На 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще участва от 10.00 часа в тържествения водосвет на бойните знамена и знамената светини на Българската армия на площад “Свети Александър Невски” в София, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В тържествения ритуал ще участват и министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия. Поканени са да присъстват представители на държавното ръководство, Дипломатическия корпус, както и на военно-патриотичните съюзи.
Водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще се проведе пред паметника на Незнайния воин в столицата.
Той ще бъде отслужен от наместник-председателя на Светия Синод на Българската православна църква Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Григорий. В ритуала ще участват знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената – светини и представителни блокове на въоръжените сили. При изпълнението на националния химн по време на водосвета на бойните знамена ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта. В края на тържествения ритуал над площад “Александър Невски” ще прелетят три самолета МиГ-29.
Държавният глава ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще поднесе венец пред паметника на Незнайния воин, след което ще се състои тържественият марш на представителните блокове на Въоръжените сили.
Предвидено е в 12.00 часа пред сградата на Администрацията на президента да се състои тържествена смяна на почетния гвардейски караул, на която ще присъстват и ученически гвардейски отряди.
По-късно държавният глава ще приветства на “Дондуков” 2 младежи от ученическия гвардейски отряд и духовия оркестър при Професионалната техническа гимназия “Д-р Никола Василиади” в Габрово, както и ученическите гвардейски отряди при Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство “Пейо К. Яворов” в Гоце Делчев, Средно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Рудозем и Общински младежки дом в Русе. В Гербовата зала ще бъдат връчени клетвените обещания от капитаните на отрядите, както и плакети от директори на училищата.
След това ученическите гвардейски отряди ще разгледат президентската библиотека.
Националният военноисторически музей ще отбележи 6 май с вход свободен
от 10.00 до 17.00 ч. за постоянната си хронологична и външна експозиция.
С Ден на отворени врати Денят на храбростта и празник на Българската армия ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей и Парк-музей „Владислав Варненчик“ във Варна и Музея на авиацията в Крумово.
По традиция Посолството на България в Скопие съвместно с Министерството на отбраната организира от 2010 г.
чествания на Деня на храбростта в Република Северна Македония.
Тази година на 6 май на българското военно гробище в Ново село ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите български военнослужещи и ще бъдат поднесени венци и цветя. Ще присъства делегация от Министерството на отбраната, водена от Димитър Илиев – директор на Дирекция “Социална политика и политика по военнопатриотично възпитание”. В ритуала ще участват военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военновъздушно училище “Г. Бенковски” – Долна Митрополия.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването[1][2].
По време на войните в периода 1912 – 1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.
Дълго време, паралелно с Деня на храбростта, съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 1920-те години тези 2 празника се обединяват и се чества само Ден на храбростта и победите на 6 май.
