Протестите в страната и блокирането на възлови кръстовища и пътища предизвикват разнопосочни коментари. Накъде ще тръгне народният гняв, има ли прилики и разлики с недоволството през 1990-а? Какви са днес недоволните млади хора и защо корупцията продължава да дълбае живота на обществото.
По тези и други въпроси разговаря един от първите, които участваха в промените преди 30 години – д-р Петър Берон, в интервю за в. „Труд“.
– Г-н Берон, не само в София, но и на много места в България има протести – къде по-малки, къде по-големи, народният гняв срещу управляващите се отприщи. Това лятото на българското недоволство ли е?
– Народният гняв се отприщи за определена част от българския народ и определена част от хората. Доколко те са против сега управляващата коалиция, се показва по един единствен начин – на избори. И това не става с блокиране на Орлов мост.
– Доколко ефикасни са тези протести? Ето – вече 25 дни, откакто се започнаха многохилядните шествия в столицата – „да, хората имат право да протестират“ – е единственият коментар, който се чува от „Дондуков“ 1, докато под прозорците им кънти „Мутри, вън! и Оставка“?
– Общо взето, хората, които протестират, са най-разнообразни. Повечето от тях са добри български граждани, не са платени, не са корумпирани. Млади хора – сред тях и върнали се от чужбина, всеки със своите проблеми. Но всичко е въпрос на алтернативата. Не мисля, че правителството ще си отиде заради затварянето на Орлов мост.
То ще си иде през март и тогава ще има избори, на които ще се види какво ще се получи. Я си представете, че резултатът е почти същият като сегашната конфигурация! Тогава какво ще се прави – отново демонстрации на недоволните ли? Това ще е безкрайно.
Най-важното е каква ще е алтернативата след подаването на оставките. Дори не е толкова важно подаването на оставка от Гешев и от Борисов. Между другото, оставката на главния прокурор не може да стане, без да се промени съдебната система.
А тя може да се промени чрез Велико народно събрание (ВНС). А във ВНС – ако има – може сегашните управляващи да вземат повече от 200 места (във ВНС се избират 400 депутати). И какво правим?
– Блокадата на София и разпънатите палатки на възлови кръстовища в столицата предизвикаха много полемика, доведоха и до сблъсъци, някои дори обявиха блокадата за терор. Вие какво мислите?
– Блокадата може да не е терор, но тя е неприемлива за мен, защото нарушава правата на други хора. В правото пише, че не можеш да черпиш права от собственото си неправомерно поведение.
Тези хора с разпънати еднакви, чисто нови сини палатки на възлови кръстовища – ясно е, че са им доставени отнякъде – нарушават правата на другите хора.
– Може ли да направите характеристика на протеста и на протестиращите? Какви хора са те?
– Хората са най-различни. Ако гледаме обаче тези, които се обозначиха, като т. нар. Отровно трио, Мая Манолова, хората на Слави Трифонов, разни други подобни – не бих искал да ме управлява никой от тях. Нито БСП, нито ДПС, нито пък тези, които в момента са водачите по площадите. А кой да управлява, ще се види на избори. Като ги питаш – кой искат да ги управлява, казват „Ще видим, народът ще реши“. Безличното „Народно управление“ ми прилича на едновремешната „народна власт“.
– Вие бяхте сред главните участници през 1990-а по време на промяната у нас. И оттогава все се борим срещу корупцията, а тя все повече дълбае живота ни като китайска капка… –
– През 1990 г. ние казахме: „Изберете ни, ние ще направим първо, второ, трето… пето. И така трябва да се направи. На тези, които искат свалянето на правителството и на Гешев, ще им кажа, че това не може да бъде никаква цел.
Това може да бъде стъпка към промяна на обществото. Но в каква насока? Да се живее добре и да няма корупция. Всеки го иска, аз също. Тези млади хора искат да има справедливост, да няма мошеници, крадци и прочее. Всеки от нас иска същото.
Как, обаче, ще се постигне и с какъв механизъм – партиите работят с механизми, властта е машинария, комплекс от механизми. Щом механизмите на сегашното управление не са харесвани, да представят други. Някои от сегашните кандидати обаче искат да представят филм, който вече сме гледали.
– Вие сте човек, който е преживял къде по-големи и масови протести в началото на 90-те години. Още се помни палатковия протест в Града на истината през 1990-а – целият площад в триъгълника на властта бе пълен с палатки и стотици хора. Правите ли сравнение с тогава и сега?
– Не само съм ги преживял протестите преди 30 години, а съм ги и водил. Обаче с програма. Не може да се направи сравнение. Тогава се казваше: „Да се махнат червените и да дойдат нашите“. Сега, обаче, не знам кои са нашите. Затова не мога да направя такива сравнения.
През 1990-а те дойдоха със собствените си палатки, извадени от мазета и тавани. Много от младите хора сега – повтарям те не са платени, не са вербувани, искат справедливост и не могат да се примирят да ги управлява една и съща партия. Това е основателно, но има и групировки, които имат свои интереси и те ще изскочат.
Обаче структури като „Да – България“ и градската десница, при едни избори пак ще вземат малък процент. Те никога няма да имат тази власт, каквато са имали като съюзници на Бойко Борисов. Той им беше дал 7 от най-отговорните министерства. И Борисов е прав като пита Христо Иванов защо като вицепремиер и министър на правосъдието не е поискал документацията за Росенец, а сега са се сетили за всичките безобразия на Догановите хора. Затова казвам, че възгласът „Дайте да ги срутим и махнем“, не е алтернатива.
– Смятате ли, че недоволните млади бунтари имат някаква политическа култура и грамотност, знаят ли те какво искат?
– По-голяма част от тези млади хора нямат и хабер от политика, нямат опита и познанията, затова определени тарикати ги водят за носа. Тарикатите имат познанията, но ги използват, за да си играят техните игри. Младите хора искат справедливост, искат България да бъде процъфтяваща държава – повярвайте – това го искаме всички.
– Протестът не е заради мизерното ни настояще, а заради очертаващото се мизерно бъдеще – това казват младите днес. Не е ли така – младите не виждат перспектива?
– Те какво смятат, че като изберат Мая Манолова, ще има перспектива за всички? Те нямат представа, кой може да осигури по-добро бъдеще от сегашното. Като искат, да си направят партия и да представят платформата си на обществото. Така се прави.
