.
Специалистите по близкоизточни отношения знаят, че там всеки може да бъде противник на всеки, но в същия момент той може да започне отношения на сдобряване. На този етап гледаме за най-простото и най-важното – кога и дали Иран ще се включи във войната.
Мисля, че вече ви казах, че в рамките на следващите часове „Хизбула“ може да се включи в тази война, което ще разкрие тази война не като регионален конфликт, а като етапен момент на задаващата се Трета световна война.
Да се надяваме, че няма да се стигне до там, но трябва да имаме една мисъл и за това.
Интервю на Никол МИЛАНОВ, БЛИЦ
