Странни неща се случват в нашата родина. Случи се например, бомбен атентат срещу Иван Гешев, който не е баш атентат. Защото е имало достатъчно взрив/според разследващите органи/, но взривът не бил насочен срещу Гешев и колата му, а някъде настрани.
С този „атентат“ ни занимаваха доста време. Служебни лица с уж разтревожени физиономии се явяваха непрекъснато по телевизиите и ни обясняваха как взривът бил сложен да убие Гешев, а не само да го уплаши. Това продължи да се твърди доста време, макар че фактите сочеха нещо съвсем друго. Сочеха, че взривът нито е бил голям, нито е бил, за да убие Гешев, нито е бил насочен към колата му.
С това, действие първо, на политическата драма завърши. Но в този момент на сцената излиза Бойко Борисов, който предлага Мария Габриел за кандидат-премиер от ГЕРБ. Тя пък казва, че щом вземе властта веднага ще предложи Гешев да бъде отстранен от поста главен прокурор, защото не си изпълнявал задълженията.
Така на практика, Борисов искаше да бие шута на Гешев, въпреки че самия той го назначи, още когато беше премиер. И после с голи гърди го пазеше от протестите на Христо Иванов и компания. Нещо повече. Така Борисов искаше да покаже на ПП/ДБ и на всички в България, че винаги става, както Бойко каже. Искаше веднъж завинаги да им покаже, че от тях не зависи нищо, и че той командва парада.
Само че уви. Този път заповедта на щуката не мина. Не стана така, както искаше самопровъзгласилия се шеф на нашата държава. Не за друго, а защото Гешев се запъна. Оказа се костелив орех. Оказа се, че главният прокурор не разбира нито от хубави обещания, нито от заплахи. И вместо кротко да преклони глава пред олимпийското могъщество на българския Зевс Борисов, той взе, че съвсем неочаквано и ненадейно замина за…САЩ.
На много хора тази стъпка на Гешев се видя нелогична и лишена от основания. Защото истинските американци, пардон канадци Кирил и Асен си бяха тук, в страната.
Какво тогава ще прави Гешев в САЩ?
Той никога не е бил сред приближените до централата в Козяк или поне никога не е показвал такива предпочитания. И въпреки това хукна към Вашингтон.
Доста хора си помислиха, че той е бил зад океана на инструктаж. Само че тази версия не издържа, понеже той не е политическо лице и от него не зависи какво ще става в държавата.
Тогава за какво аджеба е бил в САЩ?
Ами много просто. Бил е там, за да си спаси кожата. Той не е бил там, за да получава инструкции. Кой ли пък ще го инструктира него?
Бил е там, по всяка вероятност, за да занесе документи от разследванията на прокуратурата срещу Борисов. Нещо повече. Самият Гешев спомена разследването „Барселонагейт“, както и снимката, на която Борисов подарява кученце на Путин.
Ако се ръководим от принципа, че голямата риба изяжда малката, то в такъв случай Гешев е отишъл на поклонение при най-голямата риба, с молба да изяде много по-малката – Борисов. Или поне най-голямата риба да го спаси от опитите на много по-малката да го изгони от стола му.
Между другото, от конституционна гледна точка, тези опити, както на българския олимпийски Зевс, така и на Кирил, Христо и Асен са абсолютно неправомерни. Назначаването и сменянето на главния прокурор става по ред, установен в Конституцията и законите. А не, когато някоя партия или партиен лидер пожелае това.
Както и да е. Явно Гешев хич не си е губил напразно времето в прокуратурата, а е понасъбрал документчета срещу шефа си Борисов. И ги е скътал за черни дни. Май е знаел много добре, че лидерът на ГЕРБ е готов да се раздели с всеки, стига това да му осигури власт, почести и политически върхове. И усещането, че всичко зависи от него.
Сега Гешев заема героична поза. Къса публично листа с евентуална оставка и твърди, че е работил винаги и само за майка България.
А може би все пак казва истината? Или поне част от нея. Защото властимащите неслучайно тръгнаха срещу него. Явно главният прокурор пречи на някого. „Барселонагейт“ ни казва пределно ясно на кого.
Има и още нещо. Тези скандали, които хем са скандали, хем не са много скандали, защото са под контрола на народа, пардон на големите риби отвън, прекрасно служат за отвличане на вниманието на електората от истинските проблеми с галопиращите цени. Служат и за създаването на „герои“, които в определен момент могат да влязат в работа на задокеанските ни „партньори“.
В политиката. Или някъде другаде. Защото винаги има нужда от „смели“ и „решителни“ хора, които да поведат другите след себе си. Естествено в посоката, която големите риби ни показват.
Това е. Засега. Но не унивайте. Нещата винаги се променят. Сега. И постоянно.
