Еврото бе превърнато в „религия“ на новия век, с неговите лъжепророци, проповедници и истерични сектанти, готови да пратят всеки несъгласен на кладата, пише вестник „Труд“.
Вече е невъзможно да се направи трезва равносметка за ползите и най-вече за вредите от еврото. Критичните гласове почти не се чуват.
Еврото се превърна в символ на загубата на политически и икономически разсъдък, в самодостатъчна хипотеза, която оправдава мълчанието по всички останали проблеми. Ожесточените реакции и откровените лъжи по отношение на еврото във френската преса засилват още повече съмненията.
Към днешна дата е ясно, че ефектът от еврото върху вътрешната търговия на страните от Европейския икономически и паричен съюз е силно надценен. Което не пречи на голям брой политици да претендират, че самото въвеждане на еврото ще повиши растежа на страните членки с около 1%. Нищо подобно не се случи.
Впрочем, еврото наистина оказа известен ефект върху търговията вътре в еврозоната, но той се изрази основно в промяна на търговските потоци между страните, така че някои от тях се деиндустриализираха, тоест разрушиха отчасти икономиките си, за сметка на други, като Германия, която се възползва в най-голяма степен от еврото.
Всичко това поставя под огромен въпрос икономическата целесъобразност от въвеждането на единната валута. Тя по-скоро допринесе за задълбочаване на разликите между страните членки. Впрочем, в това няма нищо изненадващо, тъй като гъвкавостта на валутните курсове на отделните национални валути, които съществуваха в европейските страни, имаше фундаменталната цел да компенсира разликите в икономическото развитие на отделните държави.
Затова, а и заради много други негативни ефекти, трябва да кажем, че несъвършенството на „еврозоната“ не е от конюнктурен характер, както се опитват да го представят. Несъвършенството на еврозоната е от структурен характер. Германия създаде умишлено тази ситуация, защото тя беше изгодна единствено за нея.
Оттук насетне бъдещето на Европейския икономически и паричен съюз изглежда повече от мрачно. Този „съюз“ вероятно ще последва съдбата на други подобни „съюзи“, тоест ще се саморазпусне. Но с това рискува да повлече след себе си разпада на самия Европейски съюз, обобщава в.“Труд“, цитиран от blitz.bg.
