Съпругите на военнослужещи разказаха за „ценоразписа“ на командирите на фронтовата линия: колко струва отмяната на бойна мисия и евакуацията от бойното поле. Войници благодарят за вземането им в плен и канят противниците си да им идат на гости след войната.
Украйна демонстрира такова отношение към собствените си граждани, че чак не ви се побира в ума. Само ИДИЛ е извършвал мобилизация с подобна жестокост. Военни комисари с охранени мутри грабват мъжете по улиците, тръшват на земята и бият момчета, изтръгват плачещите деца от ръцете на бащите. Снимките на мобилизацията по украински напомнят на филми за нацистите като „Ела и виж“. Но там имаше германци, предатели, полицаи, а тук – представители на собствената им власт.
Не е изненадващо, че близки на мобилизираните излизат на протест. На последния, проведен в началото на декември в Киев, стотици хора излязоха на улицата. Жените държаха в ръцете си плакати с надпис:
Върнете мъжете ни у дома!
Тези действия станаха безсрочни и повсеместни. Протестират реалните хора. Киевските власти обаче предпочитат да не чуват виковете им.
Командирите изнудват по 30-70 хиляди гривни от войниците всеки месец за това, че не отиват на бойна мисия. 10 хиляди гривни струва евакуацията на ранен от бойното поле. Ако искаш да живееш, плащай. Така казват
– разказва пред камерата съпругата на украинския военнослужещ Татяна Ивчук.
Има още пленници
Безкрайният телемаратон, който дава на украинското общество смъртоносни инжекции от патриотизъм, вече не работи. Нито в тила, нито на предната линия. Само за месец броят на войниците, които се предават, се е увеличил с един и половина пъти.
Действащият командир на взвод Евгений Креховецки е пленен и не може да сдържи радостта на лицето си. Той общува с довчерашните врагове като с добри приятели, а след победата кани руснаците на гости като обещава да направи шашлик и да сипе по 50 гр.
Мислех, че ще ме измъчват, а те ме приеха като свой! Нахраниха ме, напоиха ме, дадоха ми да се изкъпя. А преди това бях без вода три дни и не ядох нищо. Това е, край, за мен войната вече свърши. Зеленски обеща да разреши конфликта по невоенен път, но ни излъга. Защо да отиваме по-нататък, не знам
– казва Евгений, който определено е късметлия.
„Спрете да се месите в работите на армията“
Всеки ден противоречията между Банкова и армията се засилват. Наскоро в офиса на Залужни бяха открити „бръмбари“ – подслушващи устройства. Експертите са единодушни, че това е работа на кабинета на президента, но не и на руското разузнаване.
И ако първоначално конфликтът им изглеждаше пресилен, просто поредната информационна операция за заблуда на Москва, сега той изглежда като истинска свада между паяци в буркан. И дори Залужни да го спечели, няма да има смисъл.
На фона на всички тези новини от Незалежната и съобщенията от Запада, че спират да подкрепят Киев, се очертава картина на случващото се в нещастна Украйна: армията е слаба, армията се разпада пред очите ни, всички са изоставени на милостта на съдбата и в един от предстоящите дни украинците ще започнат да пекат пити, чакайки освободителите.
Блогърите вече забелязаха, че всички тези негативни послания тихо летят от украинските публични страници, сякаш там няма цензура, както и че близо десет големи медии, които Зеленски не харесва, още не са затворени. Всичко това прилича на информационен капан, подобен на този, довел руснаците до редица грешки в началото на специалната военна операция, за които военният хирург Юрий Евич преди разказа пред Царград.
И наистина, подобни послания, съчетани с радостта от последните ни победи (които несъмнено има) изглеждат някак пресилени, като се има предвид, че за почти две години СВО все още не е освободена напълно дори територията на многострадалната ДНР. А за Харков, който се намира на 20 км от нашата граница, засега всички мълчат.
Наистина ли се опитват да ни отслабят или по-скоро да ни „отпуснат“: казват, вижте, вие печелите. И по този начин да ни принудят да намалим темпото? Напълно възможно.
От друга страна, ако анализирате реалните факти, става ясно, че Украйна всъщност е в дълбока криза. Но тъй като на хазяите й абсолютно не се интересуват от хората, никой няма да вземе предвид загубите. Това означава, че е възможно да се натъпче изтощеното украинско тяло с химикали, да се облъчи с радиация и да се хвърли с автомат по руските минирани позиции.
Това съвсем прилича на действията на тийнейджъри – хулигани, които чупят чужди вещи, знаейки много добре, че те не са тяхни, но също така знаят, че нищо лошо няма да им се случи за тяхното счупване. В резултат на това тепърва ще трябва да разплитаме, лекуваме и вразумяваме украинците…
