Демократите отстъпват от демократичните позиции, понеже опитват да установят тотална „демокрация“.
Затова администрацията на Байдън вече подчинява опонентите си у дома и в чужбина.
Президентите лъжат, когато това им върши работа. И Удроу Уилсън, и Франклин Делано Рузвелт и Линдън Б. Джонсън обещаваха на американците, че няма да пращат американски момчета да умират в чуждестранни войни. Президентът Джо Байдън обаче вероятно е първият, който прави публично прогнози, сбъдващи се неизменно в обратна посока.
Вместо да възпре Китай, тайванският електорат вероятно ще избере ново правителство, което подкрепя обединение с Пекин. Вместо да срине руската икономика, прокси войната на Байдън унищожава икономически крехкия Европейски съюз. Вместо да реализира „Прераждането на Запада“ на Франсис Фукуяма, политиката на Вашингтон ускорява неговия упадък. И вместо да предотврати създаването на нова коалиция или ос на нелибералните сили – включително Русия, Китай, Индия, Иран, Саудитска Арабия и други – Вашингтон циментира тези връзки в ущърб на западния интерес.
Украинската „пролетна“ и сега лятна офанзивна операция е в застой, ако не и в поражение. Точният брой убити и ранени украинци все още не е известен, но броят на украинските войници, убити в бойни действия в последните кланета вероятно се изразява в хиляди, наред с много повече ранени. Загубите на танкове и бронирани бойни машини също са значителни. Междувременно се твърди, че руските загуби в отговор на офанзивата са относително пренебрежими, като руските войници, убити и ранени по време на бойни действия, са в стотици.
Американците трябва да разберат, че няма по-трудна и сложна военна операция от целенасочената атака за пробив на подготвена вражеска отбрана. Да си припомним, че германската армия, вероятно най-добре обучената и най-компетентно водената през последните 100 години, избра през 1940 г. да избегне фронтална атака на линията Мажино.
Преодоляването на умишлено подготвена защита е толкова трудно и поглъща толкова време и ресурси, че американските сухопътни сили рядко го упражняват в мирно време, а офицерите от американската армия не го изучават подробно, както руските офицери. Американските и британските съветници без съмнение бяха ограничени в способността си да окажат голяма помощ при започването на тази офанзива на украинските сили, които и без това не разполагат с достатъчно артилерия, инженери и системи за противовъздушна отбрана. В допълнение, руската интегрирана система за въздушна отбрана неутрализира противниковата авиация.
Очаквано украинските сили бяха принудени да атакуват под постоянното руско наблюдение на 15 до 25-километровата зона за сигурност пред руските основни защитни пояси. Отново и отново руските сили в зоната са сигурност се изтеглиха от предните постове на подготвени отбранителни позиции непосредствено преди основния отбранителен пояс. Украинците продължиха напред, само за да бъдат смазани от артилерията, подпомагана от руски бойни хеликоптери, изстрелващи прецизни ракети отзад на руските позиции, тъй като имат по-дълъг обхват от американските ракети „Hellfire“.
По време на атаките украинските колони попадаха на минни полета, които канализираха движението им в райони, където масивни удари с дронове и артилерия разбиваха атакуващите формации. Същевременно руските сили се съобщава, че са използвали мини, доставяни по въздух зад настъпващите украински сили. В резултат на това, когато атакуващите украински сили са се опитали да се измъкнат от смъртоносните капани и да се изтеглят до своите линии, руските сили са използвали скитащи се боеприпаси, за да унищожат оцелелите украински части, заседнали в минни полета от всички страни.
Въпросът в Москва: Какво следва? Украйна може би все още има грубо 12 бригади в резерв, които могат да бъдат изпратени за още атаки в идващите дни и седмици, но ангажирането на тези резерви може да изцеди човешките сили на Украйна до точката на рухване. Поради това е много голяма вероятността руските сили да се насочат агресивно срещу Украйна. Москва има възможности.
Първо, Москва може да атакува и да завземе и защити или Одеса, или Харков. Заедно с Харков, Одеса е един от двата исторически руски града, които Москва обеща да бъдат върнати под руски контрол. Извън извънредната стратегическа стойност на Одеса като вариант за отрязване на Украйна от Черно море, Одеса беше и сцена на ужасяващи жестокости, извършени срещу руснаците по време на майданската революция. Тези събития все още са живи в руската памет.
В допълнение, всеки украински опит да укрепят Одеса в случай на руска атака, ще бъде подложен на буря от удари с прецизни ракети/боеприпаси/артилерия/дронове. А украинско придвижване от юг към Одеса ще рискува руска атака откъм Беларус. И накрая, Одеса се намира близо до най-голямата концентрация на руски сили и на стотици километри от украинските сили на север. Ако Одеса стане оперативна цел, очаква се силно укрепената група Вагнер да играе най-голяма роля в изчистването на града от украински войски, включително украинци, които са останали за да се борят като партизани.
Второ, щом Одеса бъде завзета, Москва може и да си почине, за да види дали Берлин или Париж ще договорят край на конфликта. Ако няма желание за преговори, Харков заедно с по-голяма част от източна Украйна вероятно бързо ще падне в руски ръце. Този постепенен подход е в съответствие с желанието на Москва да избегне внезапни, широкомащабни и помитащи настъпателни действия, които биха могли да ускорят водена от САЩ интервенция.
В Европа икономическата картина е мрачна, а европейското население, особено германският народ, се настройват срещу прокси войната на Вашингтон. Най-новите допитвания сочат „Алтернатива за Германия“ (AFD) като втората по големина политическа сила в германската политика. Предвид самоубийствената политика на премиера Олаф Шолц на деиндустриализация на Германия и отваряне на границите на Германия за още повече нежелани и скъпоструващи бежанци и мигранти, може би AFD може да състави „коалиция на разума“, да отстрани Шолц и да преговаря с Москва?
Неотдавна полското ръководство се застъпваше за интервенция на НАТО и за сражаване рамо до рамо с украинските сили срещу Русия. Сега полският президент Анджей Дуда казва, че руският парен валяк смазва Украйна и стотици украински войници умират на фронтовата линия всеки ден. Популярната полска подкрепа за украинските бежанци също умира.
В Съединените щати американците откриват, че за президента Байдън и неговата администрация „демокрация“ наистина означава „синьо държавно господство“. Този режим се крепи на унищожаването на честния изборен процес в Съединените щати и на трансформирането на Министерство на правосъдието на Съединените щати в ленински инструмент за социална хигиена, целящ да подтисне или елиминира легитимната американска политическа опозиция.
С гениален ход, на който може да се възхити само истински болшевик, администрацията на Байдън трансформира националната стратегия в глобална борба за подчиняване на опонентите у дома и в чужбина.
Сега е добър момент за преговори, защото не Москва, а Вашингтон се нуждае от изход от множество катастрофи. Провалената война в Украйна, отслабващата икономика на Америка, нарастващата престъпност в страната и проблемът с отворените граници плачат за решителни действия.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
