Дъглас Макгрегър наскоро заяви на страниците на The American Conservative, че отказът на Вашингтон да признае легитимните интереси на Русия в областта на сигурността в Украйна и да преговаря за прекратяване на войната ще бетонира „пътя към продължителен конфликт и човешко страдание“.
А светът вече не иска войни, смърт, глад и разрушения, само за да могат елитите на две – три държави да живеят в лукс и разточителство. Обаче САЩ направиха точно тази грешка. Превърнаха войните в основно занимание.
Както отбелязва Макгрегър, дори сега, когато ситуацията в Украйна се обръща в полза на Русия, външната политика на Вашингтон продължава да се подхранва от идеологическата самозаблуда на „истинските вярващи“:
„Като „най-добрите и най-умните“ от 60-те години, те са нетърпеливи да пожертват реализма, заради пожелателно мислене, за да се въргалят в разпръскването на публичност и самореклама, при повтарящите се едно след друго, публични посещения в Украйна.“
Това наистина е спектакъл, зловещо напомнящ за събития отпреди повече от половин век, когато прокси войната на Вашингтон във Виетнам беше ескалирана, въпреки че се проваляше.
Водената от САЩ/НАТО прокси война срещу Русия в Украйна вече доведе до фалит украинската икономика, резултат, който някои наблюдатели видяха преди девет месеца.
Това също ще ускори намаляването и провалянето на международната роля на САЩ, или както повечето я наричат, хегемонията. Когато великите сили не успеят да балансират своята икономическа база с военната си мощ и стратегически ангажименти, те рискуват да пренапрегнат империята.
Това е основният глобален риск за Америка през 20-те години на двадесет и първи век.
И поради все още голямата роля на САЩ в световната икономика, глобалните последици от такова пренапрежение ще бъдат неблагоприятни и обширни.
В „The Best and the Brightest“ (1972) Дейвид Халберстам твърди, че именно отказът на американските политици и интелектуалци от елита да признаят истинската икономическа и човешка цена на ескалацията във Виетнам ги е накарал да пожертват реализма в името на пожелателното мислене. Тоест, те не виждаха реалността, а онова, което им се искаше да видят.
И точно затова те просто отхвърлиха идеята, че Югът може да не спечели срещу Северен Виетнам. Точно затова и тогавашният държавен секретар Дийн Раск каза: „Няма да се оттеглим, докато войната не бъде спечелена.“
По подобен начин през септември държавният секретар Антъни Блинкен обеща трайна подкрепа на САЩ за Украйна по време на посещение в Киев.
„Това е ключов момент“, заяви той пред украинците, добавяйки: „Ние ще подкрепяме народа на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“.
Убеден, че категоричната военна победа вече е недостижима, генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, настоя за дипломатически изход, въпреки че „истинските вярващи“ на Байдън се бореха „да изтрият от публичното пространство забележките на Мили относно необходимостта от дипломация за решаване на конфликта в Украйна“.
По-късно президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че загубите на Украйна във войната с Русия възлизат на 100 000 войници и 20 000 цивилни, въпреки че нейният туит беше бързо изтрит и беше пуснат нов, без броя на загиналите.
Идеологическите самозаблуди си имат цена. Точно както ескалацията във Виетнам на „истинските вярващи“ на президента Джонсън разруши неговата вътрешна мечта за „Велико американско общество“, сляпата вяра на президента Байдън в неговите съветници подкопа вътрешния му дневен ред.
В навечерието на коледния сезон президентът Владимир Зеленски отправи емоционален военновременен призив към съвместното заседание на Конгреса, призовавайки за повече военна помощ от законодателите. Това, закле се той, е необходимо за „евентуалната победа“.
И все пак, вече половин година преди това – месеци преди руските зимни операции – собственото му правителство, заедно с Европейската комисия, изчисли, че инвазията на Русия е причинила над 97 милиарда долара преки щети на Украйна и може да струва 350 милиарда долара за възстановяване на страната.
В прокси войната икономическата и хуманитарна помощ за Украйна беше изобилна и историческа.
До късната есен Конгресът прие три пакета за помощ на обща стойност 68 милиарда долара, докато администрацията на Байдън изпрати нова молба за помощ от 38 милиарда долара, което ще доведе до общата сума от 106 милиарда долара.
Въпреки че е проектиран да продължи до септември 2023 г., пакетът помощи ще бъде изчерпан до май при текущия темп на разходи (6,8 милиарда долара на месец).
Дотогава Белият дом на Байдън трябва да поиска допълнителни средства на фона на глобалните перспективи за рецесия.
В международен план Америка осигурява по-голямата част от общата помощ на Украйна (62 процента). Помощта от източници извън САЩ възлиза на 41,4 милиарда долара.
Международната сума от над 110 милиарда долара представлява повече от половината от предвоенния БВП на Украйна (200 милиарда долара).
Добрата новина: Украйна щеше да бъде провалена държава без помощта на САЩ и ЕС. Лошата новина: същата помощ ще удължи страданията на украинците.
Дори когато международните медии рекламираха миража на военния триумф на Украйна, реалният БВП на страната спадна с над 35 процента на годишна база през третото тримесечие на 2022 г. – преди неотдавнашната масирана инфраструктурна атака на Русия.
Само преди година Украйна, под ръководството на Зеленски, все още беше позиционирана да играе критична роля като мост между Източна и Западна Европа, благодарение на жизненоважната си позиция в китайската инициатива „Един пояс, Един път“.
Преди руското нахлуване Украйна флиртуваше с неутралитета докато – министър-председателят Борис Джонсън не даде да се разбере много ясно, че това не е приемливо за САЩ и техните съюзници, които искаха да „отслабят Русия“, както министърът на отбраната Остин призна по-късно.
Геополитическите планове на НАТО и САЩ искаха Украйна като масивна военна база.
Преките физически щети на инфраструктурата скочиха до 127 милиарда долара още през септември; това е над 60 процента от предвоенния БВП. Въздействието върху производствения капацитет на ключови сектори, дължащо се на повреди или загуба на територии, е значително и дълготрайно.
Делът на населението с доходи под националната линия на бедността в Украйна може да се утрои, достигайки почти 60 процента през 2022 г., с големи рискове за още по-голям спад, ако ситуацията с войната и енергийната сигурност се влоши.
Деветте месеца война доведоха до масово разселване на населението. Над една трета от населението е разселено и над половината от всички украински деца са били принудени да напуснат домовете си.
Към октомври 2022 г. броят на украинските бежанци, регистрирани в Европа, е 7,8 милиона, а броят на вътрешно разселените хора е 6,5 милиона.
През 2022 г. растежът на БВП на САЩ на годишна база вероятно ще остане стагниращ между 0,1 процента и 0,2 процента, което се дължи на неустойчивото вземане на дългове, което се ускорява от прокси войната в Украйна.
Ключова роля в този дълг имат военните разходи; както при войната във Виетнам, тези разходи служат главно за ескалация на военните действия. В продължение на десетилетия САЩ са използвали прокси сили, за да водят войни против правилата на международната общност в най-малко 17 държави.
Само през последните две десетилетия цената на глобалната война срещу тероризма за САЩ и техните партньори възлиза на 8 трилиона долара и 900 000 смъртни случая. Разходите в целевите държави са много, много по-високи.
От икономическа гледна точка, тези военни разходи, включително помощта на САЩ за Украйна, трябва да се разглеждат като масивно, повтарящо се, многогодишно кейнсианство: серия от военни пакети от стимули за подпомагане на американската икономика – не на Украйна! – на фона на задълбочаващата се световна стагнация.
Само че за разлика от кейнсианските стимули, които могат да имат ускоряващ ефект в цивилната икономика, тези пакети облагодетелстват главно Пентагона и „Голямата отбрана“ – военно-промишления комплекс и неговите въртящи се елити.
До края на 2022 г. държавният федерален дълг се очаква да се равнява на 98 процента от БВП.
