„Професията военен лекар е изпълнена с много предизвикателства. Дали научихме уроците си от атентата в Сарафово – щях да кажа „да“, ако бях видял в учебниците да се преподава какво означава поражение от терористичен акт и как трябва да се действа. Обучили сме над 500 души, от които 230 са бойни санитари, 18 парамедици, а всички останали са цивилни“. Това каза ген. Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинска академия.„Църквата винаги е имала място при военните. И сега повечето армии имат свои свещеници в контингентите, облечени във военни униформи. Имах щастието да се срещна с такива хора в Афганистан, където свещеникът беше една от най-популярните личности в испанската база. С него можеше да се разговаря на всякакви теми, беше и като психотерапевт и наставник за войниците“, посочи още той.
В българската история в армията винаги е имало свещеници, но сега дори и не се предвиждат такива, поясни лекарят в ефира на NOVA.
Ген. Мутафчийски разказа, че е имал среща с митрополит Поликарп, който е упълномощен от Светия синод да отговаря за армията. Целта на разговора е била да се поеме инициатива за възстановяване на духовенството в църквата, поясни професорът.
Ген. Мутафчийски каза, че „вярата дава друг мироглед, тя помага човека да съхрани своята човечност“. Той поясни, че точно поради тази причина свещеничеството има място в армията. Проф. Мутафчийски допълни, че когато човек е в стрес винаги има нужда от духовен водач.
Професорът разказа за атентата в Кербала, в който загинаха 6 български военнослужещи, а близо 60 бяха ранени. Той отива на терен веднага след трагичния случай, за да помогне на пострадалите да бъдат евакуирани. Лекарят сподели, че тогава е разбрал, че в България няма достатъчно добри познания за взривната травма и поради тази причина започва да пише и първата си дисертация. Той напомни и за атентата в Сарафово. „Трябва да бъдем готови с отговора на подобни предизвикателства“, заяви Мутафчийски.
„Професията военен лекар е изпълнена с много предизвикателства, особено при мисии зад граница и в смутни държави като Афганистан, Мали, Ирак. Там винаги може да се наложи военният лекар да бъде и боец и медик. Изисква се хладнокръвие, добра подготовка, бърза реакция, за да може да бъдеш полезен“, разказа ръководителят на ВМА.
Той обясни, че такава тежка мисия е била тази в Мали, която е била планувана за шест месеца, но е продължила 10 години. Мутафчийски допълни, че 133 медицински лица са били в страната по време на мисията. В Афганистан българският контингент е бил 10 години неотменна част от испанската военнополева болница. Проф. Мутафчийски посочи, че тези мисии са безценен опит за българските офицери.
„Всеки, който стъпва в българската армия знае, че има три мисии. Едната е да защитава отечеството. Другата е да помага на населението при бедствия и аварии. Третата мисия е тази зад граница. Тук не става дума за печалбарство“, заяви той.
Проф. Мутафчийски разказа, че преди две години е завършил първият випуск военни сестри, които вече са натрупали опит и по собствено желание са се включили в мисии. Той допълни, че американските им колеги по време на съвместно обучение са били много впечатлени от българските военни медици.
На въпроса дали българите сме научили уроците си от пандемията от COVID-19 и атентата в Сарафово той каза, че трудно би могъл да даде еднозначен отговор. „По отношение на ВМА, си научихме уроците. Затова обновяваме инфекциозните болници в Сливен и София“, каза той. Генералът допълни, че в национален мащаб уроците по-скоро не са научени.
„Дали научихме уроците си от атентата в Сарафово, щях да кажа „да“, ако бях видял в учебниците да се преподава какво означава поражение от терористичен акт и как трябва да се действа. Това не го виждам“, заяви той. „Във ВМА и в Медицинския университет във Варна правим такива обучения“, допълни Мутафчийски. Лекарят каза, че съзнателно се бяга от темата и по двата случай, но военните медици се готвят и за най-лошото, което може да се случи. Той смята, че трябва да има повече активност от страна на държавата.
„ВМА е модел за определени направления в здравната реформа. Например, създаването на тренинг-центъра, който имитира бойни условия можем да бъдем полезни на всички. Обучили сме над 500 души, от които 230 са бойни санитари, 18 парамедици, а всички останали са цивилни – свързани с военно разузнаване, със службата за защита на свидетели, с Академията на МВР и др.“, поясни Мутафчийски.
„В резултат на тристранен договор между Военноморското училище във Варна, Медицинския университет – Варна и ВМА се стартира програма за обучение на военни лекари и военномедицински сестри. По тази програма имаме вече 113 действащи курсанти и 17 завършили лейтенанти. Първият випуск завърши тази година. Това е програма, която трябва да даде добър резултат с наваксването на кадри през 2032 г.“, разказа проф. Мутафчийски.
Той посочи, че трябва да се залага на устойчиви, дългосрочни проекти. „Когато говоря с курсантите, никога не сме говорили за това колко пари ще взимат. Говорим за тяхната възможност да се образоват изцяло на наша издръжка. Даваме им ясен, кариерен път като офицери. Какво следва в развитието им като лекари. Даваме им ясна визия какво следва в академичното им развитие. Това е главната мотивация. Те виждат как се обновява ВМА“, посочи проф. Мутафчийски.
