Денков предупреди: Хвърлям оставка! Вижте кой спасил правителството, мятайки се като Рамбо

Kомпромис на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за промените в бюджета спасиха кабинета, чийто премиер Николай Денков бе готов вчера сутринта да хвърли оставка. Депутати от некоалицията коментираха, че отстъпките на Борисов са спасителен ход срещу поредно служебно правителство на Румен Радев точно преди местните избори и още извращения по време на кампанията, пише „Труд“.

Повод за обтягане на отношенията в некоалицията този път станаха промени в приходните източници на проектобюджета, които финансовата комисия прие малко преди полунощ във вторник. След гласуването финансовият министър Асен Василев обяви, че министерството се дистанцира от приетата от комисията рамка.

 

Рано сутринта в сряда, преди заседанието на парламента, в ПП получили есемес от премиера Николай Денков с предупреждение, че е готов да хвърли оставка, ако не бъдат коригирани решенията на бюджетната комисия.

“Ще подкрепим това, което Асен Василев предлага”, обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след продължила повече от час лидерска среща. За първи път от формирането на правителство обща пресконференция, застанали рамо до рамо, дадоха Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов.

 

“Компромисът да направим правителство мисля, че успокоява обществото. Бюджетът е политическият закон на едно подобно управление. Ако не се приеме бюджет, внесен от Асен Василев, то правителството пада. Отстъпих много неща, които говорих, колегите се съгласиха за електронното плащане за фирми над 100 души, в същото време ние приехме за касовите наличности, за плащането на фишове по електронен път, за фонда, да против съм, но за да отидем към Еврозоната и да не вдигнем допълнително инфлацията ще подкрепим това, което Василев предлага”, каза Борисов.

“Таванът за цените на тока за бизнеса ще остане 200 лева”, заяви Кирил Петков.

“Това е антиинфлационна мярка, която ще остане, така че да сме сигурни, че влизаме в рамките, които се изискват от механизмите за оценка за еврозоната. Приоритет са Шенген, еврозоната, съдебната реформа, постигнахме общи резултати и сега ще влезем в зала, за да ги подкрепим”, допълни Петков.

Христо Иванов обяви, че на лидерската среща е постигнато съгласие приходните мерки да бъдат приети с малка корекция – електронното плащане за фирмите ще е задължително за тези с персонал от над 100 души, а не с 50 каквото бе предложението на финансовия министър.

Според изчисления на Георги Ганев от ДБ само от отпадането на приходни мерки в проектобюджета по време на заседанието на бюджетната комисия се губели между 600 млн. лв. и 800 млн. лв. Приети бяха и няколко предложения за увеличаване на заплатите на МВР, ДАНС, НАП и агенцията по храните.

Бяха гласувани и средства за подпомагане на университети, земеделци, храмове и вероизповедания. Според ППДБ всички тези допълнителни плащания, които прие бюджетната комисия по време на гласуването на второ четене на финансовата рамка, в зала ще отпаднат. Депутати от ГЕРБ признаха, че още не знаят какво точно са се разбрали Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов на лидерската среща.

Очаква се болниците да генерират загуби

Деян Николов, депутат от “Възраждане”: България тръгва по гръцки сценарий

Предложеният проект за финансова рамка може да бъде определен единствено като бюджет “Еврозона”. Министърът на финансите взе проекта на служебното правителство и застави приходните органи на страната да измислят предложения, които няма да работят, но да оправдаят корекциите в приходната част, така че дефицитът да падне до 3%.

Публична тайна в Народното събрание е, че приходите е много вероятно да не се реализират по план. Най-големият подводен камък е реакцията на бизнеса по отношение на новите мерки, които се залагат. Министерството на финансите тръгва да директен сблъсък с бизнеса и е много вероятно да има тиха съпротива, която да доведе до повече сива икономика и по-малко приходи в бюджета.

Разходите в бюджета също ще се увеличат между първо и второ четене с около 300 милиона, а правителството няма стратегия как да разреши структурния проблем в бюджета. Текущите разходи са прекалено много и не мога да се покрият от приходната част, а правителството не желае да реже социални разходи.

В момента България тръгва по гръцки сценарий, който можем да спрем, ако изготвим средносрочна стратегия за бюджета и насочим усилия към инвестиции, увеличаване на производителността и по-голям ръст на БВП през следващите години. Алтернативите са да се режат социални разходи в следващите години или държавата да съществува на кредит.