Президентът Павел, а няколко дни преди него и министърът по европейските въпроси Дворжак, и двамата без икономическо образование, с напълно неподготвени и неквалифицирани твърдения, се опитаха да лобират за възможно най-бързото приемане на еврото.
Със сигурност външни интереси, отчасти и вътрешни, подкрепят тази идея. Те искат да проверят дали чешкото общество е дотолкова съсипано и провалено, че да се откаже без никакъв протест от чешката крона.
В тази връзка трябва да бъде припомнено ясно, че ние не приехме нито райхсмарката като основна валута при Протектората по време на Втората световна война, нито приехме съветската рубла след 1945-та година, както и след Пражката пролет през 1968-ма. В тези два периода имахме протекторатска крона, печатана от Народната банка на Чехия и Моравия, а след това имахме чехословашка крона.
Неикономистът Милан Книжак, също като огромния брой хора, които ми пишат тези дни, казва в своя блог, че приемането на еврото е огромен политически ход, при който ние трябва да се откажем от части от нашата история, от нашата независимост и гордост. Министър Дворжак и президентът Павел нито разбират, нито искат да се съобразят с тази банална истина. Липсва им уважението към фундамента на нашата държава и нашето общество.
На нас обаче това уважение не ни липсва. В позицията на Института Вацлав Клаус от 4-ти януари тази година това сме и написали – че смяната на чешката крона с еврото е фундаментално решение за бъдещето на Чешката република за десетилетия напред. Да, точно така го чувстваме.
Трябва да се подчертае дебело, че днешният изкуствен дебат за влизането в еврозоната е икономически напълно неактуален и ненужен. Приемането на еврото не е пътят да излезем от тази наша, за съжаление станала вече хронична, икономическа стагнация, която се е превърнала във водеща характеристика на съвременната чешка република. Президентът Павел очевидно не осъзнава това, превръщайки еврото в основна тема на своята като цяло безсмислена новогодишна реч.
Блестящият икономически анализатор Павел Кохоут озаглави своята статия в „Лидове новини“ „Евро в море от демагогия“ (от 5-ти януари 2024-та). Съгласен съм, че имаме задължението да се пазим от демагогията, дори бих казал от демагогията и на двете страни по темата. Нужно е съвсем стриктно да разграничим аргументацията от демагогията, и също така да разграничим икономическата аргументация от политическата. Присъединяването към еврото ще бъде огромна стъпка към подчиняване на днешните космополитни, прогресивистки европейски елити, които искат пълна политическа и икономическа унификация на Европа. Това би означавало залез на чешката държавност и превръщане на Чешката република в една от провинциите на европейската „супердържава“. Бихме се разтопили като бучка захар в чаша чай. Този пример го дадох още в далечната 1992-ра и още важи с пълна сила.
Огромното мнозинство чешки граждани – с изключение на министър Дворжак и президентът Павел – не иска това. До това заключение водят всички социологически проучвания, анкети в медиите, както и ежедневният контакт на всеки от нас с нашите съграждани, съседи, колеги, случайни хора по улиците. Абсолютно фалшив аргумент е този, който ползват лобистите за бързото влизане в еврозоната, че на практика сме се съгласили да приемем еврото още с влизането си в ЕС. Това е само половината истина. След като сме пожелали да се присъединим към ЕС по онова време (а пък да не се присъединим беше политически и социално невъзможно), то приемането на еврото беше условие за нашето членство. Ние обаче се съгласихме с приемането на еврото единствено от гледна точка на това, че не ни беше определена датата, на която да го направим. Това беше ключов аспект от нашето съгласие. Възражението, че не изпълняваме своите задължения, е абсолютно неадекватно.
Имаме редица икономически аргументи, че еврото е спорен и дори утопичен проект. Общата валута не може да бъде подходяща за изключително различните държави в Европа и едните ще трябва да доплащат за другите. Единният валутен курс на еврото (вместо десетки курсове на различни валути) ще устройва едни, докато разрушава други. Икономически по-слабите страни от европейския юг и изток плащат повече за еврото, при това плащат повече, отколкото получават под формата на субсидии от ЕС. От създаването на еврозоната икономическите различия на страните членки се увеличиха (ножицата се разтвори) и има държави, които от дълги години нямат никакъв икономически растеж, като например Италия. В своята столетна история чешката крона също никога не е била така близо до пропадане в бездната, което не може да се каже за еврото. То беше много близо до колапс след кризата от 2008-2009-та година.
Изключително фалшив аргумент е, че вероятно още тази година бихме могли да изпълним т.нар. маахстрихтски критерии, които изпълнявахме до пандемията от ковид. Винаги съм считал тези критерии за майтап – за първи път ги видях през 1991-1992-ра година като тогавашен министър на финансите и, махайки с ръка, отбелязах, че въпросните критерии, създадени, за да включат Гърция, Италия, Франция и Испания, са толкова широки, толкова свободни, толкова умерени, че не бихме могли да не ги изпълним.
Тъкмо на тези критерии сега ще се спра по-подробно (както знаем, редица държави не могат да ги изпълнят и днес, а Франция никога не успя да изпълни един от тях). Наричат ги маахстрихтски критерии, но през 2006-та година публикувах статия, която редакцията на “Лидове“ новини озаглави „Критерии на Клаус за приемане (или не) на обща европейска валута (20.01.2006). Моята идея беше съвсем различна, а именно, че на нас ни трябват не чужди критерии, не маахстрихтски критерии, а именно чешки. В статията написах, че след като маахстрихтските критерии са формулирани от страните с обща европейска валута към страните, които искат да се присъединят, тогава това са техните критерии. Тези критерии би трябвало да им помогнат да решат дали някоя нова страна няма да застраши тяхната обща валута с влизането си в еврозоната. Т.е. това не са нашите критерии.
Добавих, че нашият интерес в логиката на нещата е съвсем различен. Нас трябва да ни интересува имаме ли изгода да приемем еврото като основна или резервна валута. Тук трябва да доминира обратното разбиране: дали приемането на обща валута ще бъде предимство за нас, дали тя ще стабилизира нашата икономика, дали приемането няма да предизвика ненужни икономически шокове и дали ще допринесе за икономическия ни растеж. Не искам да повтарям оригиналната статия, но ще повторя структурата на чешките критерии, които предложих по онова време. Трябва да се запитаме:
– превърна ли се еврозоната в място на бърз и динамичен икономически растеж, гарантира ли фискална и монетарна стабилност и дали страните членки изпълняват собствените си правила. Обобщено – необходима ли е една-единствена валута- успя ли тя да подпомогне икономически въпросните страни;
– има ли съвместимост на чешката икономика с икономиката на еврозоната, не от гледна точка на икономическа система, а на икономически параметри, основно цени и заплати;
– искаме ли монетарният съюз да привлича нови страни членки или не?
Тези критерии ги формулирах преди 18 години. Разликата с днес е това, че тогава еврото съществуваше от седем години. Днес то навърши 25 години, опитът ни с него е много по-голям и не е в негова полза. Написах статията си преди голямата криза от 2008-2009-та година, днес вече не ние, а привържениците на еврото би трябвало да са станали по-мъдри.
Автор: Вацлав Клаус, бивш президент на Чехия
Източник Гласове
