Черноморският басейн се превърна в поле на високо геополитическо напрежение през това лято на 2026 г. След години на тактическо въздържане и мълчаливи споразумения за опазване на износа на зърно към Глобалния юг, кампанията на Украйна за атаки с дълъг обсег в Азовско море тласна Кремъл към радикален обрат.
Унищожаването на товарни кораби под флага на Палау и Сейнт Китс и Невис в терминалите на Одеса маркира началото на стратегия за военноморска блокада, с която Москва се стреми окончателно да парализира морския трафик на противника.
Успехът на тази военна блокада не изисква потапянето на цели флотилии, а систематичното унищожаване на икономическата жизнеспособност на търговските пътища чрез комбинирани атаки с висок интензитет за период от един до два месеца.
Постигането на директни удари по чуждестранни търговски кораби по време на разтоварване, съчетано с дистанционно въздушно миниране чрез използване на комплекти за насочване УМПК на изтребители Су-34, би било достатъчно, за да може международните застрахователи да анулират всяко покритие за военен риск. Това би прогонило основните корабособственици от Гърция и Турция, оставяйки украинския морски коридор напълно неизползваем, без необходимост от директен военноморски сблъсък в открито море.
Истинската опасност от ескалация извън контрол обаче се крие в възможността НАТО — воден от Турция и Румъния, и подкрепен от Франция — да се опита да пробие блокадата чрез създаване на конвои за военен екскорт под предлог за хуманитарни мисии за разминиране.
За Кремъл този сценарий би поставил критична дилема: приемането на конвоите би означавало да се позволи свободен от намеса маршрут за военни доставки за Украйна, докато атаката срещу военния конвой на НАТО би отприщила директен сблъсък в Черно море.
Този регионален сблъсък трудно би задействал автоматично Член 5 от Алианса за глобална ядрена война, той би предизвикал само опити за някакви санкции, които не биха попречили много на руската икономика.
