Доц. Киселова издаде неочакван проблем със съдийството на Десислава Атанасова

България отблизо

В петък с две проекторешения за конституционни съдии бяха избрани Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. В решенията беше записано, че те се избират за срок от 9 години. Малко преди това Конституционният съд се беше произнесъл по искане на президента Румен Радев във връзка със закъснелия избор на Народното събрание, че при късно избрани конституционни съдии, те имат и по-кратък мандат.

Тази тема беше разпозната като проблемна и от депутатите.

„Всички актове на НС се обнародват в Държавен вестник. За нормативните обнародването има значение от гледна точка на влизането им в сила. Решенията не са нормативни по своята същност, а правоприлагащи и те са произвели действие още в петък. Считаме, че са избрани от петъчния ден“, обясни пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право.

Полагането на клетва, съгласно Закона за Конституционния съд, трябва да се осъществи в 7-дневен срок от избирането от Народното събрание, посочи тя.

„А оспорването пред Конституционния съд е въпрос, който е най-добре да се повдигне след обнародването. Но те могат да бъдат оспорени и преди, и след клетвата“.

Председателят на Народното събрание е отговорен да бъдат публикувани този вид актове, обясни доц. Киселова.

„Според мен, те ще бъдат публикувани във вторник“.

Доц. Киселова обясни, че Десислава Атанасова би трябвало първо да бъде освободена от работата си в парламента, а след това да положи клетва като конституционен съдия.

„Ако го направи преди това, още повече се засилва усещането за нередности в процедурата“.

Председателят на Конституционния съд е обнародвал тълкуването на конституционния текст докога са мандатите. Да се бърза преди това ми прилича малко на действия на селски хитреци, заяви тя.

„През тази седмица ще започнем да говорим за това от кой момент се счита за задължително тълкуването на конситуционната разпоредба. Страхувам се, че на полето на теорията на народните ни представители малко им куцаше правната подгтотовка.

Въпросът за тълкуването е важен и има няколко мнения. Според мен, почти всички колеги ще поддържат тезата, че тълкуването има действие от момента, в който е създадена нормата“.

Конституционните съдии считат, че не трябва гражданите да сезират Конституционния съд, отбеляза още доц. Киселова.

Тя посочи, че те стават конституционни съдии от момента, в който положат клетва.

„Не са го направили преди решението на Конституционния съд да влезе в сила и поради тази причина са избрани до довършване на мандата, когато ще трябва да се обнови състава на съда .т.е. след 7 години“.

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *