Професор Дарина Григорова е историк, специалист по история на Русия от Софийския университет.
Има една нашумяла тема, която определено разделя българското общество. Може би и това по-късно да споменем дали разделя обществото или разделя обществото и част от елитите в България именно темата за паметника на Съветската армия. Защо сега решиха да посегнат на паметника? Това решение продиктувано ли е от желание да се издокарат властите пред геополитическия партньор, или може би да сплотят електората си, или от някакъв страх дори?
– Първо, това е изключително и само българска отговорност за това вандалско решение.
– Тоест не смятате, че посолството…?
– Не, не. Не, че посолството не би приветствало, но тук да прехвърлим вината на посолството е много лесно. Не, това е българско решение и то засяга екипа на новия кмет. То си има имена и то е свързано с поругаване на българската памет, защото тази скулптура е с руски войник, съветски войник и българско семейство до него, най-високата, която почнаха да режат методично. Да напомня, че режат глави и по време на Втората световна война на партизани. И за една глава правителството официално дава 50 000 лева награда. Има снимки с отрязани глави. Привет на Ислямска държава или на умерената опозиция, или на Хамас.
Тоест това са тази част от българите, които ненавиждат България, защото този паметник е все още пример и за българско достойнство, за българското участие в Победата. Защото касапницата, която сега устройват, е извън всякакви закони. Това, което наричат демонтаж, не е демонтаж, това е разрязване по най-касапски начин на произведение на българското изкуство. Български е екипът от скулптурите, които са го замислили, български са били и моделите.
Това е желанието, отмъщението на победения, защото те [победените] не могат да празнуват 9 май. Те са малък процент, тези, които са рязали глави за 50 000 лева и са си го снимали. Тези, които са горили къщите на ятаците, тогава са ги наричали “помагачи”, не ятаци, на нелегалните. А паметникът символизира българите антифашисти и те не са малко. Българския генерал Стойчев, който на е на Червения площад на парада на победата. Това е българомразие, най-малкото. И не е безобидно.
– Паметникът не символизира ли освен Съветската армия, също и да кажем хилядите българи, които загинаха като част от Първа българска армия?
– Именно това е българското участие на страната на победата. Това е Трети украински фронт, между другото. Привет на славо-украинците. Трети украински фронт! И това, между другото, действие, което е равнозначно и на светотатство, по начина, по който го извършват, е едно садистично безсилие да се борят с паметници, защото срещу жива армия никакви ги няма. И не само срещу жива армия. Тези радетели на съвременните нацисти, особено връзката с Украйна тук е много близка, те не биха си позволили да излязат срещу някого очи в очи. Това е много малък процент силно комплексирани хора и доста нервни, между другото. Вие споменахте за страх, ами, нервни са, нервни са. Плетат език и тези, които обясняват защо, как, са решили, въпреки привидната безнаказаност на това, което се случва. Но има нещо много важно. Този паметник символизира освобождаването на концлагерите. Освиенцим е освободен от Червената армия. И тези, които поругават паметника, застават зад тези, които са затваряли евреи, славяни, всякакви ЛГБТ-та, и предвиждат за едните смърт, а за другите тор. Да броиш до 100, да нямаш университет, говоря за славяните. Това е една специфична славянофобия и чист антисемитизъм.
– Ами, тези, които унищожават паметника, днес твърдят, че няма славяни, били измислени от Екатерина Велика, че…
– Това е част от нацисткото виждане, расисткото виждане за славяните. А че те го споделят, не ме учудва, но това е и антисемитизъм. И аз съм много любопитна как ще реагират българските евреи на това, което се случва в момента. Жалко, че го няма Анжел Вагенщайн, но всъщност добре и че го няма, той това, ако го беше видял, щеше да изпита огромно разочарование. Защото да не забравяме, България, да, спасява българските евреи благодарение на Църквата и обществото, но в България има Закон за защита на нацията и българските евреи са били безкрайно унижавани, и това не трябва да се забравя. Тези хора, с отрязаните глави за 50 000 лева, не го повтарям, потретвам го, и със Закона за защита на нацията, тези хора в момента се радват с това варварско разчленяване на паметника на Съветската армия. А вижте го, то дори лицето му [на руския войник] така е направено, че то е ведро, нищо не могат да му направят. Ръката, около която подскачаха, дори един зам.-областен управител се снима в черно облечен, велик героизъм до отрязаната ръка с автомата. Както отбеляза във Фейс-а е една приятелка, преводач, фин човек, няма да казвам име, “Ами тя ръката държи, не пуска автомата. Те дори това не могат да направят”. Тоест, при цялата ситуация, колкото и да се надругават, не могат. Пъплят отгоре като малки лилипутчета с някакви флексове и нищо, и остават нервни. Няма как да не са нервни, защото контранастъплението остана във виртуалния свят на нашите медии, пък хич не върви. А днес Путин, той беше цитиран вече, но той напомни на един въпрос, какви са целите в Украйна, те са същите. Демилитаризация, която вече е факт, денацификация. А трябва да знаете, че след…
– Денацификация и демилитаризация, може ли да се получи без демонтаж на режима в Киев?
– Не, напротив, то е успоредно с демонтажа, но имам друго предвид, че след денацификацията на Украйна, която е въпрос на време, ще последва денацификация и на България. И затова бързат.
– Някой би казал: ние сме в НАТО?
– О, разбира се, но НАТО ще трябва да се върне в границите на 97-а година.
– Защото това вече е друго искане.
– Да, то не е забравено, това руско искане. Така, че то [НАТО] ще трябва да се трансформира. Но, тези, които режат паметник, въпреки цялата им, безсилна ярост, пак да кажа, на победени, не могат да отрежат историята с флекс, не става, тя вече е в минало свършено и Победата е факт. Неблагодарността също, но това си е личен избор на всеки. Те не си дават сметка, може би, част от тях, но тези, които са поръчители са наясно, че в Украйна, когато рязаха паметници, почнаха после да режат хора, а сега се реже украинска територия. И тези, които скачаха на Майдана преди 8 години, младежи, сега мобилизирани насилствено, защото не могат да избягат от държавата, както биха направили, ако имаха възможности или каквито са децата на всички политици украински, няма нито един в армията, те се връщат, ако се връщат изобщо с ампутирани ръце, крака, в ужасяваш вид. Нашите неонацисти, и пак да кажа български антисемити и расисти, които в момента правят това с паметника, спокойно биха го допуснали в България. И е хубаво да се обединят тук, малко наивно звучи, нашите политици, тези, които имат някакъв разум, не просто стоически да разсъждават за това варварство, както направи президента, но като страничен наблюдател или пък другите леви, Възраждане, които пред оградата правят някакви постфактум протести или пък демонстрации в парламента, те де факто с нищо не могат да попречат. Нямаше нито един политик, когато се събраха полицаите и беше ясно, че има кран, никой не призова хората да тръгнат към паметника. Никой не се е осмели да го направи.
– Ако го бяха направили, нямаше ли властта да използва това като извинение за някакъв вид дори…
– Не, можеше да даде заден ход. Никой не знае. Става дума за присъствие, мирно, но присъствие, а нямаше такова нещо. Имаше постфактум и сега има постфактум, словесен шум.
– Но в крайна сметка, ние не овластихме ли като общество, не овластихме ли рушителите на паметници?
– Да, това са негласувалите.
– И дадохме картбланш на тези хора да управляват?
– Да, тези избори са все пак… Остана спорният момент. Но тези, които не гласуваха всъщност, подкрепиха сегашното управление и те са част от това, което се случва в момента. Волно или неволно, това е факт. Имаше и много хора, които не гласуваха за Ваня Григорова в търсене на идеалния кандидат, какъвто няма по принцип. Няма идеални хора. Но сега, ако ги попитам темата „Ваксър-антиваксър”, толкова ли е важна и актуална, поради която Вие не гласувахте за Ваня Григорова, след като гледате това безчинство? Защото с това се почва, но то няма да спре.
– След това може би на Цар Освободител паметника, Докторския паметник.
– До него няма да стигнат, не че не го желаят, но до него няма да стигнат. Няма да имат време. Няма да имат време! Просто времето им е малко и времето за изстъпление ще е доста малко. Но…
– Но ще сменят, например, имената на Граф Игнатиев, на Алабин…
– Вижте, имена на улици се сменят. Да напомня ли какви булеварди е имало в България? “Бенито Мусолини”.
– От демократичната власт предишна.
– “Адолф Хитлер”. Да. Имената на улиците се сменят. Това не е толкова страшно. Говорим, че най-ценното все пак е човек. Тази власт е способна да поругае не само паметник, но и хора. И това започна…
– Искате да кажете, че имат смелостта да стигнат до такова нещо, каквото украинците стигнат в 2014-2015, директно да се горят живи хора?
– Украинският пример не е патент само за Украйна. А това е модел, който може тук да се възпроизведе, защото има малцинство, активно и лишено от здрав разум. Но защото тази власт, специално и на столична община, е готова на всичко. Това се прояви преди няколко дни, когато поставиха химическа тоалетна зад Олтара на Св. Александър Невски, Патриаршеската катедрала, и тази тоалетна стоя почти три дни. Вие разбирате ли за какво става дума?! А когато поругаваш, това е отношение към Православието, към сърцето на България, Патриаршеската катедрала, и към всички българи. И към себе си, разбира се, но те едва ли стигат чак дотам, като извод. Но ти, щом си способен това да го направиш, може да направиш всичко срещу България, това имам предвид. И за този кратък период, докато трае линията на Източния фронт, както винаги спираме до линията на фронта, ще имат възможност за изстъпления, ако не бъдат спрени от по-разумните, с опит политици, които все пак знаят, че в България режимите се променят бързо и отвън. И това е неизбежно. И пак да кажа, след Украйна и денацификацията там, ще има денацификация в България. И това е неизбежно. Защото има нацизъм.
– Те биха се оправдали или по-скоро, така, биха се потупали в гърдите, че зад тях седи една суперсила, най-добрата, най-свещена, най-правна, демократична на света?
– Тази суперсила ще се договори с другата сила. Русия и Щатите ще се договорят. Не, решението за паметника е българска отговорност, никакви оправдания с посолство тук не важат. Абсолютно никакви. То не е и законно, но вече е нарязан. Не, че паметници не се възстановяват. Да не си мислят, че това, което се случва е необратимо. Не, не. Това е необратимо от гледна точка на тяхното достойнство, защото българи го правят.
– Професор Григорова, да Ви попитам, доколкото знаете, има ли в Унгария, която се сражавала с Червената армия, доста по-яростно, отколкото българите, които не са се сражавали с нея, има ли в Унгария паметници на Червената армия, например?
– Ами не съм чувала да ги махат. Не мога да Ви кажа колко са и дали са толкова, колкото в България.
– Защото те даже губят стотици хиляди хора на Източния фронт.
– Но унгарците имат хубави музеи, между които музей на тоталитаризма, който е абсолютно антисъветски, но си е в техен историографски стил. Това е тяхното разбиране за история. Но вандалски актове там няма, както виждате сега и поведението на Орбан следва националния си приоритет, той де факто партнира на Русия, защото има свои национални интереси в изкуствено създадената Украйна. И не само…
– А, доколкото ми е известно и във Виена не се махнали паметника на Червената армия?
– Няма да го махнат нито във Виена, нито във Берлин. Това е излишно да го дискутираме изобщо. Не го махат и в Братислава, там пък е нещо огромно. Може да се възстанови и тук. Материалните неща се възстановяват. Тук имаме малко по-нагоре от този паметник в парка „Братската могила“ огромен, красив паметник и има кости на загинали. Той също стои. Но тези, които поругаха Катедралата и Православието, и сложиха тоалетна зад Олтара, повтарям, зад Олтара… Могат да кажат, че е по незнание. Добре, но един човек, дори далеч от религията, атеист, би ли сложил тоалетна до място, което уважава? Да речем, че отива в Народна библиотека и го слага на най-видно място. Или същите тези власти в момента, които се припознават и като дъновисти. Личен избор.
– Визирате кмета.
– Да, по негово „откровение“. Същите те няма да сложат тоалетна до джамия. Съмнявам се да го направят. Или до католически храм. Не. Сложиха го до Православния, до Св. Александър Невски. Така че те са готови на всичко от гледна точка на нечистоплътност. И в това няма никакво съмнение.
– Това всъщност не е ли все пак до някаква степен задание, визирам за православната проблематика? Защото ние помним известните думи на Бжежински, че след комунизма най-големия враг е Православието.
– Това не е точна перифразира на Бжежински, но има други текстове, в които смисъла, който му приписват, е същият, все пак има полски корени, католически, с травми към Православието, да кажем така. Да, може да се каже. А, между другото, за паметника на Червената армия. Червената армия и 9 май, 9 май е след Гергьовден, 6 май 1945 г. и Великден. Той съчетава свети Георги, който е покровител на нашата армия и на България, и нашият Манастир Зограф е свети Георги, и Великден, Пасха. И след тази война България, благодарение на Руската Православна Църква, Българската Православна Църква, възстановява своето патриаршеско достойнство. Така, че този паметник символизира всичко това, което сега го режат.
– И в чисто практически план той символизира факта, че днес цяла Южна България, е част от България, а не от Гърция, да припомним, може би.
– Така е, но…
– Че на Парижката мирна конференция нашите евроатлантически партньори искаха Родопите, Пирин.
– Ние запазваме и Добруджа благодарение на СССР, да не забравяме, защото има достатъчно основания да не остане част от България. Но това показва, че рушителите на този паметник, не ги интересува България. Не ги интересува нищо скъпо българско. Това е злобата на победения, пак да кажа аз. Но ще трябва да ги разочаровам. Няма да е дълго времето, с което разполагат. Времевият прозорец за безчинства не е много голям.
– Как го оценявате Вие хронологически времевия прозорец? Без да гадаем, но все пак приблизително.
– Историците не правим прогнози, но съдейки по тази тенденция, която е в момента, пак да кажа на линията на фронта, може би година. Ако не се стигне до разширяване на конфликта вече в регионален, тогава ще има непредсказуеми последици. Тогава, Вие споменахте за Южна България. Ако остане в България ще бъде велико чудо при разместване на пластовете. Но това вече никой не може да го каже. Но при запазване на войната в този регион – Украйна, може би до година.
– Това е също проблематика, която предлагам да обсъдим във втората част на нашата предаване. Благодаря ви много за коментарите.
– И аз благодаря.
– Ще поговорим във втората част. Благодаря и на вас, уважаеми зрители. Благодаря и на вас, уважаеми зрители. Благодаря.
Автор: Симеон Миланов, Pogled.Info
Следва видеото на втората част:
