Интервю в подкаста на Майкъл Савидж с Дъглас Макгрегър.
Лош ден за армията
Майкъл Савидж: Какви няколко дни изминаха, полковник! Не знам как да нарека този подкаст, освен „Светът бавно обръща гръб на Зеленски и украинската война“. Причината, поради която казвам това, са снимките, които дойдоха от срещата на върха на НАТО, на които той стои сам, облечен сякаш с униформата на нюйоркски боклукчия от 1950-те години. С какво е облечен – чисто нови кубинки „Abercrombie and Fitch“ без нито едно петно от кал по тях. Аз мисля, че това е постановка. Какво мислите, полковник?
Дъглас Макгрегър: Мисля, че това е обида към служителите по чистотата на град Ню Йорк. Те са добри хора. Не, сериозно, там умират хора, а този човек се появява на срещата на върха на НАТО, след като те са му казали: „Стига вече, гадино, спри да искаш толкова много“, и е оставен да стои сам.
– Е, той е в костюм и може да продължава обичайното, докато някой не „дръпне изведнъж една линия“ и не изпрати хора да го свалят от сцената. До тогава това ще продължава и най-тъжното е, че дори и да сте прав, че много хора охладняха към него, той се превърна един вид в говореща досада и никой не го иска наоколо
– Защо изведнъж?
– Знаете ли, касетъчните бомби много ме тревожат и ме разстройват, защото познаваме тези оръжия като нечовешки. Като военен човек Вие ще кажете, че всички оръжия са античовешки – обичаен артилерийски обстрел, ако удари траншея, ще убие всички и ще ги направи на кайма. Но като аматьор, който гледа отвън, знам, че касетъчните бомби правят това хилядократно повече. Нищо не може да оцелее при атака с касетъчни бомби, така ли е?
– Не, всъщност касетъчните боеприпаси са ефективни само срещу меки мишени.
– Имате предвид човешка плът?
– Да, хора, автомобили, камиони, джипове, такива неща. Няма поражения върху бронирани превозни средства. Ние имахме огромни проблеми през 1991г. с тези касетъчни муниции, защото те произвеждат страшно много дупки. Накрая, след като те бяха изстрелвани пред нас, трябваше да караме през полета с касетъчни боеприпаси, които не бяха експлодирали. За нас в танковете нямаше значение, или в бронираните машини или за тежките картечници, които влачехме. Но камионите и джиповете зад нас понесоха ужасни удари и имаше пострадали хора, които се бяха случили в близост до тези неща, които се бяха разпръснали на части. Но, нека говорим честно, истинската вреда я видяхме след войната – когато видяхме деца, по долината на река Ефрат, които намираха тези неща разпръснати наоколо и бяха наранявани от тях. Ние лекувахме някои от тях, евакуирахме други в полевите болници, за да бъдат лекувани от раните, които бяха получили в резултат на тези касетъчни боеприпаси.
– Аз изтръпнах, когато видях, че нашият президент одобри използването на касетъчни бомби. По хиляди причини, не само заради вредата, която те нанасят на човешкия живот, а защото в общи линии ние знаем, че те са в края на срока си на годност и всичко това е толкова цинично, че не е за вярване. Това, което аз прочетох, поправете ме, ако греша, в края на срока им на годност те не могат да бъдат използвани и затова военно-промишленият комплекс, простете, казва: „Абе, я да ги изпратим на Зеленски, нека той ги използва, за да можем ние да си направим нови.“
– Мисля, че е по-лошо. Иска ми се да съм носител на добри новини, но в този случай мисля, че е още по-лошо. Имаме група от висши служители в Департамента по отбраната, които никога не са свършили добра работа, подготвяйки ни за война. Ако се върнем назад към 2001, 2002, 2003 г., ние открихме много бързо, че бронежилетките, които носехме, бяха анахронични и не вършеха добра работа, имахме нужда от нови защитни облекла. Затова въпросът е какво стана след 1991г., минаха 20 години. Нищо ново ли не сме изпробвали, нямаме ли нови шлемове, нови бронежилетки? Отговорът беше – не, нищо не сме направили. Същото се отнася и за бойните машини и колесните машини – хората, които оперираха с джиповете и камионите – войниците, в крайна сметка, не можеха да чакат да бъдат унищожени, затова започнаха да гу укрепяват със стомана отстрани, за да ги предпазят от обстрел с малокалибрени оръжия. Въпросът беше защо никой не помисли за това по-рано, защо изпращаме хора с уязвими превозни средства? Помня, отговорът на Ръмсфелд беше „Ами, отиваш на война с такава армия, каквато имаш“. Но правилният отговор беше ‚Добре, връщаме се обратно и уволняваме няколко от тези висши служители, които са отговорни за тези глупости и не са направили нищо“. Шинсеки беше човекът тогава, през 2003 г., и нямаше добър отговор. Той не беше направил нищо повече от предшествениците си. Сега въпросът е, изпращаме тези Bradleys и виждаме какво става с тях, когато те са почти в края на своята използваемост от 80-те и 90-те години. Те винаги са съдържали твърде много алуминий, винаги са били прекалено леки, танковото гориво тече по пода на танка – всякакви проблеми, но никой не си прави труда да поправи каквото и да е. Пращаме тези неща и те не се справят много добре на бойното поле.
– Чакайте, нека проверя, дали съм разбрал. Пращаме ги за какво, за паравани, знаейки, че са безполезни?
– Мисля, че хората няма да приемат този аргумент – че са безполезни. Те все още имат много мощна картечна система в тях, все още са мобилни, но проблемът е че това е вехта, остаряла техника. По-голяма част от армията и флота също са с остаряла техника. Нищо не е ново. Имаме нужда от нови попълнения от оборудване, имаме нужда от нова организация. Нашата организация е все още като от времето на Втората световна война.
– Мисля, полковник, че въпреки че Вие сте експерт по военно дело, а аз не съм, но пропускате нещо много важно – ние сега имаме будна армия и те могат да ходят с много красиви униформи. Могат да се бият на високи токчета. Червилото сега вероятно се осигурява от новото командване. Червило за бойното поле. Ние използваме украинските войници като морски свинчета в известен смисъл, така ли е?
– Използваме ги като храна за оръдията. Тези нещастни човешки същества са употребявани не само от тяхното ръководство, които в крайна сметка са марионетки на Вашингтон. Това са хората, които в началото бяха избрани да направят нещо, спомнете си – Зеленски беше избран с платформа за мир. Той обеща да има мир с Русия, да не се присъединява към НАТО.
– Сигурно скоро ще започне да носи униформа като на Кастро. Отново, изглеждайки сякаш току-що е дошъл от бойното поле. Номерът е изтъркан, всички знаят, че това е измама, той е само кукла за забавление. Но въпросът, полковник Макгрегър, е – използвах цифрите, които ми дадохте, за броя на загиналите руски войници и броя на украинските войници – можете ли да ни дадете текуща оценка за жертвите на бойното поле от двете страни?
– Нека направим моментна снимка на последните две и половина седмици. Така наречената украинска офанзива. Руснаците са имали може би 1500 до 2000 жертви, от които може би 200 или 300 са били убити. Украинците, от друга страна, са загубили някъде около 24-26 000 убити. И вероятно поне още толкова ранени.
– Това е невероятна и ужасяваща статистика, която не се съобщава никъде. Без да искам да оспорвам това, но как се сдобихте с тези цифри? От информирани източници?
– Някои от тези цифри излизат и в западната преса сега, промъкват се в различни вестници. Някой ми показа цифрата от 26 000 загинали украинци, която идва от офицер от разузнаването, който я е изпуснал пред голям вестник. Имаме също и доклади, които идват от руснаците, които всъщност занижават жертвите. Има всъщност нещо, което хората не осъзнават – че руснаците са доста предпазливи в твърденията за щетите, които са нанесли. И във времето коригират цифрите нагоре. Така че, смятам, че в началото те са мислели вероятно 15 до 20 000, а сега коригират цифрите нагоре, защото, разбира се, те виждат лежащите по земята тела. След това, разбира се, трябва да погледнем некролозите, които се публикуват в гробищата – украинските гробища са препълнени. Проблемът е в Киев – украинците сега го наричат Кийф, но той е Киев – няма да видим много белези, че се води война. Руснаците в голяма степен се въздържат от атака на този град, спомнете си – това е православен християнски град, който е рожденото място на християнството в Русия и затова руснаците изпитват много силно нежелание да нанесат щети на Киев. Ако погледнете хората по улиците – лято е, изглежда страхотно, баровете са пълни, клубовете са пълни, а само на 150 мили, 200-300 мили, е месомелачка и хората са поваляни и убивани в големи количества. Това е много странен набор от обстоятелства.
– И оркестърът свири, както на Титаник. Носът е под вода, a на кърмата танцуват и се веселят.
Полковник, проблемът за мен е това обръщане срещу Зеленски – клоунадата свърши, мъжагата с униформата, съпругата му, облечена с рокля, която сякаш е открадната от руски магазин на едро в Западна Украйна – примерно са разбили магазин на едро и са откраднали рокля за нея. Но те са остракирани от световната сцена, съвсем дискретно, в големия план те още са там. Те са в НАТО, на него му е казано да спре да иска толкова много, дори и на британците – бях шокиран, казах, преди Вие да дойдете – преглеждахме Туитър и едно от ключовите изказвания, които видях беше „Дори на британците им дойде до гуша от него.“ Британският секретар по отбраната беше казал подбрани думи – ето ги тук, ще Ви ги прочета, това е много добро: „Британският министър на отбраната Бен Уолъс каза, че Великобритания не е службата за доставки „Амазон“ на оръжия за Украйна и Киев, и е добре Киев да изрази поне някаква благодарност за нашата подкрепа“. Това е британският министър на отбраната Бен Уолъс.
– Е, Бен Уолъс трябва да благодари само на себе си за това, защото той водеше тази задача наред с всички други в Лондон и Вашингтон, за обричане на украинците на неизбежно унищожение от руснаците. Но има проблем с всичко това и хората пропускат нещо от срещата във Вилнюс. Има всъщност няколко проблема. Проблем номер едно е, че британците и французите сега обещаха крилати ракети с далечен обсег на украинците.
– Какво ще стане с тях?
– Вие бихте ли дали на човек като Зеленски и неговите офицери, които са отчаяни, те знаят, че са загубили, силите им се разпадат, днес министърът на отбраната Шойгу обяви офанзива срещу това, което той нарече „защитата Лиман“, което е насочено недвусмислено, по моя преценка, към Харков. Така че, руснаците започват сега офанзива на североизток от отбранителната си линия към Харков през Лиман. И какво е най-вероятно да направи Зеленски с оръжията, които могат да достигнат руска територия? Ще ги изстреля! Защо бихте му дали каквото и да е? Той отчаяно иска да ни въвлече във войната. Защо британците и французите му дават каквото и да било в този момент?! Каквото и да е, което той би използвал, за да уязви руснаците в Русия? Той на това се надява най-много – да въвлече НАТО във войната. А в момента той има само двама сериозни съюзника. Един от тях е Полша. Полското правителство остава решено, а литовските другари и Вилнюс ги следват плътно. Те продължават да говорят за собствена намеса в Западна Украйна. По някакъв начин. Те казват, това не е част от НАТО. Но ако вие сте руснак, а полско-литовски войски влязат в Западна Украйна, те все пак са членове на НАТО – руснаците ще гледат на това като на троянски кон на НАТО. Дали ще си седят там и ще кажат, „о, няма проблем, това са просто полско-литовски войски“? Те ненормални ли са?! Да, мисля, че са ненормални.
– Онзи ден направих подкаст с господин Алекс Марковски, той пише за American Thinker, заглавието беше „Неизбежна ли е ядрената война?“ Той не е военен човек като Вас, но е много умен читател на историята и писател. Аргументът му е доста сангвиничен, да използвам тази остаряла фраза и бих искал да Ви прочета встъпителния му параграф, може ли, полковник? „Дали Путин ще извади меча без нужда, може да е спорно, но геополитическата реалност е, че той няма да го прибере безславно. Каквато и да е цената, Путин съживи Русия и изгради отново икономиката ѝ от руините на рухналия Съветски съюз и не може да си позволи неговата Одисея да свърши с изчезването на тази страна.“ Какво мислите?
– Прав е, аз мисля, че няма никакъв шанс Русия да бъде разкъсана, каквато явно е една от целите на Вашингтон и неговите приятели.
– О, да. Джейк Съливан и нашият държавен секретар Антъни Блинкен – най-великият, заедно с неконсерваторите. Какво му става на Линдзи Греъм? Звучи като полудял кръволок?!
– Няма разлика между него и останалите, ако трябва да съм честен. Има много малко хора с трезва преценка за нещата – те мислят, че това е войната, нещо, което се случва в земята на други хора, далеч от тях и разбира се, ние сега говорим за Русия, което вече не е случаят. Добрата новина е, че европейците са наясно с това. Но ето, че британците и французите много, много непредпазливо предоставят тези крилати ракети с далечен обсег на Зеленски. Той ще ги използва точно за това, което казах, той е отчаян. Въпросът е какво правим ние? Припомнете си, това е президентът на Съединените щати, който седи и говори с някого в CNN и казва „Ами, ние нямаме повече амуниции, които да им изпратим.“ Така че, това е истинската причина да им изпратим касетъчните бомби.
– Защо нямаме повече амуниции?
– Това е първоначалното твърдение, което се опитвах да направя – хората начело на отбраната не си вършат работата. 40 % от нашите бойни подводници в момента са в портовете за поправка.
– Четох за това онзи ден. Но, все пак, не забравяйте, те трябва да инсталират транстоалетни на ядрените подводници. Опитвам се да внеса малко светлина в това тъмно място.
– Няма никаква светлина в това отношение, но изводът е, че флота от ядрени подводници, бойните подводници, са изключително важни за нас. И ако тръгваш на война с Русия и по някаква причина тези крилати ракети доведат до масивна руска контраофанзива, която отвее всичко до полската граница, най-глупавото нещо, което можем да направим, е да заплашваме руснаците с ядрени оръжия. Руснаците могат да напълнят Атлантика с подводниците си. Могат да сложат подводници и в Тихия океан, където към тях ще се присъединят китайците, защото китайците няма да седят и да чакат руснаците да бъдат унищожени от Съединените щати. Ние създадохме катастрофа, така че авторът на тази статията има право. Въпросът е кой управлява във Вашингтон? Кои са така наречените възрастни в помещението? Всички изсипват кофи с обиди върху Доналд Тръмп, той не беше възрастният, но той е единственият, който спря насилието.
– Миротворецът. Точно затова го подкрепих през 2015 година. Той беше човекът, който искаше мир, защото знае, че войната е лоша за бизнеса, освен ако не си в бизнеса с войни. Полковник, вие сте човек на войната, но вие сте и учен. Хората не знаят, че Вие имате и докторат, което аз много уважавам, защото аз работих много усилено за своя. Нали знаете, навремето не ги раздаваха на дъното на пакета с корнфлейкс, затова аз едва не умрях, пишейки доктората си и съм сигурен, че и Вие сте работили много здраво за Вашия. Така че, Вие не сте само военен, но и учен. И това ни води до следващия въпрос. Да забравим за касетъчните муниции и крилатите ракети, това е ескалация, ескалация, ескалация. Няма деескалация. Кога е вероятно да започне деескалация, какво би довело до такава, полковник?
– Мисля, че в Москва са стигнали до заключението, че единственият начин да се постигне деескалация, е да демонстрират, че са сериозни, още веднъж. Мисля, че отчасти това е и причината за някои от атаките на Пригожин – руският отговор на реалити шоуто, Евгени Пригожин. Но един от най-сериозните аргументи на Пригожин, който резонира силно сред руското население и мисля, че много старши офицери споделят виждането му, е този: „Вижте, това трае твърде дълго време, Владимир. Това трябва да свърши и тези хора няма да ни вземат на сериозно, докато не нападнем и не приключим това. Трябва да смажем тези хора в Киев.“ Владимир Путин не иска да прави това. По ред причини. Той не иска да провокира война със Съединените щати, не знае какво ще направим. Бои се, че нашите неуравновесени актьори във Вашингтон…
– Съгласен.
– …ще се обърнат към ядрения спусък.
– Съгласен.
– И затова той е разтревожен. Но мисля, че сега нещата вървят в посока, в която те казват, „Вижте, президент Путин, ние трябва да атакуваме, трябва да преминем през река Днепър, трябва да я прекосим и тогава хората ще ни възприемат сериозно.“ И когато казвам, че хората ще ги вземат сериозно, мисля, че те гледат към европейците. Те се отказаха от нас. Те не виждат никакви признаци, че ние ще се опомним и ще разберем колко сериозно е всичко. Но германците разбират, а задкулисно германците във Вилнюс казаха: „Вижте, ние нямаме интерес от унищожаване на Русия. Ние не искаме нищо подобно, ние не искаме да я разкъсваме. Искаме това да свърши.“ И това беше много ясно подчертано. И те не са единствените – италианците имат същата нагласа, както и всички останали в НАТО, освен нас, Полша и Литва. Това е добра новина, проблемът е, че всички искат да останат васали на Америка. „Искаме да сме в добри отношения, харесва ни да бъдем защитавани. Харесва ни да не правим нищо. Харесва ни да се радваме на богатите си държави, затова – молим, молим, Америка, не ни изоставяй!“ Това е разговорът, чували сме го и преди. „Америка е лидерът на света, американското лидерство е жизнено важно. Ако Америка няма нужда от нас, ние имаме проблем.“ В действителност те казват „Моля ви, САЩ, продължавайте да правите това, което правите от десетилетия.“
(Откъс от друго интервю)
„Въпрос: Има нещо важно – незаконни касетъчни бомби и вакуумни бомби са използвани от руснаците. Има ли червена линия за степента на насилие срещу цивилни, което ще бъде толерирано? Когато то се упражнява по този незаконен начин е потенциално военно престъпление?
Отговор: Да, ще има. Нямам никакво потвърждение на това. Видяхме докладите, ако това е истина, то е потенциално военно престъпление.“
– Знаете ли, полковник, това никога не е правено. Ако имаше избори през следващите няколко седмици в Америка за тази война, имам интуитивно, и рационално, усещане и мисли, че ще бъде 75 на 25 – „По дяволите, махайте се оттам!“ С американския народ, поне. Вие вероятно смятате, че те наистина мислят, че Зеленски е жертвата тук, нали така?
– Да, това им се дава.
– Нищо друго, освен лъжи.
– Познавам един човек от години, той каза, „Знаеш ли, Дъг, съгласен съм с теб. Наистина съм много разстроен от това, което направиха руснаците в Украйна и така нататък.“ Аз го попитах: „Кого слушаш?“
– Кой Ви казва това?
– Един мой добър приятел, познавам го от години, той е интелигентен човек. Попитах го кого слуша? Е, слуша CNN, MSNBC, ABC, Fox – всичките го казват. Една и съща песен.
– Получих съобщение от един човек от медиите онзи ден и той не беше Тъкър Карлсън, който между другото според мен беше уволнен, заради антивоенната си позиция, наред с другите неща. Просто събрах две и две, защото големите корпорации, както говоря от години, трябва да се проучват взаимосвързаните корпоративни директорски длъжности. Ако погледнете кой е в борда на една новинарска корпорация, а след това погледнете кой е в борда на Martin Marietta и кой е в борда на Lockheed Martin, ще откриете взаимосвързани корпоративни директорски позиции. Хората не знаят как работи това всъщност на нивото на кукловодството. Всеки, който заеме позиция, че войната е лошо нещо, няма да бъде виждан или чуван в медиите много често. Не можете да го чуете по нито една медия. Никой, който е срещу войната, не е чуван, полковник.
– Да не забравяме, че хората, които току-що описахте, също нямат връзка с реалността. Те не осъзнават, че войната вече не е нещо, което можеш да обявиш на беззащитен опонент. Ти не се биеш срещу мъже в чаршафи, сандали и АК-47. Ти нападаш руската държава и нейното население. И за разлика от нашата страна, която е далеч по-разединена, отколкото някой е готов да признае – на всички възможни нива – Русия е обединена. Това е оскърбление на обществото. Те са обединени, а Путин има 89 % одобрение. Най-голямото предизвикателство за него е да задържи хората в балансирана позиция, защото средният руснак мисли, че всички тези украинци трябва да бъдат смачкани до крак. Те са напълно лишени от съчувствие, докато той се опитва да види голямата картина и същевременно да се увери, че когато това свърши, Русия ще може да живее с Украйна, каквато тя е, стига да е неутрална. На никой във Вашингтон не му пука за всичко това. Те мислят, „Ние сме великата сила и можем да определяме накъде върви светът.“ Те са си загубили ума, това не е 1992-ра.
– Римската империя, отново. Пат Бюканън написа страхотна книга преди 20 години, наречена „Република, не империя“. Няма да забравя това толкова добро заглавие. Но ние се държим като имперска сила. С изчерпващи се запаси от амуниции, 40 % от подводниците ни, ядрените подводници, са неоперативни, Бог знае какво още не ни е казано за дисфункционалната ни армия от Джо Байдън и секретаря по отбраната, както и да се казва той, касетъчни бомби.
– Имаме главнокомандващ военно-въздушните сили, който е номиниран за следващ председател, за когото е публично известно, че иска да намали броя на белите пилоти и офицери във военно-въздушните сили на около 42 процента. Има прекалени много бели мъже във военно-въздушните сили.
– Това афроамериканецът, когото пробутват напред ли е, за него ли говорите
– Да, да.
– Той си служи с расистки обоснована глупост. Аз не съвсем на шега казах неотдавна, и веднага бях свален от ефир, че може да дойде ден, когато някой ще каже, че всички тези кръстове във военните гробища го карат да се чувства неудобно, защото не е християнин и иска кръстовете да бъдат премахнати от военните гробища. Казах нещо в тази връзка и веднага бях изхвърлен от ефир. Ние сме само на едно вдишване от това ниво на безумие.
– Страстта към атеизъм, и нихилизъм, и социализъм е много силна, няма спор. Много е тъжно. Това е една от причините, според мен, за това, че ни липсва смирение. Вече не съществува морален компас, защото изключихме религиозните принципи от дискусията. Без религиозни принципи какъв е моралният ни компас?
– Това е така, няма морал, защото ни казаха, че моралът е нещо много лично, ние всички имаме лично убеждение какъв е нашият собствен морал, няма водещи принципи, няма пътеводна светлина, няма Бог, няма север, изток или запад. Ако ти е приятно, направи го, ако искаш го направи и на пътя, ако ти се иска да се сношаваш с пожарния кран, направи го, ние ще го сложим на корицата на списание Time, като пример за лайфстайл, човекът-хидрант като нова форма на живот. С тази лудост можеш да отидеш толкова далеч. Когато бях млад ни учеха, че причината Америка винаги да печели войните, аз бях дете през 50-те, е че ние уважаваме човешкия живот. А японците не го уважават. Те биха пожертвали всякакъв брой хора, ни се казваше, когато бях дете през 50-те, защото животът няма значение в тези страни. Но ние в Америка, ние почитаме човешкия живот, ние го уважаваме. Вярно ли е това все още?
– Мисля, че отчасти беше вярно тогава, не мисля, че беше напълно вярно, защото имам сериозни съмнения, че иначе бихме злоупотребили с атомната бомба. Но го направихме, защото мислехме, че това е най-добрият начин да прекратим войната, която със сигурност щеше да убие много повече американци. Знам от родителите си, които са преживели войната, баща ми беше в Тихия океан и командваше един корабите Хигинс. По това време беше в Окинава и казваше, че всички са се радвали, когато са разбрали за нападенията над Хирошима и Нагасаки. Казваше, че омразата към японците е била огромна, но всички са знаели, че това ще доведе до край на войната, а всички са искали да си идат у дома. Ако сте гледали филма „Патън“ (ген. Патън – б.пр.), Патън казва: „Трябва да победим руснаците веднага, докато разполагаме с армия, която да го направи.“ Звучи страхотно, Джордж, но всеки тогава искаше да се прибере в къщи. На всички им беше писнало от войната. Патън говори с няколко дивизии в края на войната, около май-юни и докато той обикаля и разговаря с тях, казвайки, че би му се искало да отиде с тях и да убие японците, защото те ще имат възможност да го направят, той е освиркан, докато е на сцената. Никой не иска да го слуша, има бунтове. Защото, вижте, да се биеш срещу германците не е било лесна задача, нито веднъж не сме се справили много добре срещу тях, никога не сме постигали загуба срещу Германците, по-малка от 1:1. Въпреки че сме воювали с германска армия, която е била сянка на това, което е била в миналото, заради многото дадени жертви. И когато това нещо свършва, хората казват: „Ти с ума си ли си? Аз съм щастлив, че съм жив, а сега ти искаш да отида в Тихия океан?! Забрави!“ Ние не бяхме особено ентусиазирани да се бием с когото и да е. И това не е нещо лошо, аз не критикувам.
– Веднъж имах по радиото, преди много години, обаждане от един американски японец, който каза: „Майкъл, знаеш ли, че дори възрастните жени в Япония са били обучени да правят ножове от бамбук и всеки гражданин в Япония е бил обучен да убива американците, които идват. Дори възрастните жените са били обучени.“ Аз му казах, че сигурно се шегува. „Не, не се шегувам“, той каза, че това е ставало в Япония преди да бъдат хвърлени бомбите. Те са щели да се бият до последния японец.
– Да, което, разбира се, е безумие, и е ненужно и мисля, че дори и днес, образованите, умните японци признават това. Но сега сме в различен свят. Хората във Вашингтон не са. Хората във Вашингтон мислят за всяко нещо, сякаш сме в средата на 20 век и се състезаваме за позиции, сякаш трябва да ги спрем на някоя граница. Те виждат един свят, пълен с врагове и не виждат света, в който най-големите ни проблеми не са в чужбина, те са тук.
– Те не виждат и южната ни граница, с картелите и дрогата, за които са слепи.
– Да, напълно, и не гледат на това като на нещо екзистенциално. Аз съм убеден, че явно някъде някой печели от търговията с наркотици и незаконния трафик на хора, няма спор. Но това просто е пълен провал за справяне с реалността. Ние нямаме причина да се бием с Русия. Няма никаква конкретна причина да се бием с Русия. Няма конкретна причина да се бием с китайците. Няма разлики между нас и Китай, както посочи Доналд Тръмп, които да не можем да разрешим с икономически средства, на оперативното ниво на бизнеса. Китайците взимат вашето IP, вашата интелектуална собственост, ами, защо тогава ги пускате във вашата лаборатория? Защо ги пускате в университетите си? Защо им позволявате да идват в страната с хиляди през южната граница? Това е безумие. Там трябва да се фокусираш. И не решаваш да тръгнеш на война срещу 1,4 милиарда души, отдалечени на 10 000 мили. Това е просто нелепо.
„Над 100 държави подписаха конвенцията за касетъчните муниции – споразумение, което забранява употребата им, но САЩ не я забранява. „Обсъдих това с нашите съюзници, обсъдих го с нашите приятели на Хълма и ние сме в ситуация, в която Украйна продължава да бъде брутално нападана през границата…“ (Джо Байдън в реч – б.пр.)
Украйна уверява САЩ, че има минимални шансове да пострадат цивилни, защото тя няма да използва бомбите в цивилна и градска среда.
– Доктор полковник Макгрегър, сложете си шапката на стратегически разузнавач – което правите в този подкаст – но този път с фокус върху уменията Ви на учен и военен за момент. Как ще продължи тази война и как ще свърши?
– Ако всичко остане просто един глупав рев, мисля, че европейците ще скъсат с нас, в крайна сметка. И вероятно германците, италианците, може би и други, просто ще кажат: „Стигнахме максимално далеч с Вас, президент Байдън, не можем да отидем по-нататък.“ И ще поискат среща с президента Путин. И ако кажат на Путин, че ще суспендират всякаква помощ за Украйна, и че имат желание да седнат без предварителни условия за мирни преговори, мисля, че Путин ще седне с тях и европейците, колективно, ще могат да изковат това. Този е най-добрият път, защото никой във Вашингтон няма да признае, че е сбъркал. Как си признаваш грешката, „Вижте, ние сгрешихме, Русия не е слаба, Русия не е уязвима, Русия не е просто някаква страна от третия свят, не е бензиностанция“, спомняте си тези глупави коментари. „Всички сгрешихме, намесихме се в нещо, в което наистина не искахме да влизаме, и в крайна сметка ние наистина е по-добре да правим бизнес, отколкото да водим война.“ Никой не иска да каже това. Така че, ние нищо няма да оправим, не можем да водим повече. Европейците ще трябва да поемат инициативата.
– Имаме наближаващи президентски избори и всички се състезават за позицията, включително и сенилни хора. Не знам дали Байдън се преструва – един ден изглежда като сенилен човек в халат, на следващия ден е във форма и атакува. Не знам дали това е постановка, която използва в своя полза, или наистина е ту така, ту иначе. Сенилността, впрочем, не е еднообразно състояние, всеки, който я е изучавал знае, че никога не е равна линия право надолу. Има подеми, има спадове, има добри и лоши дни. Той е добре за около 15 минути наведнъж, ако не е вечерял предната вечер, защото е трябвало да го сложат да си легне и да го завият с одеалце. След това става на сутринта и вероятно може да изкара едни прилични 15 минути игра. Плашещо е да се наблюдава това! Виждаме сенилността, виждаме лудостта, виждаме отмъстителността, възползването, но няма разум. Няма трезвост. Никой не казва „Стига вече, това трябва да спре!“ между другото виждам пропуквания в зданието отляво, отляво се появяват хора, които искат да се кандидатират, които наричат екипа на Байдън „войнолюбци“. Всички – от Кенеди, до полковник Уест, когото мразя по всички други въпроси, но сега изведнъж той осъзнава, че демократите са откачили войнолюбци. Смятате ли, че започва да се събира лява коалиция?
– Мисля, че и аз, и Вие знаем, и аз го знам от много време, че всъщност няма две партии, това е унипартия. И има прекалено голям консенсус в подкрепата за лоши политики, които обогатяват членовете им. Така че, това, което в действителност имаме сега, е голям брой традиционни консервативни републиканци и демократи. Аз съм израснал с демократи във Северна Филаделфия – тези хора през 50-те и 60-те години бяха патриотични, солидни американски граждани, никога не съм имал повод да мисля, че те искат нещо радикално различно от републиканците, и едните, и другите бяха предани на страната си. Р.Ф.К.- Младши представлява тези хора. И затова съм казвал многократно – имаме нужда от друга партия. В нея ще влязат републиканците на Тръмп и демократите на Р.Ф.К. И ние внезапно ще установим, че имаме здраво мнозинство. Аз не мога да направя това, не съм политик, не знам как да го направя, но мисля, че това е в интерес на американския народ, защото в този момент не виждам много добри новини, които да идват от институционалните партии.
– Ще хвърлите ли ръкавицата?
– Не, не.
– Знам, Вие не сте политик.
– Вижте, ние злословим за политиците и през повечето време те го заслужават, но да бъдеш избран на избори не е лесна задача.
– О, ужасна е.
– Трябва да подложиш себе си и семейството си на варварство, за да успееш да стигнеш до линията на финиша. Така че, тук нямам нищо против тях. Проблемът е, че стигнахме до точката, в която наистина, наистина имаме нужда от мъже, жени, които са по-предани на страната си, отколкото на джоба си.
– Полковник, от военна гледна точка, знам, че времето Ви е ограничено, не съм виждал по-зает човек от Вас напоследък, между другото, Вие сте навсякъде, сигурен съм, че можете да се кандидатирате за поста. (Смях) Но, знам че не искате това. Сега сериозно, сега сме още по-сериозни, отколкото бяхме по-рано днес, което е добре. Ако руснаците започнат блицкриг, с техните собствени крилати ракети, в превантивен удар срещу Киев и вземат властта, ще свърши ли войната?
– Това е добър въпрос. Не можем да кажем да или не, защото не знаем ефекта от тези ракети „Кинжал“ – те са свръхзвукови, поразяват правилните цели. Сигурен съм, че обезглавяването може би ще помогне, има много руснаци, които в лични разговори казват, че според тях – говоря за военни хора – всичко това ще свърши, когато украинското командване излезе и каже „Стига“. Говоря за украинската армия. „Получихме си заслуженото и сме готови да спрем.“
– Те биха били убити.
– Да, така е ставало досега. Но ние знаем, че дезертьорството е изход. Имаме взводове и роти от украинската армия, които се предават на руснаците. Спомнете си, че повечето от хората, които се бият един срещу друг, говорят почти същия език. Имаше един инцидент преди около седмица, когато командир на рота повика руснаците отсреща и каза: „Опитвам се да евакуирам ранените“. В рота от около 120 души, той имаше 30 тежко ранени хора, а всички останали бяха изтощени, с изчерпани амуниции. Той каза, че ако мине по веригата на командването, те няма да евакуират ранените. Няма да ги извадят. Такива неща са ставали и преди. И той казва, че единственият начин, да запази хората си живи, е да се предадат. „Аз ще се предам!“ Руснаците бяха много умни от самото начало – те винаги се отнасяха с украинските войници и пленници много добре. И този командир премести цялата си рота от руска страна и се приключи.
– Това не съм го чел в New York Times?! Четох, че руснаците изнасилват, режат ушите на украинците.
– Всъщност, аз продължавам да говоря на хората, че ако търсим аналог на руската армия, сме най-близко до царската армия, днешната армия няма нищо общо със съветския модел.
– Това не е ли нещо важно?
– Това говори нещо, което Вие и аз знаем, че е вярно – това е вътрешната идентичност на хората, вкоренена в култура, религия, език и така нататък. Това не се променя. Когато се разпадна Съветският съюз, имаше шега в кръговете, които изследваха страната: хората казваха „Какво ще стане със съветския човек?“ Защото всички говореха за новия съветски човек. Отговаряха им „Сега всичко се разпадна и ще имаме украинци, руснаци, латвийци, литовци, естонци, казаци, узбеки, татари“, знаете… Разбира се, че не. Защото тяхната вътрешна идентичност е реална, цялата тази съветска работа беше просто глупост. И между другото, мисля, че и ние в Съединените щати виждаме нещата така. Опитваме се да конструираме нови хора, някакъв нов, изкуствен конструкт. Защото хората не са реални, ние сме заменяеми. Ние нямаме значение. Нямаме нужда от стандарти за прием в колеж, нямаме нужда от стандарти за армейска дисциплина. Просто всички живеем заедно и в крайна сметка всичко е изкуствен конструкт и това е глупост. Това не работи.
– Нулево правителство. Една книга, която прочетох преди години, разбира се, бях я взел от китайски комунист, която я беше взел от френските революционери, които, хората не знаят, са преправили календара си и са го превърнали в революционен календар. На практика са изтрили френската история и са сменили календара.
– Значи са били първите истински комунисти.
– Абсолютно. Но ние минаваме през същата революция в Америка в момента, с малко по-забавено движение.
– Когато свършва революцията, в 1799 г., Бонапарт, който най-накрая се въздига от пепелта и казва „Край, революцията свърши.“ И какво стана с Франция? Стана отново френска.
– Кога Америка ще стане отново американска, полковник?
– Това е зареден въпрос. Разбира се, нямам отговор.
– Хайде, можете да стреляте с това заредено оръжие.
– Не, това е трудно. Нямам никакъв лесен отговор, но трябва да търсим отговора в умовете на всички. Знаете това. Много американци задават същия въпрос. Ние нямаме голямо желание да разрушим паметниците от Гражданската война. Ние не сме нетърпеливи да отречем постиженията на предците си, на хората преди нас. Това са глупости, ние обичаме страната си. Така че въпросът е – какво правим? Това ще се обърне, сигурен съм, че това ще стане.
– Имам в семейството си много по-умни от мен хора, които казват, че всичко е приключено, че не може да бъде възстановено. Байдън, за кратките си няколко години и полуделите леви миниони са разрушили страната ни завинаги, през всички нива до детската градина, а аз съм необясним оптимист всред песимизма си. Изцяло вярвам, че Америка ще се възстанови.
– През ноември 2001 г. бях част от малка делегация от униформени военни офицери, водени от адмирал с три звезди, и отидохме в Москва да започнем отношения с тогавашния руски генералитет от Военната академия и имахме срещи с членове на руския генералски състав. Беше много интересна седмица. Едно от нещата, които ми бяха показани, беше една от най-величествените катедрали, които някога съм виждал, просто огромна, в центъра на Москва. Показаха ми снимка как е изглеждала Москва само 20 години по-рано – грозни, огромни сталинистки сгради. Очевидно тази катедрала с подобна форма, която е стояла на това място от стотици години, Сталин я беше съборил, за да построи тези грозни сгради на социалистическия реализъм, които дразнеха погледа. Веднага щом революцията в Русия завършва и Русия отново става руска, те правят това – събарят тези сгради и възстановяват старата катедрала, но по-голяма, по-добра и по-хубава, отколкото е била преди. Така че, според мен, това в Америка няма да продължи.
– Имаме нужда от популист националист тук, Тръмп опита, вижте какво направиха с него.
– Ако отидете в Израел и посетите музей, ще ви покажат всички реликви, които са били спасени от Холокоста.
– Говорех за майка ми – майка ми гледа онзи ден по Ютюб видео и аз казах, че мой приятел сега е в Тивериада и ми изпраща снимки от гробниците на равините и се опитах да ѝ обясня мъдростта на тяхната философия, която трансцендира юдейската религия, която става сама по себе си философия. Говорейки за изкуство преди края на срещата ни, аз съм син на крадец на антики, самият аз колекционирам малко и сега гледам изкуството, което Вие имате – това Ремингтън ли е, до дясното Ви ухо?
– Да, такъв е.
– Оригинален Ремингтън?
– Да, но очевидно е копие, от бронз е.
– Да, да.
– Дубликат е на онзи, който е в Белия дом. Имам дузина френски бронзови статуетки от 1890-те години.
– И са в много добра форма, между другото, как ги държите толкова лъскави? Имате и малък Наполеон над лявото рамо.
– Точно така. Синът ми го смени, имах няколко бюста на композитори – Бетовен и Вагнер си размениха местата и изведнъж, като погледнах натам, синът ми беше разменил композиторите с Бонапарт.
– Почакайте, ще Ви покажа един Бонапарт. Вижте тази красота, която купих преди пет години онлайн – това е перфектен малък Наполеон.
– Прилича много на моя. С изключение на това много изящно нещо върху шапката му. Аз нямам такова.
– Има и медал на гърдите и нещо на шапката.
– Направил сте по-добра покупка от мен.
– Хубаво произведение на изкуството. А каква е картината?
– О, това е много, много стар принт, който намерих във Виена, преди около 20 години. Вървях по улицата, минах покрай магазин за изкуство и си казах, че това е брилянтен принт на Кьонигсберг, който всъщност е в Бавария, и е отпечатан в Берлин преди около 120 години. Влязох вътре и казах, че не искам рамката, но бих искал да купя принта, така че го купих, а впоследствие добавих друга рамка. Аз правя такива неща.
– Харесва ми, много ми харесва. Полковник, Вашата ерудирана природа е нещо феноменално красиво за мен. Живеем в много трудни времена за всеки, който познава историята и не иска да я повтаря, и се моля да сте прав, че „и това ще мине“. Ще мине ли и кога? Знае ли някой кога Путин ще бъде принуден да изстреля ракетите си с далечен обсег и ще вземе лидерството, без да провокира ядрена размяна със Съединените щати?
– Мисля, че имаме късмет до сега с този човек, Путин, който ръководи шоуто там, защото има далеч по-ревниви радикални националисти в крилата, които вече щяха да са предприели действия, които мисля, щяха да са неоправдани. Надявам се, че ние ще упражним някакво въздържание. Не мисля, че това ще се случи незабавно, но мисля, че европейците са близо до това – вижте икономиките им, Европа е в ужасно състояние. Германия влиза в дълбока рецесия, деиндустриализира се, заради лошите политики.
– Зелените политики?
– Да, нивото на безработица се вдига, погледнете Франция…
– Погледнете Холандия, където се опитват да унищожат фермите!
– Да, разбира се, един от най-добрите селскостопански сектори в света.
– Вижте колко са откачени тези хора!
– Ами, те са глобалисти, те възприеха този вид неомарксистки възгледи за света, отново вярват във всичко изкуствено.
– Нека говорим за Димитри Медведев. Заместник-секретарят на Съвета по сигурността на Русия каза във вторник вечерта, завчера, че увеличаването на военната помощ за Украйна от съюзниците на НАТО приближава Третата световна война.
– Спомнете си, че той беше на власт, когато президентът Обама реши да нападне Либия. Очевидно това, не беше негова идея, беше на Хилари Клинтън и тя беше родена заедно с британците и в по-малка степен с французите. И когато това стана, президентът Медведев направи разследване и го попита дали е възразил, или се е съгласил. След това каза, че на него не му харесва, но ще се съгласи. Руският народ никога не забрави това. Той беше сметнат за някой, който продава бившите приятели на Русия.
– Кой, Медведев?
– Да, Медведев. Той често казва нелепи неща, за да засили позицията си сред руския електорат. Това трябва да се знае – причината за много от нещата, които говори, може да бъде проследена обратно до този момент, когато той беше отхвърлен, защото се съгласи да бъде нападната Либия.
– А Либия по онова време беше клиентелистка държава на Русия?
– Да, със сигурност, в продължение на доста време.
– Последен въпрос, знам, че сте зает, говорихме дълго. Когато Кисинджър беше интервюиран преди една година, мисля че и преди съм коментирал това, той призова за мир и беше напълно осъден от левите, от неоконите, от войнолюбивите ястреби и не беше чуван да говори в продължение на месеци след това. А после изведнъж, когато поиска да бъде включен в срещата на върха на Г-7, струва ми се, а знаеше, че ще бъде изключен, изведнъж стана отново „за“ войната. Защото те казаха, „Ханк, няма да те каним на партитата, ако не кажеш, че си за войната“. А ние знаем, че Ханк не иска да пропусне нито едно парти. Къде е днес човек като Кисинджър? Знаете ли?
– Мисля, че няма разлика между него и повечето хора във Вашингтон – всеки иска да бъде в А-листата за партитата. Ако не си част от групата, ако не поддържаш консенсуса, си аут. Не знам колко пъти се е случвало мои съученици от Уест Пойнт да казват, ‚Дъг, много е зле работата, ужасно е.“ Аз ги питам, „Какво не е наред?“ „Ти просто не разбираш. Притесняваш се за всички тези неща, а те нямат значение, ако искаш да си отново в отбора.“
– Вие сте бил остракиран от Ваши съученици от Уест Пойнт?
– Да, от много от тях и от армията като цяло, защото, нали знаете – трябва да си в отбора. Това е отборът. Вижте всички смехотворни твърдения, които бяха направени от Петреъс, Кийн и други за Украйна. „О, украинците са чудесни, те са прекрасни, убиват хиляди руснаци руската армия се разпада…“ Колко пъти чухме това? Колко пъти чухме „О, украинската офанзива ще бъде унищожителна! Те владеят изкуството на водене на война с множество оръжия.“ Това са глупости. Но това е посланието – ако искаш да си в отбора, трябва да пееш тази песен. А моят отговор е: не, не искам да съм във вашия отбор.
– Благодаря Ви.
