С въпроси какво ще означава еврото за България и дали ще има ръст на инфлацията след влизането ни в еврозоната се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.
– Правителството работи за влизане в еврозоната от януари 2025 г. Как евентуалното ни влизане в еврозоната ще се отрази на живота на българите?
– Дълго време властваше един мит, разпространяван от организираните про-евро коментатори. Той твърдеше, че заради по-ниския рисков профил на еврозоната, щом влезем, ще видим по-ниски лихви у нас и животът ще стане рай. Това е много елементарно виждане, стъпващо на остаряла и вече не изцяло валидна логика. Доказва го фактът, че в момента България има едни от най-ниските лихви в Европа, без да е член на валутния съюз – тоест има други влияния върху размера на лихвените проценти, както и върху качеството на живота в страната.
Ако правителството реализира своята цел за 2025 г., което не е много вероятно заради неизпълнението с над 4 процентни пункта на инфлационния маастрихтски критерий към момента, то по-вероятно е лихвите да се увеличат заради по-директната връзка с паричната политика на ЕЦБ, която ще бъде установена, ако страна ни стане членка на еврозоната. Истината е, че в еврозоната ще бъдат изсмукани последните резерви на БНБ, а ние няма да имаме възможност да вземаме самостоятелни решения в областта на паричната политика. Дори елементарно увеличение на заплати и пенсии ще зависи от разрешението на ЕЦБ. А това ни прави напълно зависими от Брюксел.
Всъщност беше разбита и друга популярна заблуда в необразованите про-евро среди, а именно, че левът по някакъв начин бил близнак на еврото и между двете разликата се състои в хартията на банкнотите и името на валутата. Нещо очевидно невярно, защото левът е самостоятелна наша валута, макар че в момента е привързан към еврото от валутния борд. Всеки момент ние, ако решим, може да се отвържем от еврото, понеже си имаме наша валута. Но ако влезем в еврозоната и приемем еврото, то няма да имаме никаква възможност да реагираме на рецесии и инфлации, съобразно българската икономическа ситуация. Което на практика означава, че при всяка рецесия и инфлация ние ще пропадаме все повече, а животът ще става още по-труден, отколкото бихме могли да си представим.
– След влизането на Хърватия в еврозоната, за да бъде укротена инфлацията бяха въведени тавани на цените на някои храни. Смятате ли, че управляващите в България трябва да бъдат подготвени за предприемане на такива мерки при влизането ни в еврозоната?
– Напълно вярно, след няколко месеца на инфлационен шок при редица стоки и услуги за масово употреба, започнал веднага след потвърждаване на информацията за влизането на страната в еврозоната, хърватското правителство наложи ценови тавани на 50 основни продукта в опит да овладее скока на цените. Въпреки тези крути мерки, все още Хърватия има около 3 процентни пункта инфлационен диференциал спрямо еворозоната. Такъв диференциал не съществуваше преди влизането във валутния съюз. Също така, страната упорито остава с втората най-висока инфлация в еврозоната, като миналия месец беше втора след Естония (друга страна имала валутен борд, сменила го за евро).
Що се отнася до българските власти, със сигурност трябва да бъдат подготвени не само за краткосрочна инфлация в следствие на „закръгляне“ на цените, но и за такава, идваща по-дългосрочно от премахването на валутния борд, което ще съпровожда влизането в еврозоната. Все пак, аз се надявам, че ще имаме късмет и ще останем максимално дълго извън еврозоната – там нищо хубаво не чака българската икономика и българските граждани.
Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
