След като прогонихме руски свещеници, без никакви доказателства за шпионаж, новият шпионски скандал с руски адрес е поредна пародия на сглобката. Ето хронологията на пародията:
Преди месец председателят на ДАНС е издал заповед за отнемане на статут за пребиваване, акредитация за работа като журналист, експулсиране и забрана за влизане на територията на Европейския съюз на руския гражданин Александър Гацак. Но едва днес руският журналист е напуснал България, след като е прекарал цял месец на територията на руското посолство.
Заповедта на ДАНС е издадена поради „наличие на достатъчно данни, че под прикритието на кореспондент на вестник „Российская газета“ Гацак е извършвал разузнавателна дейност у нас“…
Аферата „Гацак“ е пародия. Ако той е извършвал шпионска дейност в България, за което имаме „достатъчно данни“, той нямаше да бъде поканен на разговор в Дирекция „Миграция“ и в ДАНС, а щеше да е арестуван на място при реализацията на тази дейност.
Ако е вярна информацията, че Александър Гацак е прекарал цял месец на територията на руското посолство, преди днес свободно да отпътува за Русия, това означава много неща. Едно от тях е, че руската страна е очаквала провокация от българските служби и унизително прогонване на руския кореспондент, както това се случи на руските свещеници, качени в полицейски камионетки и откарани на българо-сръбската граница като криминални престъпници.
Като бивш офицер от българското външно разузнаване, работил в Югославия по време на кървавия разпад на федерацията под прикритието „кореспондент на БНТ“, категорично твърдя: Гацак не е кадрови разузнавач и не се е занимавал с шпионска дейност!
Освен ако в ДАНС смятат за шпионаж ето тези теми в негови публикации в последните няколко години:
поругаването на монументи на съветските воини на българска земя и най-вече паметника в съветската армия в София;
спасяването на българите от петвековното робство с Руско-турската освободителна война през 1878 г.;
призивите на български политици за смяна на името на катедралния храм „Александър Невски“ и имената на столични булеварди и улици;
приятелското отношение на българите към Русия и антируската политика на бг елита…
Да, тези теми са крайно неприятни за русофобската ни власт, но те не са шпионаж.
И най-важното от експертна гледна точка – ако Гацак бе шпионин, той в никакъв случай нямаше да третира теми, които силно дразнят властта и нямаше да поставя неугодни въпроси на пресконференциите в МВнР. Просто щеше да предава протоколни вести от България и сухо да информира за събитията, без изобщо да прави критични коментари.
Всъщност „грехът“ на руския кореспондент са именно коментарите му, показващи дълбоката пропаст между народните чувства и вражеската ни политика към Русия.
Вече не е никаква тайна, че руските свещеници бяха изгонени от България по информация на македонските тайни служби. Дали Скопие не е замесено и в тази операция на ДАНС? Въпросът е логичен, защото църковната и новинарската афера напълно съвпадат по време.
Всъщност, колкото са шпиони двамата прогонени руски свещеници, толкова е шпионин и Александър Гацак.
И пак питам, без да очаквам отговор: кои са данните за шпионската дейност на кореспондента на руския вестник в България?
–––––––
*Авторът Велизар Енчев пише този текст в качеството си на офицер от външното разузнаване в Резидентурата в Югославия (1985-1996)
