Преди всички избори се говори за това колко ключови са те. Тези за Европейски парламент през 2024-та година трябва да решат като цяло три основни въпроса, пише чешкият журналист Иржи Пароубек.
1. Ще продължи ли т.нар. „зелена сделка” в сегашната си форма, която разрушава чешката национална икономика?
2. Ще продължи ли войната в Украйна и последствията от нея – енергийната и суровинна криза, водеща до големия ръст на цените, до безкрайна инфлация, която намалява жизнения стандарт на мнозинството от хората?
3. Ще продължи ли масовият прилив на мигранти, застрашаващи социалната система, свободата на изразяване и вероизповедание, както и безопасността на страните в ЕС?
Отгововорите на тези три въпроса фундаментално ще решат съдбата на Европа за следващите няколко поколения.
Досегашната политика нанесе вече много вреди, не всички от които могат лесно да бъдат отстранени. Това, което се нарича „зелена сделка”, не е нищо друго освен огромна вълна на деиндустриализация на страните в ЕС. От икономическа гледна точка става въпрос за обедняване, загуба на пазари и влияние. Ръка за ръка с тези процеси скача и нивото на икономическа зависимост. Благочестивите приказки за спасяване на климата са само пропаганда. Забраната на двигателите с вътрешно горене, търговията с вредни емисии и отказа от въглищата не е нищо друго освен изсветляване на бизнесите на шепа избрани, за което ще платим всички ние, които съвсем реално ще обеднеем.
На планетата и нейния климат това изобщо няма да повлияе, даже напротив, има риск от увеличаване на парниковите газове.
Достатъчно е да погледнем по-комплексно анализите по темата. Изработката, превоза и унищожаването на електромобилите ще предизвика практически същото количество парникови газове като производствения цикъл на обикновените коли.
До този извод стигаме и когато сравняваме последствията от горенето на местни въглища с употребата на втечнения шистов газ, който трябва да бъде пренасян с танкери през половината планета. Фотоволтаичните панели трябва да бъдат изработени някъде в Китай, след това да бъдат пренесени през половината свят, да се инсталират и в последствие да бъдат унищожени, когато се изхабят. При нашия климатичен пояс тяхната ефективност ще бъде едва няколко процента. Когато сумираме целия цикъл от изработка, транспорт, поддръжка и ликвидация, колко парникови газове точно ще ни струва един слънчев мегават? Нищо не е толкова просто и еднозначно, колкото се опитват да ни внушат.
Истината е, че когато европейците значително обеднеят, когато драматично се влоши житейският им стандарт, на глава от населението ще се произвеждат и по-малко парникови газове. Понижената консумация на европейския гражданин обаче ще бъде компенсирана и надмината от екстремния популационен ръст в редица държави от Африка и Азия. Колкото повече хора, толкова повече емисии, толкова повече парникови газове. Толкова повече отпадъци, толкова по-големи емигрантски вълни.
Чак е абсурдно как съвременните европейски елити предизвикват бедност и упадък на своя континент и същевременно пряко или непряко подпомагат демографската експлозия в други части на света. Та какво друго е именно продоволствената, медицинска и друга помощ, която щедро предоставяме, без ясни условия за контрол над раждаемостта.
Разбира се, че всичко това европейските елити ще опаковат в красиви фрази за здравето на планетата и всеобхватната хуманност, но реалността е друга. Като обикновени граждани имаме малък шанс да спрем този упадък. Времето за това намалява.
Най-съществената възможност са именно изборите за Европейски парламент през 2024-та година. Ако новият европейски парламент отхвърли забраната за изработка на коли с вътрешно горене, прекрати търговията със забранени емисии и накара Украйна да приеме реалността каквато е днес. Ако се затвори външната граница на ЕС за нелегални мигранти, то ние и нашите деца ще имаме шанса да видим, че ЕС няма да се превърне в една незначителна, бедна, мръсна част от света.
Източник: paroubek.blog.idnes.cz
